Както предполагам на всяка от Вас се е случвало,но в момента си мисля, че няма да издържа повече. Кажете ми моля Ви как се справяте. Днес усетих,че дори не мога да си върша работата нормално, а все пак няма как да спра да работя, не спя нормално, преврнала съм се в кълбо от нерви. След повече от година опити без особена намеса на лекари, но със много сълзи след всеки месец с поредната 1 чертичка, реших да направя всичко което трябва, за да постигна мечтата си за бебче. И какво се получи -диагноза поликистоза, кофти спермограма , хиляди изследвания, множество прегледи, безсънни нощи, разочарования и сълзи. Знам,че никои тук не му се слуша такова мрънкане, но аз просто искам градивен съвет за това как да се справя , да запазя психиката си и утре отново да стана и да продължа борбата.

Редактирано от mojito_girl на 26.02.08 22:27.

Скъпа, какво да ти кажа, това е нещо за което няма рецепта, всеки си изживява болката сам. Не се отчайвай толкова, само година е минала, аз се боря вече 10-та. Ти ако продължаваш така, знаеш ли къде ще стигнеш - най-малко в лудницата. Трябва да си щадим психиката. По пътя на нашата 10-годишна борба, изминахме много, имаше много емоции, загубих 3 бременостти, за прегледи, изследвания и манипулации, просто няма смисъл да споменавам - на моменти се отказвах напълно, особено след поредната загуба. Боли. Страшно много боли, последния път ми трябваше 1.5 год. за да навдигна глава и да си помисля, че мога да продължа борбата. Нахъсана започнахме подготовка, всичко беше готово и хоп нови проблеми, отложихме всичко за неопределено време. Слава Богу беше само 2 цикъла. Сега съм започнала, надявам се последния ми успешен опит.
Но искам да ти кажа едно, пази се, съхранявай си нервите, не се изхабявай, защото после ще ти трябва здрава психика. Ти как мислиш, добре ли е да гледаш едно или две деца, изнервена до лудост. Аз си мисля, че всичко губи смисъл тогава.
Може да ти се струва не важно това което ти казвам, но си наложи да мислиш не като пораженец, а като победител. Рано или късно ще станеш мама, просто си казвай, че се надяваш да е по-рано и така.
Сори за дългите писания.

скорпи, знам ,че може би ще трябва да мина през още хиляди неща докато стигна до заветната цел, понякога се мобилизирам ужасно много и мисля ,че и планини ще мога да повдигна, но в моменти като този не виждам светлината в тунела, опитвам се да се залъгвам с много работа и какво ли не , но някак си не успявам. Покрах всички тези нерви и отношенията ми с мъжа ми са оптегнати, а това ме плаши най- много. Мисля, че ти си доста по- силна от мен , преживяла си доста повече. Благодаря за подкрепата ти и ще направя всичко възможно да си съхранявам нервите, права си на нито едно детенце не би искало да има истерична майка. лек ден