Много добре си постъпил. Твоят случай е различен от типичния "гурбетчилък". Това, че си решил да градиш научна кариера и да се развиваш е предопределило до голяма степен избора ти. Известно е, че за някои от научните дисциплини в България няма достатъчно подходящи условия - липса на материали, консумативи, екипмънт и на края но не на последно място - липса на хора от които "да учиш занаят". Дали ще е редно да запитам в каква област работиш (дано да е молекулярна биология)? и къде? кога по-точно и на каква тема беше конференцията в Италия? Всъщност радвам се теб, че си успял да подредиш нещата си по-подобаващ начин. САЩ и Европа са пълни с българи-миячи на чинии и дребни комбинатори.
Поздравявам те за това, че помагаш и на други хора да развият способностите си в подходяща среда (Дай Боже и други да поемат подобен ангажимент към свои сънародници).
Политиката на САЩ за инвестиране в интелектуален и човешки потенциали не е кой знае каква новост и преди е правено през други епохи и в други общества т.е. винаги го е имало.
Дано родителите ти успеят да се адаптират възможно най-добре "зад океана".
Виждаш ли колко е тъжно - оплаквам се, вярно на абсолютно непознат човек, че милите ми момчета ги няма а то същото и при него. Разбирам напълно как се е чувствал баща ти а пък да се поставя на мястото на майка ти - не бих го направил за нищо на света.
Желая ти успех.
Поздрави!
П.