|
Капитал" 31 март 2001 г., стр. 29
Михаил Чорни в страната на сините
Руснакът продаде само "Мобилтел", парите му в медиите и спорта останаха
Йово Николов
Докато живееше в България, Михаил Сергеевич Чорни обичаше да се явява сред сините български политици. През лятото на 1998 г. някои от тях бяха на рождения ден на съпругата на неговия наместник в България Владимир Грашнов. В курорта “Ривиера” на масата се нареждат тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев и министърът на вътрешните работи Богомил Бонев. На редица снимки в ресторант “Планета Холивуд” Чорни е застанал до Софиянски, на футболни мачове е до Александър Томов, присъства на празненства, където е Муравей Радев. Изобщо държанието му сред елита у нас е като на “наше момче”. След смените в първото правителство на Костов обаче “Мобилтел” изведнъж стана враг. Стана ясно, че НСС е разследвала фирмата още през 1999 г. за кражба на трафик, че не си е изпълнила задълженията към МВР да закупи апаратура за подслушване, че е ползвала военни честоти за мрежата си... И така логично в средата на август 2000 г. на Михаил Чорни му беше забранено да влиза за 10 години в държавата. Това стана по нареждане на Националната служба за сигурност със заповед на нейния директор.
Не стана ясно само защо българските служби не са започнали междувременно разследване за пране на пари от Михаил Чорни, след като такива има в САЩ и Германия, а сега и в Израел. А още през септември миналата година Муравей Радев заяви, че в подопечното му Бюро за финансово разузнаване е започнала такава проверка. Осем месеца по-късно от тази служба няма никаква информация, за да се види къде Михаил Чорни е вложил 200 милиона долара в България. И ако ги е вложил, какъв е произходът на тези пари.
След скандала в Израел, където Чорни е разследван в момента за пране на пари, не е ясно какво са правили българските служби, които трябва да разследват съмнителни фирми по Закона за пране на пари. Не стана ясно и кое налагаше НСБОП да праща писмо до Тел Авив, в което да пита израелските спецслужби наистина ли разследват Зееви и Чорни за пране на пари. Вместо това много по-лесно беше да влязат в другия вход на огромната сграда на бул. “Черни връх” 127 А и да поискат папката с информация на колегите си от НСС. А ако го бяха направили още през септември, сега едва ли щеше да им се налага да пращат глупави писма в Израел.
Чорни идва с демокрацията
Михаил Чорни влезе в България по времето на Жан Виденов, но достигна своя апогей при управлението на Иван Костов. И загасна по същото време. Със сигурност обаче присъствието му у нас е много по-отдавна. Знае се, че името му беше замесено в банков превод от 2.2 милиона долара към българската фирма “Феста” ООД още през 1992 г. от виенска банка. Това стана известно по повод на разследване на американските власти за измама от страна на фирма “Нютел ко”, където се споменаваше и името на Чорни. Според признанията на самия Михаил Сергеевич връзките му с България датират от 1988 г., когато той регистрира със съпругата на Владимир Грашнов - Лора Виденлиева, съвместна фирма “Колумб”. През 1994 г. в България е регистрирана съвместна фирма между Антон Малевский и Димитър Димитров-Шашмата. Малевский е сочен за бос на организираната руска престъпна група “Измайловская” и е приятел на Михаил Чорни. По това време името на Чорни от своя страна се свързва с друга престъпна групировка - Солнцевская, а Чорни се смята за един от нейните лидери. Заради връзките му с прословутите “воры в законе” - Япончик, Тайванчик, Михас, Аверин, Слива, Кислин... той навсякъде е посрещан подозрително, а в отделни държави в света е разследван.
Шашмата, който беше екстрадиран от Италия в началото на годината, е основен обвиняем в аферата “Орион - ЦКБ”. Димитър Димитров направи връзката между Михаил Чорни и Павел Тренев към фирмите на “Орион”. Шестте милиона долара, които неговата фирма “Блонд инвестмънт” преведе на ЦКБ, изчезнаха в посока приятелския кръг и Орсовата банка БЗПБ, след това Чорни осъди държавата, която се задължи да му изплати пет милиона долара. Съмненията, които досега не са разсеяни, са, че Чорни си е получил един път парите от дилъра Павел Тренев, а с присъдата срещу България получава и пет милиона отгоре.
“Мобилтел” и империята на Чорни
Истинският възход на империята на Михаил Семьнович Чорни обаче започва с покупката на “Мобилтел”. Фирмата, която беше създадена от Красимир Стойчев, изпитваше затруднения и през 1996 г. поиска от тогавашния шеф на Комитета за пощи и съобщения Любомир Коларов разрешение за смяна на собственика. Коларов дава разрешението, но с изискването единственият GSM-оператор да бъде продаден на първокласен инвеститор. Стойчев обаче продава фирмата на офшорната компания “Глобус инвестмънт”, чийто собственик се оказва скандално известният бизнесмен Григорий Лучански, свързван със съветските тайни служби. Неспазването на това условие става причина през 1997 г. тогавашният шеф на КПД Антони Славински да обяви продажбата за невалидна и през юни същата година акциите са джиросани на “Трон” и “Фърст файнейшъл”. В края на 1997 г. “Мобилтел” отново сменя собственика си и фирмата става притежание на швейцарския инвестиционен фонд “Истърн маркет телеком фонд”. Швейцарският фонд се оказва регистриран на Бахамските острови, а вероятният негов собственик е Михаил Чорни. “Истърн маркет” купува 50% от “Мобилтел”, останалата част се разпределя между “Фърст файнейшъл” (41%) и фирмата на Владимир Грашнов “Бул Сим” (9%). По-късно акциите на “Фърст файнейшъл” се изкупуват от “Бул Сим”. През март 2000 г. собственик на 4.92% от акциите на GSM-оператора става кипърската офшорка MCG holding, управлявана от Джоузеф Карам, финансист на делата на Чорни.
Според разследване на швейцарската полиция има опосредствена връзка между Григорй Лучански и Махиал Чорни.
Още в края на 1999 г. се заговори, че Гад Зееви може да закупи “Мобилтел”, а през април дори се говореше за финализиране на сделката. Според разследването в Израел по същото време Чорни и Зееви са преговаряли за съвсем друга сделка. Вероятно по тази причина първоначално в Израел беше привикан на разпит и Зев Ром, който се води председател на съвета на директорите на “Мобилтел” - и преди, и сега.
В крайна сметка “Мобилтел” беше продадена на израелския бизнесмен от руски произход, също роден в Ташкент като Михаил Чорни Лев Леваев, наричан още Диамантения крал. Чрез фирмата си “Лев Леваев комюникейшън” той става собственик на 50% от мобилния оператор. По 22.5% купуват фирмите “Йедиот Ахротот” и Би Ти Ти”, собственост на Елиезер Фишман и Арон Мозес.
GSM-ите и МВР
Чрез “Мобилтел” Михаил Чорни влезе в съдружие дори с МВР. Фирмата направи съвместни компании с вътрешното министерство, където в управителното тяло влезе секретарят на МВР по времето на Бонев Николай Радулов. Той излезе от надзорния съвет на “Джи Пи Ес” България и “Телепорт България” едва през лятото на миналата година, когато властта погна “Мобилтел”. Мобилният оператор беше предупреден през април 2000 г., че трябва да изпълни задълженията си при получаването на лиценз и да закупи за вътрешното министерство апаратура за подслушване на GSM-и, което не беше направило три години след закупуването на фирмата. Тогава се заговори, че бившият вътрешен министър Богомил Бонев не е настоявал пред “Мобилтел” това условие да бъде изпълнено. Пак Бонев беше обвинен от бившия си подчинен ген. Атанасов, че е забавил проверка на фирмата за кражба на трафик, назначена от Върховната касационна прокуратура през лятото на 1999 г.
Чорни и банките
Твърдеше се, че Михаил Чорни има сериозни интереси в “Нефтивнест банк” заради връзките му с Митко Събев. По време на приватизацията на “Петрол” името на Чорни често се споменаваше около “Юкос петролиум”, “Феста холдинг” и Митко Събев. Когато през 1999 г. “Феста” купи варненската фирма “Лазур”, неочаквано в управителния съвет на фирмата се появи и Владимир Грашнов.
По-късно обаче шефът на приватизираната вече петролна фирма Бедо Доганян отрече скандалният бизнесмен да има нещо общо с “Петрол”.
Доказана обаче връзка на Чорни с банка е участието му в “Росексим”. Той влезе в нея през септември 1998 г. чрез офшорката “Пекано естаблишмънт”, представлявана от адвоката му в България Тодор Батков и “Мобилтел”. Предполага се, че той е притежавал около 35% от акциите на “Росексим”. След като беше изгонен през август миналата година, акциите на “Пекано” са били изкупени от Емил Кюлев. Все още не е известно дали новият собственик на “Мобилтел” ще иска да остави акциите си в банката, или ще ги продаде.
Медийният бизнес
Веднага след закупуването на “Мобилтел” от страна на Чорни се заговори, че той има интерес и в медиите. Дори първата му публична изява беше на купона на Нова телевизия, която тогава отчаяно търсеше купувач. По-късно обаче скандалният бизнесмен се отказа от тези идеи и се насочи към вестникарския бизнес.
Чрез кипърската офшорка “Ем Си Джи холдинг лимитед” руският бизнесмен е съдружник в “Стандарт нюз” АД, “7 дни спорт” ООД и “Планета спорт” АД. Първоначално се смяташе, че Леваев и съдружниците му са купили “Ем Си Джи холдинг лимитед”, а не само дела й в “Мобилтел” (около пет процента). Според източници, близки до бившия собственик на мобилния оператор, зад офшорната компания, регистрирана в Кипър, продължава да стои Майкъл Чорни.
Първата вестникарска инвестиция на Чорни е в спортния всекидневник “Планета спорт”. В едноименното акционерно дружество “Ем Си Джи” е собственик на 51%, а останалите са притежание на “Пресгрупа Монитор”, управлявана от Петьо Блъсков. Общата им фирма “Планета спорт” е създадена през 1999 г. “Ем Си Джи холдинг” е регистрирана в Кипър през 1998 г. Неин директор е финансистът на Чорни - швейцарецът Джоузеф Карам. Представител на “Ем Си Джи” в България е адвокатът на руснака Тодор Батков.
Последните промени във фирменото дело на “Стандарт нюз” са от пролетта на 2000 г. Тогава акциите на бившия собственик “Трон” ЕООД бяха джиросани на “Ем Си Джи холдинг лимитед”. Управляваната от финансиста на Чорни фирма притежава 90% от “Стандарт нюз”. Останалите 10% са прехвърлени от Стюарт Каралян на “Бул сим” ЕООД, чийто собственик е Владимир Грашнов. Акциите на дружеството са на приносител.
Очевидно първоначалната идея е била вестниците, които Чорни е закупил, да обслужват медийно футболния клуб “Левски”. След като руснакът беше изгонен през август миналата година от България, “Стандарт” и “Монитор” редовно публикуват материали в защита на Махил Чорни.
Любовта на народа
Безспорният удар на Михаил Чорни в България е покупката на “отбора на народа” Левски. Това е най-изгодната сделка на руския евреин по няколко причини. Първо, че това му осигури легитимация в обществото, второ, че футболният бизнес е много удобен начин за пране пари, трето, при добър отбор той дори може да бъде и добра инвестиция. В момента Чорни притежава между 49 и 52% от най-популярния български отбор. Чрез свързани с него лица и фирми делът му нараства на 70%. Предишният собственик на клуба Томас Лафчис беше принуден да се оттегли от клуба в края на 1999 г., като продаде своите 46%. По същото време основен спонсор на “Левски” стана “Мобилтел”, която придоби и 20% от отбора. Договорът за спонсорство е до края на 2003 г. Чорни притежава 49% от “Левски” чрез офшорната фирма “Седиан къмършъл къмпани”. Първоначално тя купи 45.9% от собствеността на клуба, но след вдигането на капитала нейният дял стигна 49 на сто. Чорни е собственик и на още три процента от “отбора на народа” чрез фирма “М и В- ИНН”, където е съдружник с Владимир Грашнов. Бившият шеф на “Мобилтел” притежава 16% от “Левски”, а петият по големина собственик е ексвицепремиера Евгений Бакърджиев. Според неофициална информация бюджетът, отпуснат на ПФК “Левски 1914” за тази година, е 6 милиона марки.
|
Михаил Сергеевич Чорни
