Да бях споделил за болката си тук.

"кажи..какво искаш..да се върне времето назад до един момент, в който си бил много щастлив, и да остане вечно така??
това е невъзможно.. "

Знам, че е така и не искам да връщам времето назад. Това е било. Искам да има настояще и бъдеще и искам то да е прекрасно.

"времето тече, живота продължава..хората се срещат и разделят..
можеш ли да го понесеш това?? "

Знам. Казвал съм го на приятел и то убедено защото ЗНАМ че е така. Обаче когато аз съм в това положение - всякаш звучи малко утопично. Но трябва да го понеса. Нали ? Едва ли може, а и не бих искал някой да прави нещо, което е против природата му. Винаги съм бил за свободата да избираш как да живееш и съм я давал във всяка моя връзка. Знаеш ли ? - Тази жена преживя много тежко раздялата си със супруга си. Тя искаше да се върне при него както и той. Това беше в най силните и красиви мигове между нас. Мен много ме болеше, но и казвах (бях убеден), че тя е тази, която трябва да избере. Аз и дадох право на избор и ТО НЕ ВЕДНЪЖ !!! Дадох и възможност да бъде с него и да прецени какво и кой тя иска. Знаеш ли какво преживявах тогава ??? Е тя се връщаше при мен с разплакани очи, казвайки ми че ме обича и не може без мен .... и аз и позволявах да се върне, вярвах и по вече от на себе си !

"можеш ли да станеш емоционално независим..да се научиш да живееш сам..
да си самостоятелен.."

Емоционално независим - ето това е трудното сега ! Ето с това се боря. Дали мога - надявам се, защото иначе оставам труп !
Да живея сам ? Да аз живея сам дълго време и съм 100% самостоятелен и от никого и от нищо не завися !

"знаеш ли каква тежест е да осъзнаеш., че нечие щастие и живот едва ли не зависят от теб??това е отговорност, която не може да се понася дълго..затова и най- привлекателните хора са тези, които са самодостатъчни и въпреки това търсят контакт и могат да се отдават но както казах- като подарък, а не като че ли им зависи живота от това.. "

Знам !!! Бившата ми съпруга. Тази отговорност ми тежи все още.
Не знам какво имаш предвид като казваш "самодостатъчни", но на НЕЯ аз се отдавах като подарък и то 100 % и сега си мисля, че е трябвало да имам резерва за да ми е по лесно сега. НО това е против моята природа. Или давам всичко или нищо. Няма полвинчата любов - така мисля аз.

"много време продължава твоето страдание..хапчетата не решават нищо..
не искаш ли вече да вземеш нещата в свои ръце??да си взимаш решенията сам??да зависиш само от себе си..да си независим??
когато го пожелаеш силно това- тогава ще започне процеса на промяната.."

Да ! Много време ! Знам, че хапчетата не могат да ми решат проблема, знам че всичко е вътре в мен, знам че АЗ съм този, който трябва да се справи. Искам да взема всичко в мои ръце и да контролирам живота си. Аз завися само от себе си и както казах съм самостоятелен 100 %.

Но болката, вината ... Това са нещата, които ме смазват. Любовта е жива. Тя живее в мен. Не знам как да го опиша точно, но ТЯ все ми е в главата. Разговарям с нея .... С това не мога да се справя. Боли ме, че ТЯ вече месец всякаш не иска да чуе за мен. Бяга. Знам, че я боли, но бяга. Знам, че се наранихме, знам че има загубено доверие, знам че всеки от нас се е почувствал предаден. Но аз вярвам в промяната и все се надявам, че ТЯ също е разбрала грешките си. Но не мога да разбера защо бяга. Защо не може като мен да признае и каже на глас ..."аз сгреших. Знам къде и защо...."