"Помолен да обясни идеята си прокуратурата да премине към изпълнителната власт, Иван Костов заяви пред в. "24 часа": Действията на прокуратурата у нас са безпрецедентни: НСС спира контрабанда на оръжие - прокуратурата завежда дело срещу ръководителя й; ББС изобличава Иван Славков за корупция - прокуратурата започва да разследва журналистите; румънски журналист снима корупцията на митничари на Дунав мост - прокуратурата завежда дело срещу него; Атанас Атанасов прави доклад за корупцията и му се повдига обвинение. Повече от ясно е срещу какво се бори нашата Главна прокуратура. Слабостта произтича не толкова от хората, които са там, колкото от положението, което конституцията им е предоставила"."

Горната молба към уважавания от мен г-н Костов да обясни защо счита, че предаването на прокуратурата като инструмент за политическа употреба в ръцете на политически управляващите е пътят за излизане от скандалното положение на българската прокуратура, е повече от логична и основателна. Допреди 15 години прокуратурата беше в ръцете на управляващите и вършеше ужасяващи престъпления-поръчки. Полицията е днес в ръцете на управляващите и им върши престъпления-поръчки (политически подслушвания "Гном", наказателни акции срещу вероизповедания).

За съжаление г-н Костов не дава отговор на основателния въпрос защо неговото "лекарство" е правилното, а само отново описва "заболяването" на прокуратурата (по което сред нормалните хора няма спор).

Твърдението на г-н Костов "Слабостта произтича не толкова от хората, които са там, колкото от положението, което конституцията им е предоставила." не отговаря на действителността.

Единственото, което е казано в Конституцията за прокурорите и за Главния прокурор, е следното:

Чл. 117.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Тези два члена означават:

1. Всеки прокурор трябва да е подчинен единствено на закона и никому другиму и ни най-малко на други прокурори или на главния прокурор.

2. Прокуратурата не трябва да е единна и централизирана с йерархическа структура на личностна подчиненост, а към всеки съд от различно естество и с различни териториални правомощия (районен, градски, окръжен, апелативен, върховен касационен, върховен административен, военен) трябва да има съответни независими и неподчинени една на друга прокуратури - районени, градски, окръжни, апелативен, върховна касационна, върховна административна, воененни, с неподчинени пряко никому освен на закона прокурори в тях, с йерархическа инстанционност за обжалване на действия на прокурор от по-долна прокуратура пред по-горна прокуратура.

3. Главният прокурор ни най-малко не е ръководител на цялата или на част от прокуратурата и нито един прокурор не му е подчинен. Той има единствено надзорни функции за законност на действията на прокурорите(т. е. може да сезира и обжалва пред по-горна прокуратура действия или бездействия на прокурор от по-долна прокуратура) и методически функции (да създава и запознава прокурорите с методи за осъществяване на дейността им).

Така че всевластието на днешния малоумен тартор на прокуратурата и възможността му да върши задкулисно политически услуги и издевателства с помощта на други прокурори не са му дадени от Конституцията.

Дадени са му от един обикновен противоконституционен закон, Закона за съдебната власт, ЗСВ, гласуван от обикновени политици като г-н Костов и упорито непроменян от тях в противоконституционната му част за прокуратурата:

Чл. 111.
(2) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.
(3) Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Чл. 112. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.

Този противоконституционен закон може да бъде променен и протижоконституционната абсолютна власт на главния прокурор да му бъде отнета с две прости гласувания в рамките на една седмица в днешното Народно събрание.

Но от над три години насам, откогато започнаха (с хамалуването на путиновото куфарче)чудесиите на днешния главен прокурор и абсурдността на цитираните членове на ЗСВ станаха очевидни, никой било от управляващите, било от опозиционните партии и политици не желае да предприеме стъпки за тази промяна.

Причината е проста и просташка по тоталитарному.

Главният прокурор и владяната от него прокуратура слугуват преданно на имащите политическата власт в момента, без оглед на това кои са те и от коя партия са.

Управляващите днес не искат да се лишат от доставяните им днес "услуги" от прокуратурата.

Опозиционните партии и политици, надяващи се да дойдат утре на власт, не искат да се лишат от утрешните услуги на тях от прокуратурата.

Затова според мен "лекарстото" не е в узаконяването на поличическото притежание на прокуратура-слугинаж на управляващите с придаването й на изпълнителната власт, както днес е полицията (утре някой политик на власт може да поиска и съдилищата да се върнат обратно в собственост на управляващите). Ефективните горчиви и ефикасни "хапчета" според мен са съвсем други:

1. Премахване на имунитета на магистратите (както е в десетки демократични страни, включително и в Швеция).

2. Затягане на процесуалните закони и ЗСВ така, че на магистратите да не бъде оставено и милиметър хлабаво около шията им, а да са принудени да следват закона като в релси, ако не искат да бъдат съдени като престъпници.

3. Изхвърляне на всички магистрати от дисциплинарния орган на правосъдието (ВСС) и заместването им с избирани обществено известни с безукорна репутация граждани, които да разчистят незабавно съдилищата и прокуратурата от магистрати-отрепки, започвайки от действително спешния случай с днешния тартор на прокуратурата.

4. Премахване на противоконституционната сталинска военнойерархичека лична подчиненост в прокуратурата (чл. 112 от ЗСВ).

5. Въвеждане на обществен пълномощник на правосъдието (омбюдсман) с единствена задача и с достатъчни правомощия да защитава гражданите от съдебен произвол и да предизвиква санкции над магистратите.


=======================================================
Главният прокурор може да бъде отстранен единствено с решение на Висшия съдебен съвет, ВСС.


Държавата с днешната си абсурдна прокуратура в ръцете на смахнатия й тартор от три години е непрекъснати трусове. Всеки що-годе грамотен гражданин би трябвало да съзнава, че утре той лично може да стане жертва на прокурорския произвол и че затова той има личен интерес днешният тартор на прокуратурата и с него най-близкият му прокурорски слугинаж да бъдат изхвърлени от прокуратурата.

За съжаление обаче ВСС, в който участва и самият негодник и приближени му порокурори, досега не е подложен на никакъв обществен натиск да изпълни задължението си с отстраняването според закона на тартор и прокурори, доказани отрепки.

Време е за излизане на гражданите на улиците, ако те желаят обуздаване на пълзящата "путинизация" на прокуратурата и държавата им. Няколкодневни демонстрации от няколко хиляди граждани около "Съдебната палата" ще скъсат и без това раздрънканите нерви на тартора-прокузавър и ще поставят ВСС в неудобен обществен фокус. Освен това всички прилични политици, партии, граждански сдружени и обикновени граждани би трябвало да залеят Председателя на ВСС (министъра на правосъдието) с писмени искания ВСС незабавно да отстрани главния прокурор.



Надявам се г-н Иван Иванов да ми прости че бързам да копирам неговото мнение тука, просто си заслижава да бъде прочетено