Моля ти се , само не изпадай в черна дупка, ще ти разкажа приказка....имало едно време....ще ти говоря за нещата , които аз не разбирам...
Не разбирам как е възможно и защо точно тези хора, които много се обичат и уважават, имат чувство за собствена значимост, как точно на тези хора им се случва в живота пълните разочарования от виждането им за себе си. Не разбирам също така, след като по този начин чувството за собствена значимост умре в такъв човек, не разбирам как чак тогава този човек разбира значимостта си , доли и се чувства отговорен вече за действията си....Значи в първия случай все нещо и другите виновни, а във втория пример значимостта на човек е толкова голяма, че той поема отговорността за всеки едни свои желания, мисли и действия...значи, заключениепомисли си добре, ти незначима ли си или значима в тази огромна вселена...
Как така едва когато човек разбере собствената си незначимост изведнъж разбира колко е важен и какво отговорност носи, разбира, че е бог по творение, но досега се е държал като човек...на богините всичко им е дадено за употреба в този свят, те са безсмъртни и не могат да бъдат полуживи, те не са и грозни , не ти вярвам...
тази моя приказка е защитата ми от това че си ядосана и ми се зъбиш.
Ти просто не ми остави друг шанс

Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото.