Как забогатяха свиленградските величия
Митницата - ковачница на предани кадри
Ако беше истина регистрираният на граничните ни пунктове магданоз, то българите щяхме да сме затрупани с бали от зеленилката
Иван Калапчев

Историята започва през 1992 г., когато на власт идва правителството на Филип Димитров. Задача номер едно на самоопределилите се като демократи управленци е да разположат по възможно най-бързия начин свои кадри на достатъчно възлови места. Още повече, че по това време и конюнктурата е благоприятна за подобни действия. Те използват общата нагласа, която битува в обществото, че комунистите са ограбили държавата. Самата социалистическа партия, независимо от големия процент свои привърженици, е дълбоко разядена от синдрома за вина. Попаднали за първи път в ролята на опозиция, бившите комунисти не намират достатъчно смелост политически да атакуват въпросните назначения и безропотно се примиряват с кадровите рокади в държавата.
Повечето от новоназначените лица на отговорни и възлови постове, особено в структурите на МВР, са не толкова добри професионалисти, колкото много верни хора на синьото ръководство. Веднъж легитимирали се във вярност, някои от тях се издигат още повече, когато през 1997 г. СДС отново идва на власт. Костов и сие вече са обкръжени с предан щаб от хора, някои от които само заради пълната си лоялност пред Командира, бързо получават генералски пагони.
Преданите лица, сдобили се с висок пост от своя гуру, бързо се заемат с изпълнение на задачата - извършването на поредица от новоназначения. Така например по препоръка на Христо Бисеров и със съдействието на Златка Русева, която по това време е зам.-министър на правосъдието, за началник на митница "Свиленград" е назначен Захари Захариев. Също по препоръка на Бисеров за председател на Свиленградския съд е поставен негов човек - Росен Гинев Русев, който няма нито ден съдийски стаж, противно на изискванията за подобно назначение. Този пост е нещо като връщане на услугата на Русева за уреждането на Захари Захариев. Явно Златка Русева добре е използвала позициите си, за да укрепва влиянието си в региона. И съвсем не е учудващо, че не кой и да е, а именно брат й получава финансиране от фонда за борба с бедствията (в случая с мароканските скакалци). Твърде неясни остават разчетите от по 200 хил. лв. за летателен час на полет на селскостопански самолет.
Случва се така обаче, че Захариев попада под наблюдение. За да спре скандала, шефът на НСС, тогава полк. Атанас Атанасов направо нарежда: "Този Захариев да се компрометира и унищожи!" (Всичко това, разбира се, е само театър, защото иначе политическото кадруване върви с пълна сила.) Започва поголовна смяна на митническите пунктове, КПП и граничните сектори. Бързо се назначават нови лица, като единствен критерий е да бъдат верни на партията (СДС). Така за началник на митнически пункт "Свиленград" е назначен Георги Шишков, известен само с това, че е колоездач, а на "Кулата" шеф става провинциален учител.
Набирането на средства за партийната каса на СДС от митница "Свеленград" става чрез началниците на смени. Част от парите се заделяли за самия Георги Шишков, който бързо забогатява. Той купува бившето ТКЗС в с. Славун и 200 дка от землището му. Посветени твърдят, че по посочената схема средно на месец на Христо Бисеров са били давани по 200 хил. щатски долара. За сведение, сумата, която са плащали желаещите да работят като зам.-началници на вътрешната митница се е движила някъде в порядъка на 50 хил. щатски долара. Нещо като гаранция за мълчанието им.
Как е действала схемата "Захариев"
Много важен елемент е договарянето с т.нар. водачи. Това са хората, които осъществяват директната връзка с търговците, известни в митничарските среди като клиенти. Търговците прекарват стоката си от съседната държава и за да не бъде тя обмитявана или конфискувана, за по-сигурно плащат на водача, който трябва да прекара автобуса, камиона, микробуса и т.н. през двете граници. Всеки пътник от автобус, който превозва 40 човека примерно дава за услугата на водача от порядъка на 100 - 150 германски марки. Водачите осъществяват и връзката с началниците, поддържайки чистотата на "каналите". Водачите са били около 50 на брой. Тези хора събират парите от търговците, които нямат право да изнасят над определена по закон валута и ги пренасят през границата, изчаквайки т.нар клиенти да преминат като обикновени туристи. Оборотът на една операция, ръководена от един водач, стига до 1 млн. щатски долара. След няколко дни автобусите се връщат, съпровождани отново от "водачите", които извършват цялата операция - оформяне на документите, посочване на дестинацията и др. При това митническата облагаема стойност силно се занижава като стоките се обмитяват при митничарска облагаема стойност по 0,50 щатски долара бройката.
Обикновено се оформят две фактури, като тази, която е била проформа, е оставала при шофьора на автобуса и именно тя се показва при проверка, другата се появява след като превозното средство пристигне до дестинацията си. През това време "водачите" си разменят пароли с шефовете.
За да са доволни и "по-малките", докато се върши "голямата работа", митничар, който обработва автобус, получава на ръка по 150 германски марки. Служба "Пътни такси и разрешителни" също е получавала своята лепта, като сумата понякога, при претоварване е стигала и до 1000 марки.
По пътя на автобусите във вътрешността също е имало сработена перфектна схема. Специални хора поддържат връзка с представители от полицейските управления и КПП-та, като веднага сигнализират при появата на "чужди хора". Всички данни сочат като организатор за Свиленградския регион Захари Захариев. Посветени твърдят, че заделяните по схемата пари са били носени всяка сряда в наета от Захариев къща в Харманли. Изчислено е, че по въпросната схема са "оставали чисти" по около 80 хил. марки от автобус и 400 хил. марки от ТИР.
Другата схема - на Косьо Самоковеца
Константин Димитров- Самоковеца е използвал друга организация. Той изисквал от "водачите" на търговците, вместо да използват автобуси, да докарват стоките си с неговите ТИР-ове, като той поемал отговорност за доставката до българска територия.
Освен обичайната турска стока, която залива пазарите и т.нар. бутици, голям дял в неговия бизнес тогава заема и селскостопанската продукция, която пък, внесена безмитно, подбива цените на родната продукция и досъсипва селското ни стопанство. Защо се случва така? Схемата също е проста - обичайна практика е плодовете и зеленчуците например да се декларират като магданоз, който пък е без тарифна справка. Само ако проследим декларираното през този период количество магданоз, ще установим, че то многократно надвишава произвежданото количество на тази стока в целия Европейски съюз.
И още за митническите рокади
За сведение на читателите, промишлените стоки се обмитяват в митническите пунктове в Горубляне и Суходол, обикновено само по документи. При поредната рокада в бюрото в Суходол е бил изпратен Стефан Марков, който преди това пък бил началник смяна в митница "Свеленград". Между другото, след като Георги Шишков става депутат (дотогава шеф на митнически пункт в митница "Свеленград"), неговото място е заето от Пламен Дончев, който пък бил ръководител на "Инспекторат" при ГУ "Митници". За да бъде пресечена възможността регионалното звено "Сигурност" (РЗС) и РДВР Хасково да разработва Захари Захариев, той също е преместен в София. Това става по предложение на Косьо Самоковеца. Новата схема се налага и поради отстраняването на Христо Бисеров.
Посветени твърдят, че на среща с Иван Костов Косьо Самоковеца убеждава тогавашния премиер, че оттук нататък той лично ще отговаря за продължаване на схемата на партийното финансиране, като обещава дори и по-големи приходи.
На мястото на Захариев в митница "Свиленград" е назначен заместникът му Петър Недев, който също има съществен принос при осъществяването на всяко назначение и разместване на служители от митницата. Показалите неблагонадежност били преназначавани на административни длъжности или на ГКПП-жп гара.
В началото на 1998 г. 12 митнически служители от митница "Свеленград" са "командировани на обучение в САЩ". В състава на групата са Захари Захариев и Георги Шишков. На останалите от групата семинаристи им направило впечатление, че въпреки многото багаж, който носели Захариев и Шишков, те преминали без каквато и да било проверка на ГКПП Аерогара София. По време на семинара отсъствали 6 дни, за което време твърдели, че прескочили до Канада. През цялото време шефът на НСС Атанас Атанасов е бил информиран за разработката. При опити да бъдат белязани пари, предназначени за Захариев, той с дни не се е докосвал до тях, явно е бил информиран, че има капан.
По предложение на СДС и препоръчан от Вячеслав Димитров, тогавашен директор на Националната служба гранична полиция (НСГП) за началник на Районната гранична служба в Любимец е назначен полк. Г. Костадинов, който преди това е работил в РДВР-МВР Плевен и е известен с това, че по негова вина е провалена разработката по "Плама" Плевен, уличаваща Елена Костова, по това време шефка на фирма "Булс". В новото си качество той допуска тежко пътно-транспортно произшествие, при което тежко ранени са четирима военнослужещи. Случаят обаче е потулен. По времето, когато Костадинов е началник, честа практика е при установяване на пътници с нередовни документи от тях да се взимат на ръка по 5-6 хил. лв. По този начин са пропуснати в България и много граждани от рискови държави. Костадинов е бил под чадъра на началника на районната следствена служба Христо Гьорчев и на съпругата му, която е служителка в "Пътни такси и разрешителни", както и на бившия син кмет на Свеленград Христо Минков, един от местните ръководители на СДС в града.
08.10.2004


Копирано от форума за полицията