За мен лично тоя Г.Стоев си остава малко загатка.

Характерно за книгите му е, че главите са подредени едва ли не на случаен принцип, е така да ги има, хронология почти липсва, защото са просто нахвърляни случки.

Като ги чета, имам усещането, че срещу мене стои някъв квартален пияница, който насъбрал информация от вестници и клюки, стигнал до някакви умозаключения, ми ги поднася, постоянно досещайки се за нещо, което в определени моменти е абсолютно ирелевантно към разказваното.

Другото много интересно е, че тоя човек е абсолютен ангел в книгите си, едва ли не божество, което се числи към тия среди, всички почитат, незнайно, или поне неразкрито от него защо. В БГ Кръстника 1, Маджо и Поли Пантев го замерят само с пачки за мокри поръчки един срещу друг, а той нищо не прави.

По-конкретно за книга 3 на БГ Кръстника, понеже ми е най-прясна като спомени.
Написаното за Таки, ами извинете ама всичко това го има в интернет и по медиите, доста преди той да го преразкаже в книгите си - за Славчо от бригадата с чуковете, за свиделството на Пехливанов при побоя над строителния предприемач и тн.
Другото много култово, забелязващо се и в другите части от поредицата е, че тия уж босове, нямат едва ли не 10,000 еврака в джоба. Кирчо Малкия уж натискал Баретата, заедно с тоя Пепи Щангата, на хероиновия пазар, па то нито той, нито щангата нямат пари.
Уфф, поувляках се, но в заключение ще кажа само, четейки неговите романи, у мен остава впечатление за една градска легенда, подкрепена тук-там с всеизвестни факти и преки наблюдения на Г. Стоев.