BG гранатомети отиват в Косово чрез швейцарска фирма
Зоя Димитрова

Освен по суша много от сделките стават и по вода. По пътя дестинацията се сменя и вместо към Африка корабът разтоварва в Дубровник или Дуръс. Част от износа на украинците за Сърбия минава директно по река Дунав. Корабите, които плават в международни води, са без контрол. Одеса е най-голямата черна дупка в този пазар. Оръжието тръгва от Русия, Украйна или от сепаратисткия анклав Приднестровие в Молдова.

Швейцарски скандал с“Бир-Инженеринг” ООД-София

В началото на 1999 г. българската лицензирана фирма за търговия с оръжие "Б и Р ­ Инженеринг"ООД-София, изнася ръчни гранатомети и боеприпаси за МО на Кот д, Ивоар. Посредник по сделката е швейцарската фирма "Lexway Sales Company"Ltd с представители Жан-Пол Широуз и Александър Полисчук ­ украински гражданин, служител на фирма "Прогрес"-Украйна. Фирма "Прогрес" с адрес: Киев, ул. Артема, 37/41, е дъщерна на "Укрспецекспорт" ­ единствената държавна структура, която търгува с оръжие в Украйна. Документите са изрядни и Междуведомствената комисия издава разрешение за сделката.

Лична карта на британския пилот Кристофър Барет-Джоли, собственик на авиокомпанията Balkh Air.

В началото на 2001 г. швейцарските власти започват разследване на дейността на "Lexway Sales Company"Ltd , свързана с незаконни доставки на оръжие за албанските сепаратисти. Швейцарските органи отправят искане за правна помощ до българските следствени органи, които им предоставят информация по случая. В процеса на разследването става ясно, че сертификатът за краен получател по сделката е действителен и българската страна не е извършила нарушения при издаването на разрешение за износа. Енд-юзърът е бил изпратен на българската фирма от Жан-Пол Широуз. Широуз е бил препоръчан на "БиР­ Инженеринг"ЕООД от украинския гражданин Александър Полисчук, представлявал Широуз по тази сделка.

Естественият въздушен път минава през България

Молдова и Украйна са страните с най-либерални правила във въздухоплаването в света. Те имат свободен регистър и са същото, което са Либерия и Екваториална Гвинея за корабоплаването. Украинските авиокомпании притежават един АН-124 ­ "Руслан" (Ан-124 е най-тежкият карго-самолет в света с вместимост 135 т, той е с украинско авторство, но тъй като е произведен в Русия, в момента е предмет на спорове между Русия и Украйна.­ б.а.), и десетина самолети Ил-76 ­ в различни модификации ­ с вместимост от 28 до 47 т. "Антонов дизайн бюро"е украинска компания.

Според експертите естественият въздушен път от Украйна за Югославия минава през България. По време на югоембаргото оръжието за Белград и Подгорица най-често се вози с чужди въздухоплавателни средства, и това са украински самолети. Ако специалната продукция се превозва от чужда авиокомпания, над нея няма контрол. Напълно е възможно екипажът на самолета, след като напусне територията на България, да поиска от въздуха deviation, тоест промяна на дестинацията, и да кацне не там, където се е запътил. Спирането по технически причини е също широко използван начин за промяна на първоначалната дестинация. Екипажът на самолета обикновено пътува с два сета документи ­ първият служи за разрешение за полет и е неистински, вторият се показва при кацането.

Много е интересна статистиката през този период на българската Гражданска въздухоплавателна агенция за разрешенията, които тя е предоставяла за прелитане над България по посока Сърбия и Босна и Херцеговина. Най-много разрешения са дадени на военно-транспортни самолети от Иран и САЩ (спомнете си "Ирангейт" за Босна). Самолетите не са обявявали, че пренасят специална продукция. "Предложих да намерим начин да ги накараме да кацнат", казва бивш офицер от контраразузнаването. Предложението му не е прието.

Няколко авиокомпании участват в трафика на оръжие за Сърбия. Един от основните превозвачи е британският пилот

Кристофър Барет-Джоли

Преди да започне бизнеса си на Балканите в средата на 90-те, през последните 30 години Барет-Джоли е добре познат търговец на оръжие в Западна Европа. Със своята компания Phoenix Aviation той превозва оръжие от Европа за Африка и Близкия изток. През 1995 г. компанията му има проблеми и Барет-Джоли спира полетите. Но година по-късно купува малък BAC-1-11. Според "Гардиън" той регистрира самолета в регистъра на Либерия и основава нова авиокомпания Balkh Air. Както пише"Гардиън" от 14 март 1999 "авиокомпанията превозва оръжие от България за племенните вождове в северен Афганистан". Но не само за Афганистан.

Барет-Джоли е много активен в превоза на оръжие от България и Украйна за Сърбия и бивша Югославия.

Няколко месеца след като основава Balkh Air Барет-Джоли пристига в Белград. Той решава да купи транспортен самолет, собственост на югославската армия. Въпросният самолет е известен с това, че е бил използван за евакуацията на сръбския военен персонал от Хърватска и Босна. Екипажът на самолета свидетелства, че понякога са били превозвани по 500-600 души на полет. През 1992 г. самолетът е използван като ВИП-превоз. През 1996 г. поради лошото му състояние е свален от летене, тъй като е летял 72 385 летателни часа. През януари 1997 г. компанията на Барет-Джоли го купува и го превозва до Остенде. Оттогава британецът става постоянен гост в Белград, където се среща с водещи оръжейни търговци.

Нашите източници си спомнят, че Барет-Джоли бил известен в средите на сръбската организирана престъпност със своите партита с много момичета и кокаин. "Спомням си, че веднъж той живя цял месец в Белград по най-високите стандарти. Срещаше се с много високопоставени хора", казва нашият източник.

Според нашите източници Барет-Джоли превозва не само оръжие, но и големи количества дрога. Наркотрафикантите по това време имат добри контакти със специалните служби и осигуряват за Барет-Джоли добър бизнес от името на държавата. Обикновено Барет-Джоли разполага с 4 основни екипажа, понякога сам управлява самолета. Пилотите печелят по 2 500 щ.д. на ден при обикновена мисия. Във фирмата работят украинци, британци и сърби.

Барет-Джоли използва 3 главни летища ­ Остенде в Белгия, Белград в Сърбия и Бургас в България. От Бургас той прекарва българско оръжие за въстаниците, воюващи в Конго. В британски доклад със заглавие "Оръжие за Африка", написан от сър Томас Лег, се казва, че Барет-Джоли често е съдействал на Виктор Бут, който доставя оръжие във военните зони в продължение на 10 години. Авиокомпанията на Барет-Джоли Balkh Air поддържа много близки отношения с компанията на Бут Transaviation. И двете са базирани на белгийското летище Остенде.

Йохан Пелеман, директор на организацията IPIS (International Peace and Information Service) със седалище в Белгия, казва пред нас, че "пристанищата в Остенде, Бургас, Тирана и Белград бяха основните точки за трафикантите на оръжие през 90-те." Йохан Пелеман казва: "Операторите от Остенде събират каргото от източноевропейските доставчици и го превозват до клиенти по целия свят. Трафикантите обичат Остенде, защото нощният трафик там е интензивен, а контролът ­ непостоянен."

Според доклад на ООН Барет-Джоли стои зад превоза на повече от 180 тона оръжие от България за Йемен. Той също така пренася оръжие от Русия и Украйна (през Белград и Бургас) за Ангола.

В края на 2002 г. Кристофър Барет-Джоли е признат за виновен за контрабандата на 22 паунда кокаин от Ямайка до летище Саутхенд в Англия. Както обикновено самолетът излита от Белград, каца междинно в Гран Канария, за да зареди с гориво и се отправя за Ямайка. Там натоварват наркотиците, след което екипажът лети обратно до Гран Канария. След това самолетът каца в Саутхенд, Англия, тъй като екипажът заявява, че има технически проблем. Барет-Джоли пилотира и твърди, че крайната дестинация на полета е Белград, когато се появил техническият проблем. Самолетът е собственост на нигерийската компания Koda Air. Вътре в самолета британската полиция намира дрогиран собственика на компанията.

“Ер София”

Започнала през 90-те като "Сиджи ер" с един купен от музея в Белград самолет с опознавателен регистрационен знак SFA, "Ер София" ­ собственост на украинския възпитаник Лилян Тодоров и на космонавта Георги Иванов, се превръща в най-агресивната българска транспортна компания по време на югоембаргото. Тя е първата българска компания, която получава през 1994 г. лиценз за превоз на опасни товари. Въпреки международните скандали и няколкото катастрофи със смъртен изход, авиокомпанията успява да приспи общественото мнение и правоохранителните органи, използвайки всякакви средства за натиск.

По време на югоембаргото "Ер София" поема най-рискованите полети до Подгорица, Черна гора и Белград. По това време авиокомпанията лети с товарни самолети Ан-12. За известен период наема на лизинг украинския "Руслан". През 1994 г. "Ер София" транспортира ракетни системи от Северна Корея за Пакистан, твърдят източници от българските специални служби.

Според специалните служби на САЩ президентът на "Нордекс" Григорий Лучански продава оръжие чрез България, като го пренася на транспортния самолет Ан-124 - "Руслан", купен в Украйна. Обвиняват "Нордекс", че се занимава с контрабандни доставки на оръжие и за Северна Корея. Разузнавателните служби разпространяват също така, че самолет Ан-124 пренася ракети "Скъд" за Саддам Хюсеин.

В края на 1993 ­ началото на 1994 г. Американската агенция за сигурност, NSA, получава информация, че "Нордекс" участва в пренасяне и на радиоактивни вещества от руските лаборатории за Иран и Северна Корея. "В това няма никакво съмнение" ­ подчертава сътрудник на администрацията на САЩ в интервю пред американски всекидневник.

Ан-124-100 е даден под аренда на украинската фирма "Аеротрек". От своя страна тя го дава под аренда на "Ер София". "Корейските" проблеми възникват именно у "Ер София". "Ние знаехме само това, че самолетът е даден на българите ­ казва представителят на "Нордекс" в Украйна олигархът Вадим Рабинович пред немския журналист Юрген Рот в книгата му "Олигархът". ­ Самият Лучански въобще не се занимаваше с този въпрос.Той (самолетът-б.м.) действително летя в Китай, като направи междинно кацане в Пхенян, Северна Корея. Историята с оръжието беше свързана с историята за междинното кацане в Северна Корея."

На 24 юни 1999 г. Рабинович, по това време станал израелски гражданин, е обявен за персона нон грата за 5 години от украинската служба за сигурност СБУ. "Предполага се, че Рабинович е предоставил на една от чуждите специални служби тайни сведения, в съответствие с които Украйна, въпреки югоембаргото, снабдява Югославия с тежко оръжие", твърди украински вестник, изтъквайки реалните мотиви за забраната над Рабинович. Тя, впрочем пада още на следващата година.

През 1998 г. правителството на Иван Костов отказва да поднови лиценза за транспортиране на специална продукция на "Ер София". През 2000 г. "Ер София" има отново лиценз ­ издаден на основание на писмо от американското посолство. На 10 юни 2000 г. собствениците на "Ер София" откриват първото голф-игрище в Ихтиман, на 60 км от София. Сред високопоставените лица присъства и представител на посолството на САЩ. Това изглежда е част от логиката след югоембаргото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите