Здравей пак. Прочетох всичко, което си писала и към другите. Чудя се колко ли стари и толкова загубени ли са баба ти и дядо ти, че не са обявили война до сега. Много време е това за търпене. Според мен. Направо не знам какво да ти кажа. Толкова неща зависят от вече изградените помежду ви отношения, че тепърва да се променят може да няма никакъв ефект... или пък съвсем, окончателно да отчужди майка ти. На мен лично гневът, рязката смяна в отношението, категоричността и непреклонността винаги са ми вършели работа. Когато избор няма и трябва да се действа - открита война. Отначало такива моменти са нормално нещо - вглъбяване, усамотяване, премисляне, тъга. Но допуснат ли близките да се превърне в постоянство и безвремие, просто никоя съпротива няма смисъл, може да е късно да използваш гнева си. Виж, така както си се представям какво бих направила на твое място, мисля, че първо бих атакувала дядо ти и баба ти. Да се държат сухо, да не нападат, да не мърморят, да не обвиняват, но да покажат отчуждение. Как ще осъзнае майка ти, че нещо се е променило, ако не й покажете? За нея вероятно ситуацията си изглежда нормална. Отделно и задължително ще се посъветвам с лекар, за да прецени той към какъв точно специалист да се обърна и ще отида да говоря и там. Намери човек, който поне да те посъветва как да се държите у дома, как да се отнасяте с жената, такива неща. Аз не вярвам в илачи, вярвам в живата човешка намеса, но колкото и да е трудно да се признае, че за някои проблеми близките не са достатъчно лекарство, понякога е точно така. И трябва помощ отвън. Отиди да питаш някого. За съжаление не познавам лично специалисти, за да ти посоча. Но ползвам една частна поликлиника, все на свестни хора съм попадала там, доколкото знам, имат и психолог към тях, мога да питам той що за човек и специалист е, елементарно е да отидеш, поне да се посъветваш. Познавам един психиатър, но самият факт, че работи в Курило, ме ужасява, не искам да мисля, че майка ти е вече толкова болна, че да има нужда от човек от там. Не бива да се закопаваш и ти, само това мога да ти кажа категорично и сигурно. Смятам, че е важно. Важно за теб. Винаги другите имат значение, но отговорността за тях не носиш ти. Извинявай, ако се случи на някой от моите хора, ще се хвърля с рогата напред, но така за друг човек... просто не знам какво да измисля...

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."