Скъпа, какво да ти кажа, това е нещо за което няма рецепта, всеки си изживява болката сам. Не се отчайвай толкова, само година е минала, аз се боря вече 10-та. Ти ако продължаваш така, знаеш ли къде ще стигнеш - най-малко в лудницата. Трябва да си щадим психиката. По пътя на нашата 10-годишна борба, изминахме много, имаше много емоции, загубих 3 бременостти, за прегледи, изследвания и манипулации, просто няма смисъл да споменавам - на моменти се отказвах напълно, особено след поредната загуба. Боли. Страшно много боли, последния път ми трябваше 1.5 год. за да навдигна глава и да си помисля, че мога да продължа борбата. Нахъсана започнахме подготовка, всичко беше готово и хоп нови проблеми, отложихме всичко за неопределено време. Слава Богу беше само 2 цикъла. Сега съм започнала, надявам се последния ми успешен опит.
Но искам да ти кажа едно, пази се, съхранявай си нервите, не се изхабявай, защото после ще ти трябва здрава психика. Ти как мислиш, добре ли е да гледаш едно или две деца, изнервена до лудост. Аз си мисля, че всичко губи смисъл тогава.
Може да ти се струва не важно това което ти казвам, но си наложи да мислиш не като пораженец, а като победител. Рано или късно ще станеш мама, просто си казвай, че се надяваш да е по-рано и така.
Сори за дългите писания.