|
Златният боклук на София
Нито бившите зам.-кметове Борис Спиров и Ерхард Матеевич, които по различно време са били председатели на комисията за избор на концесионер по чистотата в София, нито настоящият зам.-кмет по екологията Милор Михайлов знаят къде са изчезнали договорите с "Волф", "Дитц" и "Чистота-София".
Търсих документацията в управление "Екология", в управление "Търгове" и в столичния инспекторат, но не я намерих, не мога да кажа защо", обясни пред "Сега" Милор Михайлов. Той поискал от секретаря на общината Росен Желязков да потърси в архива на общината. "Не ми се вярва документите да са загубени или нарочно преместени. Трябва да ги издирим, защото иначе комисията по проверка на концесиите не може да си свърши работата", поясни Михайлов. "Със сигурност документите не са в архива", каза пред столичен вестник вчера Росен Желязков.
Ако документацията не се намери, не е ясно как временната комисия за анализ на концесионните договори към СОС ще си свърши работата. Фирмите концесионери нямат интерес да предоставят договорите. Така единственият начин да се разбере кое как се е случвало е от доклада на фондация "Аксес", публикуван през ноември 2003 г. Но и нейните експерти се оплакаха, че концесионерите не са им дали всички изискани документи. Така че пълна информация няма. Все пак дори най-елементарните сметки показват, че боклукът на София е направо златен.
Доклад на "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. За 1999 г. на концесионерите са платени 26 млн. лв., за 2000 г. - 39 млн., за 2001 - 48 млн., за 2002 - 61 млн. За миналата година общинарите гласуваха 52 млн. лв. за чистота. Догодина трите фирми трябва да получат с 20 млн. повече - 73 млн. лв.
Една от особеностите на договорите е, че на фирмите се плаща на база брой извозени кофи, почистени улици и използвана техника. И че общината изцяло се доверява на отчета на "Волф", "Дитц" и "Чистота" - на практика тя няма възможност да провери дали те не надписват сметките. А съмненията за това са съвсем основателни. От доклада на работната група към "Аксес" става ясно, че след подписването на концесионните договори
цената за извозването на кофи за боклук скача драстично
Така например през 1998 г. цената за 1 кофа в район "Средец" е била почти $ 115 годишно. През 2000 г. тя скача на $ 427, през 2001 г. - на $ 526, а през 2003 г. - на $ 601. В останалите столични райони сметките са почти идентични.
Странни са и цифрите, отчетени за закупуването на нови кофи за боклук. Според справките до столична община 3-те фирми са похарчили за това 19 222 756 лв. По договор те са задължени да извозват боклука от общо 103 244 кофи в София. Сметката показва, че ако "Волф", "Дитц" и "Чистота" са подменили всички, една кофа би им излязла по 186 лв.
Кофите в столицата са основно два вида - "бобър" (360 лв.) и "мева" (35 лв.). Според доклада на "Аксес" броят на скъпите "бобъри" е 7 пъти по-малко от този на евтините "меви". Изчисленията по тези данни показват, че концесионерите трябва да са дали 4,8 млн. лв. за "бобъри" и 3 млн. за "меви". Т.е. би трябвало да са похарчили 7,9 млн. лв., което е 2,5 пъти по-малко от декларираните 19 млн. лв. Или с други думи, досега столичните кофи трябваше да са подменени с изцяло нови поне 3 пъти.
Мониторингът на "Аксес" показва още разминавания в сметките. "Волф" например декларира, че е изхарчила 6 706 445 лв. за нови съдове. Дори да е подменила всички свои кофи обаче, това не би трябвало да струва повече от 1,9 млн. лв. "Чистота-София" е отчела 7 699 811 лв. за нови съдове. Ако е сменила всички свои кофи, фирмата трябва да е изхарчила около 5 млн. лв. "Дитц" е дала 4 813 490 лв. за нови съдове, при положение че може да ги подмени за 1 364 845 лв.
Още една малка подробност - мониторингът на "Аксес" показва, че част от новите съдове са били дарение, други не са били подменяни нито веднъж.
Странни са и инвестициите, направени от концесионерите
Според справка до бившия секретар на столична община Асен Дюлгеров от март 2003 г. "Чистота-София" е получила до края на 2002 г. общо 104 357 648 лв., а е вложила 20 417 085 лв. "Волф" е инвестирала 13 873 903 лв. при получени от общината 44 393 744 лв. "Дитц" е отчела 11 млн. лв. вложения, въпреки че до края на 2002 г. е получила от общината 46 млн. лв.
Концесионните договори, подписани в периода от 1997 до 1999 г., са крайно неизгодни за общината, се твърди в доклада на "Аксес". Те дават възможност фирмите концесионери всяка година да искат все по-големи суми, като намаляват обема на свършената работа. Затова договорите ощетяват общината и облагодетелстват корпоративни и лични интереси. Конкурсите са били предопределени и не са били избрани най-добрите оферти, твърдят още експертите от фондацията.
Според договорите, които са за срок от 15 г., общината трябва да плаща по 70 млн. лв. всяка година на концесионерите, твърди Асен Дюлгеров пред "Аксес". За годините, в които в общинския бюджет е имало по-малко пари за почистване, фирмите са намалявали обема на работата си, констатира фондацията. На практика се получава така, че парите за концесионерите се обвързват с приходите от такса смет. От 1998 до 2003 г. данъкът върху боклука за граждани скача от 1,5 на 3,25 промила върху данъчната оценка на имотите. За фирмите увеличението е още по-драстично - от 1,5 промила през 1998 г. на 18 промила през 2003 г. Въпреки това общината не успява да осигури 70 млн. лв. всяка година. Затова към договорите се подписват анекси. Според тях договорената сума трябва да бъде достигната постепенно до 2003 г. Анексите се сключват непосредствено след подписването на договорите, въпреки че по принцип до тях би трябвало да се прибягва само при голяма промяна в обстоятелствата.
Договорът и анексът с "Чистота-София" са подписани в един и същ ден и имат последователни входящи номера, установиха юристите на "Аксес". Според тях
целта е била да се договорят очевидно неизпълними цени,
които незабавно да се коригират за сметка на намаляване на поетите от концесионера ангажименти.
Конкурсите за концесия в различните райони на столицата са проведени непрозрачно, а договорите са неизгодни и не защитават интересите на общината, пише в доклада на фондацията.
Решението за отдаване на концесия на дейността "чистота" е взето от Столичния общински съвет на 20 декември 1996 г. До този момент обаче още не е приета наредба за концесиите, както задължава Законът за общинската собственост. Предложението е на Красимир Арсов, общински съветник от СДС, а после от групата на "Радикали" на Евгений Бакърджиев. Той е и изпълнителен директор на най-голямата общинска фирма за почистване "Чистота-София". Въпреки това той предлага докладна, която според експертите на "Аксес" не е професионално и юридически издържана. В решението на съвета за предоставяне на концесия са описани предметът на дейността, определянето на концесионера чрез конкурс, депозитът за участие и др. Цена обаче няма, формулировката е "в рамките на общинския бюджет за тази дейност", без да се посочва цифра поне за 1998 г. Така всички фирми, кандидатки за концесията се оказват, с оферти, по-високи от планираните в бюджета на общината за 1998 г. пари за чистота.
Първият конкурс е обявен през март 1997 г. Концесията е за почистването на "Люлин", "Овча купел", "Витоша" и част от "Триадица". Оферти подават 5 фирми - "Арт строй" ООД, "Волф 96" ООД, "БКС Люлин" ЕООД, "Любекс" ЕООД и "Рефлекс-импорт" ЕООД. По-късно "Арт строй" се отказва. Специално назначена от съвета комисия избира 2 от четирите фирми - "БКС Люлин" и "Волф". В протокола няма мотиви за отхвърляне на останалите 2 оферти. Комисията оценява кандидатите, без да посочи тежестта на отделните критерии.
Изборът на "Волф" не е обективен,
според посочените резултати превес има "БКС Люлин", пише в доклада на "Аксес". Няколко са критериите, по които са оценявани офертите на двете фирми. По критерия "опит в дейността чистота" надделява "БКС Люлин", което от години се грижи за сметоизвозването, озеленяването и др. подобни дейности на някогашните битови комунални стопанства. "Волф" е регистрирана само година преди конкурса - през 1996 г.
"БКС Люлин" дава по-добра оферта по критерия "цена на едноседмично извозване на отпадъците" - по-често срещу по-ниска цена. "Волф" има по-изгодно предложение за "зимно улично почистване". Комисията не е взела предвид офертите за "лятно улично почистване", въпреки че този критерий също влиза в окончателното класиране на кандидатите.
По критерия "наличие на съдове за смет" "БКС Люлин" притежава нужните съдове, докато "Волф" декларира готовност да ги достави до 45 дни след сключването на договорите.
Нито една от двете фирми не отговаря на критерия "наличие на необходимата техника за дейността". "БКС Люлин" обаче представя рамков договор с "Мото Пфое" за доставка на допълнителни машини, докато "Волф" декларира готовност да закупи допълнителна техника от Германия до 45 дни. "Волф" не предлага и инвестиционна програма, каквато има в офертата на "БКС Люлин". "Има сериозни основания за извода, че спечелилата фирма е системно и умишлено фаворизирана", пише в доклада на "Аксес".
Конкурсът за "Младост" е проведен на 19 януари 1999 г. На него се явява само "Волф", която и преди това е почиствала квартала с договор с районното кметство. И естествено печели.
На 9 март 1998 г. по предложение пак на Красимир Арсов общинският съвет решава да отдаде на концесия почистването и на останалите части от столицата.
Конкурсите протичат светкавично - за 4 дни
На 5 юни 1999 г. комисията отваря пликовете с данните за фирмите участнички, документите по образци и декларациите. Едва след това комисията определя критерии за оценка на офертите. "Случващото се е едновременно и нелепо, и незаконно. Защото се стига до ситуация, при която в хода на провеждане на конкурсите са се определяли условията, на които трябва да отговарят офертите на кандидатите. Това е грубо нарушение на закона", пише в доклада на "Аксес". Освен това тежестта на отделните критерии не е определена така, че да спечели най-добрата оферта. Така например на цената се дават само 20%, докато професионалният опит и техниката носят по 30%. 10% пък носи критерий, наречен "визия за концесията".
На конкурса се явяват 3 фирми - "Чистота-София", "Чистота-Искър" и "БКС Люлин". Първата компания, в която все още е общинският съветник Красимир Арсов, получава най-висока оценка и печели концесия за почистването на "Средец", "Красно село", Възраждане", "Оборище", "Сердика", "Подуяне", "Слатина", останалата част от "Триадица", "Красна поляна", "Илинден", "Надежда", "Връбница", "Кремиковци" и "Нови Искър".
По същите критерии се води и битката за останалата част от столицата - кварталите "Изгрев", "Лозенец", "Искър", "Студентска", "Панчарево" и "Банкя". На тепиха излизат "БКС Младост", БКС Витоша", "Зауба" АД и "Дитц" АД. Печели "Дитц", създадена само 3 месеца преди началото на конкурса - на 8 април 1999 г. На 15 юни 1999 г. в "Държавен вестник" е публикувано съобщение за свикване на общото събрание на акционерите на "Дитц". Само 3 дни по-късно пак в "Държавен вестник" излиза решението на Софийски градски съд за промени в устава на дружеството, с които предметът на дейност на фирмата става именно сметоизвозване и почистване. Няколко месеца по-късно фирмата получава най-висока оценка по критерия "професионален опит" в конкуренция с 2 БКС-та, занимавали се години наред с тази дейност.
"Конкурсите" за концесиите за чистотата в София са проведени при съществени закононарушения, в процедурен хаос, при пълна липса на прозрачност и яснота в действията на общинската администрация, констатира докладът на "Аксес". Договорите с концесионерите не са гласувани в СОС, както изисква Наредбата за концесиите.
Интересен факт е, че точно след като приключват конкурсите в София, са приети поправки в Закона за обществените поръчки, според които чистотата вече не може да се отдава на концесия.
Кой стои зад фирмите концесионери?
Две от фирмите са фамилна собственост на семейство Гайтански. Електронната система "Дакси" сочи, че Красимир Тодоров Гайтански държи 50% от "Волф 96". Той е управител и на фирма "Волф", 100% собственост на Тодор Лозанов Гайтанси, явно негов баща. Тодор Гайтански притежава 20% от фирма "Волф АД", 80% от която държи другият му син - Румен Тодоров Гайтански. Румен Гайтански е собственик на 90% от фирма "Дитц".
Румен Гайтански държи 96% от регистрираната на 25. IV. 2002 г. строителната фирма "Волф имобилен". На същата дата е създадена и "Волф 2002", занимаваща се с търговско посредничество. В нея Гайтански има 98% от акциите. Той държи и 90% от "Волф лизинг", създадена на 23. V. 2002 г.
В последно време се разнесе слух, че Гайтански е купил и акции от "Чистота-София". Изпълнителен директор на фирмата според регистрите все още е бившият съветник Красимир Арсов. Той явно е изкушен от бизнеса с боклуци, тъй като участва в още 3 фирми за почистване.
Общинската фирма "Чистота-София" бе приватизирана от РМД малко след като спечели концесията за почистване на столицата. През 2002 г. фирмата създаде смесено дружество с равно участие с "Шеле България" - "София-Р.Е.Б.-Екосервиз", занимаващо се с събиране и третиране на отпадъчни води.
Венелина Гарчева
http://www.anticorruption.bg/bg/news/events.php?id=844&c_id=7&morefile=/bg/news/events.php&data=2004-01-13
|
Златният боклук на София