Тъй като разработваме вътрешен проект, Скръм-а е идеален. Пасна добре, естествено не го правим идеално, но работи и има ефект. Естествено ще кажа защо - requirements се менят буквално постоянно и се иска продукт, който във всеки един момента да shippable. С timebox-ването на итерациите (спряхме се на месец, защото видяхме че 2 седмици не е ОК при нас) има яснота какво може да се очаква в края на месеца и във всеки момент виждаме дали изоставаме или напредваме благодарение на burndown chart-а. Тъй като сме едва на 4-ти месец по Скръм, не мога да кажа, че определихме скоростта на екипа, но вече могат да се правят определени изводи и по-лесно можем да кажем колко работа ще свършим през следващия месец. Големият ни проблем за момента е това, че в последната итерация добавихме нови задачи в движение, но тези проблеми ще се изчистят с времето, а и съм сигурен че идеален Скръм като по учебник трудно се постига.
Като цяло възприемането на този начин на работа е труден, само че това за момента не ме плаши и когато искам да наложа нещо, имам воля да го направя.

Преди време ми обясняваха колко хубаво било, че процесът е автоматизиран до билд с един клик в ИДЕ-то и се мусеха на технологии като Maven и Ant, но сега сега всички са доволни от автоматизацията на билдовете. Това последното го казвам в контекста, че всичко ново по дефиниция е безсмислено и ненужно, но не винаги е така.