|
Свиленградска афера закопа подкупен магистрат
Бизнес война за място под слънцето на свободната безмитна зона вкара в капан софийски следовател
Нова година - стар късмет. За беда тъкмо този малшанс извади злополучната ни правоохранителна система. Последният за 2004 г. удар върху крехкия є имидж отвори главоболна работа на Висшия съдебен съвет (ВСС) още в началото на 2005 г.
Мария Тотоманова-Шахъмова
По предложение на главния прокурор Никола Филчев вместо на 29 януари, за когато е насрочено първото за тази година заседание на ВСС, неговите членове бяха приканени да се съберат извънредно на 5 януари. Само че те не развалиха ваканционния си рахатлък и не се отзоваха на призива. А искането на Филчев бе да се разгледа по спешност свалянето на имунитета на ръководителя на Четвърта столична следствена служба Христо Станчев. В последния ден на миналата година гръмна новината, че на 29 декември 2004 г. в софийско кафене спецове от НСБОП са засекли Станчев при взимане на 4500 евро подкуп. Съобщено бе, че на 12 декември 33-годишният бизнесмен Стоян Янчев, обвиняем за документна измама и незаконен трансфер на 15 000 евро в чужбина, е сезирал антимафиотите, че шефът на споменатата столична следствена служба го е рекетирал. Влизайки в комбина с адвоката на Янчев - Григорий Ангелов, Станчев поискал от обвиняемия бизнесмен 15 000 евро, за да бъдат потулени заведените срещу него следствени дела. В резултат на сигнала обаче на 29 декември служителите на НСБОП са хванали районния топследовател при получаване на първия транш от подкупа - 4500 предварително белязани евро. Уточнено бе също, че
замесеният в
далаверата адвокат
приносител на грешните пари, веднага е арестуван, а следователят рекетьор поради магистратския си имунитет е пуснат да си върви по живо, по здраво. Дали и той ще бъде прибран на топло, зависи от решението на ВСС, което предстои да бъде взето.
Междувременно, както научи в. КЕШ, всъщност "ключът от бараката" в цялата тази нелицеприятна история е зарит в сладката територия на... Свиленградската свободна безмитна зона. Тъкмо там, и то отдавна, се води една прелюбопитна междуфирмена война, в чийто капан сега попадна и следователят Христо Станчев. Началото є е колкото невинно, толкова и банално. Всичко започва на 18 август 1998 г., когато в Хасковския окръжен съд е регистрирано едно скромно
частно дружество
на име "Алфа свободна зона"
със свиленградски адрес. Основният предмет на дейност на това ООД е свързан със "складови сделки, включително организация и експлоатация на свободни зони и свободни складове по смисъла на Закона за митниците". Съдружниците във фирмата са трима - Петър Георгиев Янев, Добрин Борисов Иванов и руският гражданин Генадий Генадиевич Сафонов. Предвид разигралите се впоследствие събития е важно да се отбележи, че Сафонов има две сестри - Галина Генадиевна Никифорова, която си живее в Русия, и Елена Генадиевна, пребиваваща в България в качеството си на съпруга на Димо Димитров Харакчиев. Той пък по времето на учредяването на "Алфа свободна зона" ООД не е какъв да е, а... изпълнителен директор на "Свободна безмитна зона - Свиленград" ЕАД. Дали той е ударил рамо на частното дружество, е трудно да се каже, но във всеки случай бизнесът на фирмата потръгва добре. Тя успешно оперира в управляваната от Харакчиев Свиленградска свободна безмитна зона и по
договори с
чуждестранни клиенти
- предимно турски и украински - транспортира, складира, товари, претоварва и прави митническа обработка на солидно количество стоки. На 28 април 2000 г. обаче в "Алфа" настъпват промени - общо 50% дялово участие на съдружниците Добрин Иванов и Петър Янев е изкупено от Стоян Янчев. Същият млад бизнесмен, който в края на 2004 г. се оказа рекетиран от шефа на Четвърта столична следствена служба Христо Станчев. Защо ли?
Отговорът може би се крие в интересния развой на нещата след появата на Янчев на свиленградския хоризонт. В края на април 2000 г. той си поделя с шурея на Димо Харакчиев - Генадий Сафонов, в съотношение 50 на 50 собствеността в "Алфа свободна зона" ООД. Както се казва - дотук няма лошо. Интересното е обаче, че в началото на август същата година на бял свят се пръква още едно дружество,
по роднински
свързано както със споменатия Харакчиев, така и със Стоян Янчев. На 2 август 2000 г. в Софийския градски съд е регистрирано "Алианс Балтика" ЕООД, еднолично притежание на Галина Генадиевна Никифорова - сестрата на Сафонов и съпруга на изпълнителния директор на Свиленградската свободна безмитна зона. Забележителни в случая са две неща - че новата фирма има абсолютно еднакъв предмет на дейност като този на "Алфа свободна зона" ООД и че намиращата се в далечна Русия Галина Генадиевна определя за свой официален, и то генерален, пълномощник у нас Стоян Янчев. Без да подозира, че впоследствие това ще є изиграе твърде солена шега.
Но първоначално гласуваното на Янчев доверие не е лишено от основания. Негова е идеята новосъздаденото ЕООД "Алианс Балтика" да се заеме с реализацията на едно повече от перспективно начинание - строителството на собствен склад, който след лицензирането му да конкурира с по-евтините си цени държавната свободна зона в Свиленград.
Мястото на бъдещия обект е атрактивно - на 3 км от безмитната територия, само на 100 м от магистрала "Тракия" и на 14 км от ГКПП "Капитан Андреево". Изпълнението на
проекта набира
ускорение
паралелно с това напредват и бизнес делата на Янчев. На 19 декември 2000 г. той става едноличен собственик на "Алфа свободна зона", изкупувайки и дела на Генадий Сафонов, като дружеството е преименувано на "Ай Ти Ес" ЕООД.
Идва обаче фаталната смяна в "голямата" власт - държавното кормило поема кабинетът "Сакскобургготски" и за свиленградските играчи настъпват трудни времена. На 21 септември 2001 г. Димо Харакчиев е освободен от директорския стол в "Свободна безмитна зона - Свиленград" ЕАД.
Което не е изненада - със смяната на караула се сменят и постовете. Изненадваща е друга рокада - само четири месеца по-късно - на 30 януари 2002 г., Стоян Янчев "препродава" 50% от дела си в прекръстената на "Ай Ти Ес" "Алфа" на... Генадий Сафонов, родственика по сватовство на уволнения митнически шеф Харакчиев. Из Свиленград
вървят нездрави
приказки
че Янчев е бил притиснат да извърши сделката, но бил нанесъл ответен удар. В качеството си на генерален пълномощник на балдъзата на Димо Харакчиев - Галина Никифоровна, на 8 май 2002 г. Стоян Янчев продава едноличната є фирма "Алианс Балтика" ЕООД другиму. Кланът "Харакчиеви" не остава по-назад - на 13 май 2002 г. 50-процентният дял на Янчев (според твърденията му с фалшифицирано пълномощно от негово име) в "Ай Ти Ес" ООД става притежание на Катрин Стойчева Несторова.
Местните хора твърдят, че въпросната дама била близка на бившия СДС депутат и ексшеф на свиленградската митница Георги Шишков, за чийто съпартиец се брои и Димо Харакчиев. Тъкмо Шишков е нарочен за диригент на цялата тази фирмено-митническа одисея. Основателно или не, въпросът е с повече от повишена трудност.
По-важното е, че около тия баталии както по искане на Стоян Янчев, така и на Димо Харакчиев са образувани и следствени, и граждански дела. Обвиненията и имуществените претенции са сериозни -
фалшификации на
пълномощни, на записи на заповед
кражба на пари и какво ли още не. В свиленградския батак сега затъна и подкупният следовател Христо Станчев, изневери на довереника си и адвокатът Георгий Ангелов. Стоян Янчев заяви пред в. КЕШ, че предателството е плод на алчност, но позовавайки се на следствената тайна, отказа повече коментари по свиленградската афера. През седмицата потърсихме по телефона и Димо Харакчиев, който се оказа в Русия и поясни, че изобщо не знае за последния екшън скандал, и обеща, като се завърне в България, да изложи пред в. КЕШ своята истина за "казуса". Бившият шеф на безмитната зона обаче намекна, че в кълбото са замесени и прокурори, и съдии. Може би е прав, още повече, че в случая става въпрос за Свиленградската свободна безмитна територия, която неслучайно бившият митнически бос - Емил Димитров - Ревизоро, нарича в книгата си "Рая на земята". За някои сега тя стана и адът...
|
Свиленградска афера закопа подкупен магистрат
