Дълго е на вид, но не мога по- кратко пък и това е само едната страна на монетета. За да ти подам тази информация са твоите думи че си забелязала, че това което се е случило с майка ти, вече се случва и на теб....:

Човек трябва да се стреми да разбере истинският смисъл, характера и страшното значение на този вечен и ненарушим закон, който означава действие или по-точно причина, произвеждаща следствие. Както когато човек посее в земята жито и чак след време то изкласява, така причината и следствието не са едно до друго във времето.
СЪДБА - това са закони, неумолими и необходими. Никой живот не съществува изолирано, той е дете на всички преходни съществувания, баща на всички животи, следващи го в общата съвкупност, които съставляват непрекъснато и приемствено битие на индивида. Не съществуват неща като случай или случайност. Всяко събитие е свързано с преходната причина и произтичащо от него следствие. Всички мисли, постъпки и обстоятелства са причинно свързани с миналото и определят причинно бъдещето. Тъй като нашето незнание скрива от погледа ни и миналото и бъдещето, често ни се струва, че събитията изникват неочаквано от нищото, че са случайни, но това е само илюзия и се дължи изцяло само на нашето невежество. Човек трябва да разбере, че природните закони само създават условията, при които трябва да се извършват действията, без да преодолеят самите действия. И докато постъпките на човека в областта, в която ги извършва са напълно свободни извън тези рамки той е ограничен. Човек научава също, че условията властват над него и непрестанно съсипват изнурителните му усилия, когато не ги познава или познавайки ги се бори с тях. Но когато ги разбере, когато опознае посоките им, изчисли сбора на силите им те стават негови помагачи. ЖИВОТЪТ е постоянно складиране на знания - обобщаване на резултатите от нашия опит и преживявания. Законът за причината и следствието е в постоянно действие и ние жънем това, което сме посели, и това не е въпрос на наказание, а следствие. Знанието учи, че наказанието иде чрез грешките, а не поради тях. Човешката душа се уповава на своя опит през всичките фази на живота - тя минава от едно превъплъщение в друго, научава нови уроци и придобива мъдрост. Учението за духовната причина и следствие, обосновано с великата истина, съобразно Закона гласи, че всеки човек е господар на собствената си съдба, свой съдия, благодетел и палач. Всяка мисъл, дума и действие имат своето следствие в бъдещия живот или съществуването на човека като награда или наказание, неизбежен резултат от великия закон за причината и следствието. Сегашните ни мисли формират утрешният ни характер, а сегашните действия и постъпки са утрешните ни случки.
При новото раждане действието на закона е придружено от известни условия и се влияе от две общи правила:
1. Силата и характера на преобладаващите желания, стремежи и копнежи на индивида.
2. Влиянието на духа, който въздейства върху превъплъщаващата се душа и я насочва към подходящи условия в новото си раждане.
Тези противоречиви влияния действат през целия живот. Душата се стреми да продължи пътя си от миналия живот и търси обстоятелства, при които ще изрази свободно своята личност. Едновременно с това духът в душата иска да коригира известни обстоятелства от миналия живот, за да изпъкнат други области от нейното естество, които са били потулени или недоразвити. В известна степен тя влияе върху избора. Който копнее за материалното богатство, ще избира обстоятелства и условия за раждане удовлетворяващи този стремеж. Но духът знаейки, че душата е пренебрегнала закона за благостта, ще я въвлече в обстоятелства, които ще донесат страдания на човека, за да може той въпреки или може би точно заради богатството да развие тази страна на своето естество.
Влиянието на духа винаги противодейства на аморалните пожелания и често са необходими няколко превъплъщения, за да може духът да въздейства по-пълно върху душата. Много от внезапните удари, които се стоварват върху човека са резултат от усилията на външния принцип за него, който упътва човека към по-духовен живот. Когато низките пориви отклоняват индивида от правия път, духът внезапно пробужда самосъзнанието чрез прелом или нещастие, но то не е наказание, а акт на благост. Духът е част от човека, а не външна сила, въпреки, че има божествен произход. Такъв удар не е израз на справедлив гняв, отмъщение или нетърпение от страна на духа, а грижи към невръстно създание. Но неведущите роптаят и се опитват да се борят срещу напътствията на духа и си навличат нови неприятности. Ние сме склонни да отблъскваме външните влияния и ограничения, но ако схванем, че тази сила е част от самите нас, ще погледнем по друг начин на живота. Когато следваме съдбата си тя ни води, когато й се противим - тя ни влачи.
Ако проумеем житейската си перспектива и ако можем да схванем тази истина ще посрещаме по-хладнокръвно неприятните инциденти. Няма значение колко големи са нашите страдания, ние ще се подчиним на духа и той ще ни направлява стъпка по стъпка, като ни дава мир и сила. Лицето, заставено да ни навреди може да не желае нашето зло и да бъде невинно, но ние сме поставени в условия, които ще ни накарат да чувстваме болка от действията на това лице. Но целта отново е само нашето добро и по силата на закона за причината и следствието. Но щом достигнем състоянието да схванем истината, тези уроци ще бъдат вече непотребни и тъй като тяхната необходимост ще изчезне, законът допуска да избегнем това, което при други обстоятелства би ни донесло страдания.
Ние постоянно сме свързани с живота на други, било за страдание, било за щастие. За да избегнем действието на този закон, трябва да осъзнаем истината. Нека избягваме омразата, злобата, завистта, гнева и неприязънта към другите. За да преуспеем трябва да бъдем благи, да избягваме чувството на отмъщение. Нека живеем, носейки своето бреме достойно, като се доверяваме на ръководството на духа и разчитаме на помощта на върховния разум....
Питаш какво да правиш-живей човешки, въпреки всичко...падаш, ставаш, събираш сили и наново-това е живота. Ти можеш ако желаеш да прекратиш тази наследствена поредица от еднакви наследствени случки, ако не напълно поне голяма част от нея....ще ти трябва Любов и ти трябва да е намериши в себе си ако искаш да успееш.
Желая ти успех

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^