-> Относно изкуствените засади - единственият приемлив формат, който ми хрумва на прима виста, е следният: функцията на либеро се изпълнява от капитаните в съответния мач и се осъществява по време на избора на потоци/мачове. Капитанът на гостите посочва кои мачове да са блокирани за дублиране от домакините, при избора на потоци; капитанът на домакините посочва кои мачове да са блокирани за дублиране от гостите, при избора на мачове. Така се избягват допълнителните срокове и се дава известно предимство на домакина, тъй като гостът ще блокира малко "на сляпо".

Само не ми стана съвсем ясно какво имаме на везните? Либерото се отказва от една нападателна прогноза на своя отбор и добива правота да блокира за дублиране два мача или две прогнози на съперника? Приемам, че е първото. В такъв случай не е ли по-удачно и логично друго съотношение: може да блокираш за дублиране 3 (три) избрани резултата на даден мач на съперника, като се отказваш от една нападателна прогноза на съответния си мач. Така на съперника се оставя възможността да дублира, макар и на по-малко вероятни резултати. От друга страна е заставен да мисли точните резултати за блокиране.

Иначе, като се замисля, и аз стигам до мнението, че този прийом няма да се ползва особено често, освен в някои частни ситуации, каквато е пазенето на резултат в реваншите на мачовете на директна елиминация. Да си го кажем направо, че само тогава ще се ползва, защото една прогноза по-малко си е една прогноза по-малко, при това жертвана за твърде съмнителното предимство съперникът да не дублира. Изиграване в диапазона 1:0/2:0/2:1 е не по-малко ботско и не по-малко опасно от разиграване с дублиране - 1:1/1:1/1:0.

-> За втора точка съм на абсолютно същото мнение и бих дал точно тези примери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите