Има голяма разлика между това нещо да е "постижимо" и нещо да е "стандарт".
Това, че Бил Гейтс е натрупал не знам си колко милиарда тръгвайки от един гараж, не значи, че аз или ти можем да го повторим.

Аз затова се опитвам да говора за да го наречем "средното" равнище.

Другото, което е - не знам защо рутина се бърка с мързел.

Относно небостъргачите - ами предпочитам ако някой ще строи небостъргач да е такъв построил преди това други 5-6 кажи речи идентични с този, който трябва да се строи(един вид работата да е рутинна) отколкото някой дето е построил 5-6 нямащи нищо общо един с друг и с този дето ще се строи.

Ще кажеш - то това добре ама няма да има развитие. При рутинната работа също има развитие - днес строиш къщи, след 10 години блокове, след още 20 може и небостъргач. Това е по-добрия вариант според мен отколкото да се метнеш на небостъргача.

То и мисленето според мен се променя с течение на годините. Като си на 20 не ти пука за продукта - гледаш да си пробваш новата идея. Даже и не осъзнаваш какви поразии може да направиш. Според теб с новата ти идея продуктът се развива. След време като поостарееш малко и ти става ясно, че на продукта не му трябват "велики" идеи, а по-малко бъгове и минаваш на принципа - "работает - не трогай"