|
Нешка Робевар, треньор: 15 години участваме в масовката на гангстерски филм
Когато децата започнат да убиват, значи е дошло времето циреят да се пръсне
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Проблем
Като абсолютни кретени си избираме политици и управници, които отдавна са изпратили децата си в чужбина
Изход
Има изход и той е добре известен. Създаване на гражданско общество. Просто и ясно, но неосъществимо сегашната международна ситуация. Но когато дойде времето, младите ще го направят. Не тези, които заминават,
а тези, които остават в родината си.
Визитка
Русе , 1946
Хореограф
Президент на клуб по художествена гимнастика "Левски"
- Г-жо Робева, защо децата започнаха да убиват?
- Защото са деца на болно общество. Защото са заченати в нездрава обстановка. Убиват възрастните, в повечето случаи посред бял ден, пред всички - така наречените показни убийства. Убиват безнаказано. В очите на младите те са герои. В центъра на светските хроники… Джипове, коли - такива, каквито могат да имат хора, спечелили лесни пари. Но никой не ги пита откъде? Десетки бодигардове около тях… Млади хубави момичета… Шумни купони… Дрога, с която се зарибяват само и изключително младите. Там, директно пред училищата…И видите ли, в "необятната" България просто не могат да ги хванат.
Имам усещането, че в последните 15 години, всички ние, така нареченото българско общество, участваме в масовката на един от многото американски гангстерски филми, които се прославиха още в нашата младост с израза на килъра, опрял пищова в челото на жертвата - "Сори, Майкъл, бизнес. Нищо лично"… Но децата са също вътре. Те не са скрити под полата на майка си. Децата убиват. Защото преса, телевизия, интернет всяка минута подхранват същото това общество с психо стимуланти, чието крайно въздействие е насилие.
- Кой е виновен?
- Естествено не децата, и те го знаят. На 11, 12, 14 години децата знаят правата си, но не знаят, че преди права имат задължения. Не знаят, защото и огромната част от възрастните не го знаят.
Разбира се, че сме виновни всички ние - възрастните. Като основни единици в семейството и обществото. Възрастните, като цяло - като избиратели, политици, държавници, собственици на медии, учители, родители, бизнесмени и т.н.
- Някои сочат бедността като главна причина за проблема…
- Бедността може да действа като катализатор, но не може да бъде причина. Ние бяхме бедни като деца, но това беше още един повод да залягаме здраво над учебниците. Но основната причина беше, че като цяло обществото беше стимулирано към това да се образова. Образованието беше един от приоритетите на държавата. Децата също. Знам, че веднага ще чуя хора на опонентите. Че всичко е било политизирано - Партия, Макаренко, СССР и какво ли още не. Да, така беше. И все пак, ако изключим идеологията, какво ще противопоставим на летните детски лагери - извън населеното място и в селището? Може би скаутите? Прекрасно. Само, защото звучи по американски. Селскостопанските бригади, където младежите и децата работеха в полза на обществото, защото държавата на кого принадлежи? Тимуровските команди, които изчезнаха от живота на младите с подобряването на благосъстоянието на родителите им. Когато алчността и егоизмът започнаха да обсебват все по-широки територии в съзнанието на подаврандисалия се българин. Тогава нашите идоли бяха героите от войната, жертвали живота си за идея, не за пари, а Кир Михалаки - нарицателно. Да, идеология. Да, и залитания, и грешки, много много грешки. Разбира се, понякога стигащи до насилие. Но дали някой от опонентите ми може да посочи в човешката история развитие, революция, генерални промени без всичко това, което ние периодично преживяваме, след това заклеймяване и след това отново повтаряме в по-тежка степен. Въпросът е, че до такава извратеност в управлението на страната ни надали някога сме стигали. И това се вижда с просто око, когато погледнем децата си. Те са нашето огледало. Огледало на семейството, обществото, политиката и държавното управление. Децата не само убиват… Те до такава степен не ни харесват, че бягат от нас. А ние им се радваме, даже даваме мило и драго, ако успеем да ги прогоним. По всичко се вижда с това успокояваме гузната си съвест. И като някакви абсолютни кретени си избираме политици и управници, които отдавна са изпратили децата си в чужбина. Мисля, че един от въпросите на избирателите задължително трябва да бъде - "Къде са децата ти?" Защото, ако един политик или държавник си е изпратил детето в чужбина, то от България той защо ще се интересува? Защо да гласува закон за опазване морала на нацията, за тежки присъди на наркопласьорите, за борба с корупцията? Защо да се тревожи за унищожаването на българското образование и наука? Защо да мисли, че без грижа за културата и изкуството тласка нацията към оскотяване? Защо да се бори за запазване и развитие на българския спорт, един от сигурните начини за спасяване на децата от улицата и за овладяване на детската агресия? Ако децата на нашите управници не харесват България и бягат от нея, то техният баща ще се интересува ли за съдбата на тези деца, които остават? За тях те са боклук и всичките им крокодилски сълзи и упреци към нещастните родители и унизяваните ежедневно учители са гавра. Просто гавра. Простете за разточителството на думи, но вече ми е невъзможно да спазвам добрия тон.
- Има ли изход и какъв е той?
- Разбира се, че има и той е отдавна известен - създаване на гражданско общество. Просто и ясно и неосъществимо в сегашната международна ситуация. А може да се каже и в сегашните времена. Балансът в световен аспект е нарушен. И в същия момент, в който стана това, гражданското общество умря. При "новите демокрации" бе убито в зародиш. В старите е за посмешище. Но все едно, когато дойде времето, циреят ще се пръсне и цялата мръсотия ще изтече. Предполагам, че това ще направят младите. Не тези, които заминават, а тези, които остават в родината си, тези на които властимащите гледат с презрение, на които определят съдба на полуобразовани лумпени, на затъпял обслужващ персонал, на биороботи с мечти да догонят средния американец. Защото, убедена съм, човек предполага, Бог разполага. Когато децата започват да убиват, значи времето е дошло.
- Изгуби ли се връзката между поколенията? Дали родителите разбират децата си?
- И да, и не. Както обикновено. В стремежа си бързо и завинаги да се наместят в първите редици на властта нашите новоизлюпени политикани положиха максимални усилия да отрекат, сринат, да заличат всичко хубаво, постигнато и сътворено от техните предшественици. И успяха. Няма вече авторитети. Младите гледат на възрастните като на глупаци, работили за комунистите без пари. На политиците ни - като на хора, които не могат да оправят държавата, на ученето - като на нещо ненужно. Впрочем, ще цитирам един стих на групата "Х-тим". Това са рапърите, чиито текстове избрах за спектакъла "Готови ли сте?". Ето какво мислят те за нас, възрастните. "Проверяваме дали наистина са лаврови венците, сочим ви със пръст. Вие сте заблудени. Вие сте изхабени. Вие сте примирени. Вие сте прегорели. Вие сте нашите проблеми. Тлеете, а да горите нямате и намерение. С едни се събирате, с други слагате бариери, от трети се криете…" бих искала да цитирам още един стих от тях, който се отнася по-скоро за предишния въпрос. "Ние обаче не стоим отстрани, когато пожелаем сриваме стени, можеш и ти - изключи се от матрицата, бъди бялата птица, кацнала на жицата". Мисля, че тези, които наричат себе си рап група - паранормално явление, ще дадат отговор и на въпроса "Какво ще стане и как да стане?"
- Родители и учители си прехвърлят взаимно вината, кой все пак трябва да възпитава?
- На този въпрос, мисля че вече отговорих. Родители и учители в един боксов мач в "Сблъсък" и всички наоколо в бяло и невинни. Хубаво и удобно.
- Оскотява ли нацията? Изобщо каква е диагнозата на обществото?
- Нацията оскотява, но не от беднотията, а от изключителното, стигащо до ярост деморализиране, провеждано от нейните избраници. Рибата смърди от главата, но пък и ние си ги заслужаваме.
- Тези дни у нас беше Висарион. Вярно ли е, че пророчицата леля Ванга го е нарекла "новият месия"?
- Не съм чула това нито от неговите, нито от нейните уста.
- Как си обяснявате популярността на Висарион и неговия Град на слънцето сред хората?
- С желанието на хората да намерят своя духовен учител. Да се изолират от обществото, презаредено с черна енергия. Обяснявам си го като пасивен протест.
- Защо българската православна църква няма толкова всеотдайни последователи?
- Защото от край време за по-голямата част от българското духовенство народът ни казва: "Като поповете. Не ме гледай какво върша, слушай ме какво ти говоря". Но има и други. Може би те ще успеят да върнат вярата на хората, да ги приобщят към Бога. Липсата на вяра унищожава българския народ.
- Скоро ще празнуваме Деня на будителите. Кои са новите будители? Има ли ги или са позаспали?
- Те един по един си отиват. Тези, които останаха не мълчат, но когато спящият е с тампони в ушите, би било глупаво да крещят. България имаше своя втори златен век. Имахме интелектуален елит, за който "големите" можеха да ни завиждат…Ще се родят нови. Може би, когато му дойде времето.
- Какво трябва още да се случи, за да стане действителното пробуждане на народа?
- И аз това се питам. Може би да му сложат главата на дръвника. Кой знае дали няма да сметне, че това е по-добре и да се остави да бъде обезглавен, както неведнъж досега…И все пак, убедена съм, че България ще я има. Не мога да обясня откъде е това убеждение…
|
изключи се от матрицата, бъди бялата птица**X-team
