Да ... Аз съм блудния син. Тръгнах си от любовта ми ... Бягах и бях другаде ... Но за разлика от тази притча - няма щастлив край. Тя не иска да ми даде пръстена на любовта си и да повярва, че човек може да се промени , така както аз 4 години все и давах пръстена и я разбирах и вярвах, че един ден ще се промени и разбере. Но уви ... И сега притчата продължава така :
Блудния син, измършавял, тъжен и унил е сам и броди през жестокия свят с надежда, че един прекрасен ден ще се случи чудо. Сега е сам с любовта си, която го изгаря и боли ...
А дали някой може да му помогне ?