9 ЧАСТ

Банковата афера - люпилня на олигархията

На везните на съображенията всичко стойностно се обезценява

Григор ЛИЛОВ



С едни и същи 200 млн. лева и от едни и същи диригенти бе направена цялата банкова система у нас, анализирахме ситуацията около грабежа вчера.

Не че истината не се знаеше. Но порой от банкови скандали всъщност маскира истинските афери.



Балоните на сензацията

Първа е Ямболската банка. Скандалът се разгоря чак през 1992 г. По собственото признание на БНБ още в края на 1991 г. е бил надхвърлен 3 пъти определения кредитен таван. Раздадени са маса лоши кредити. Това е формалната причина.

Банката хлътва през първата валутна криза през ноември 1991 г. В навечерието й заемите се обръщат във валута. Доларът скача и курсовите разлики "изяждат" трезора. После чрез комитетът на банките-кредиторки - 8 институции и с привилегировано рефинансиране от БНБ т.е. косвено чрез пари на данъкоплатците се спасяват фактически ограбилите институцията.

Кои са те? Същият Гриша Топалов - Шогун, за който вече писахме. Същият "Техностройинженеринг", участвал в разграбването на 150-те млн. долара от Световната банка. Исмет Тюркмен - Шабан с над 500 млн. лв. Според непубликуваната "бяла книга" на едно правителство той е кадър на Държавна сигурност и 3-та дирекция на "Кинтекс", за която вече стана дума. Живее в отпуснатата му от тогавашното политбюро вила на Боян Българанов /бивш член на същото политбюро/. Синовете му са "хайлайфа" на София ведно с "хайлайфното" домочадие на партийните първенци.

Аферата с Дорон по "скритата" приватизация на Биохим протече по същия сценарий. Целта не бе заграбването на банката, както се смята. Обратното - операцията бе първата стъпка в износ на капитал от България. Когато приватизацията бе сторнирана /заличена/ срещу левчетата бяха отпуснати 10 млн. долара и 17 млн. марки. Те бяха изнесени на "доверително управление" извън България. Когато трябва - преди валутната вихрушка на Беровия април от 1994 г. Банката си прибра залога - над двойно обезценените левчета по закупените навремето и обезсилени акции. С друг договор за съвместна биохимско-дороновска фирма се заграбиха преди фаталния "зелен" скок други милиони.

Безкраен е списъкът от така публично скрити афери. Последните са "особените надзори" и "фалити". Чрез тях банките се освобождават от задълженията по депозитите и лихви върху тях и събират вземанията си от шараните, които си връщат заемите. Това са дребните риби. С една дума - няма разноски, има само приходи. Процедурата се точи и накрая трезорът възкръсва като митичната птица Феникс - реабилитиран. Без парите на вложителите.



Управниците и истините

Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш! Афоризмът е от пиеса на драматургът Оскар Уайлд.

Афористични са и редовете на специалните стенограми. Те са за обсъждане на скрития, {непубликуван} вариант "От какво е болна България" на иначе публикувана "Бяла книга" на правителството на БСП след идването му на власт.

"Вицепремиер: Представен ни е материал, който страда от неравномерност не само формална, но и съдържателна.

Министър: В общи линии последният вариант, който анализираме тази нощ, отразява в голяма степен реалната ситуация.

Министър: Не може да се предлага текст, в който има тежки оценки и вътре няма анализи.

Председателстващ: На 15-20 стр. да се обясни ситуацията на една държава в криза може да стане само с помощта на идеологеми. Утре трябва да отговоря на питане в парламента по кадровата ситуация в държавата и стопанската сфера. Не мога да отговоря, защото това, което сме получили от съответните ведомства, не дава никакъв отговор. Една част е напълно невярна.

Министър: Вътре има критика по отношение на общи твърдения към парламента, че не си е вършил работата. Това означава и самокритика от гледна точка на партията. Ако е така, не би трябвало изпълнителната власт да го прави, а би трябвало да се намери подходящата форма.

Обобщаващият разискванията: Или да вземем обсъжданите проблеми на банковата сфера. Те са толкова болезнени, че не можем за секунда да подценим риска да ги изкараме наяве с детайлен анализ и да сринем доверието към нея. Няма как да изкараме цялата истина особено в сферата на ... /темата е секретна-бел.ред./ {Самата статистика е в отвратително състояние, макар че статистическият инстиут и другите ведомства не го признават официално.

Министър: Ако трябва да дадем оценка на едно развитие за 4-5 години, не зная дали ние сме компетентните хора.}

Министър: Споменава се името на министър .... Мисля, че не е този начинът. В проекта има и неверни твърдения - например по отношение на външния дълг, на еквилибристиката на разрухата.

Министър: Не е важно, че е цитирано мойто име. За всичките си действия отговарям. Какво ме смущава? Не е редно по сериозните икономически проблеми на прехода едно 40-дневно правителство като 40-дневно дете да се произнася публично и квалитититично, вместо да представи един авторитетен анализ. Има и неверни констатации, които лично ще оспорвам. За този вид на раздела ще гласувам против."



Колко много "против"...

"Председателстващ: Субектите на най-добрите "бели книги" всъщност са най-добрите им обекти. Свестни хора трудно пишат подобни творчества.

Министър: На стр. 1 четем "ала не трябваше да приеме уродливите форми, в които се изля /преразпределението на националното богатство - бел. ред./ Не би следвало в никакъв случай да допускаме по подобен начин да характеризираме обстановката в страната през последните няколбко години. {Читателят трябва да изведе от "Бялата книга", че на условно казания подход "нежна революция" ние поставяме новия подход на прагматична промяна на системата}.

{Вицепремиер: Трябва да сме наясно и да се договорим като един колектив и екип. Не дай боже да сме две и дори повече страни, отколкото е броят на министрите. Два екипа от учени са дали целеви анализи. Няма да ги нарека дирижирани.}

Министър: Възникват въпроси, които не ни поставят в добра светлина. Първо, нашето правителство през 1989-1990 г. Не го смятам за по-малко отговорно за състоянието. Второ, всички знаем, че правителството на Беров не би съществувало повече от 5-6 месеца, ако нямаше подкрепата на БСП.

Министър: По никакъв начин не мога да се ангажирам с този материал. Той не дава отговор какво стана. Първо - такъв консенсус няма. СДС отказа да подпише икономическото споразумение на кръглата маса именно защото бе еволюционност. Второ, твърди се, че правителствата на БСП са натрапвали шокова терапия, а от друга страна не са провеждали никаква политика, нямали са стратегия и са бездействали престъпно. Тези две тези не се връзват и лесно ще бъдат осмени. Трето - по въпроса за дълга се застъпва теза, която няма да издържи на фактите. Ако се приеме това, ще помоля да е стане с гласуване и ще съм против.

Председателстващ: Немалка част от проблемите, с които се сблъсква страната, са резултат от фактори, действали 2-3 десетилетия, че и повече. Най-добре би било ретроспекцията в "Книгата" да се отхвърли изцяло. Аз съм привърженик на констатации и поглед в бъдещето."

Крайно "решение": правителството се разцепва. Част от министрите декларират оставки, други търсят компромис, трети - изчакват кой ще победи.

Резюме от стенограмите:

"По трите въпроса на всяка политика само приетият /досега-бел.ред/ е какво да се прави. Първата два са какво се случи и кой е виновен? Така, че разбирайки отсега, че опитът ни няма да се увенчае с успех, трябва да направим всичко възможно да не се увенчае с неуспех, тъй като е явно, че е много трудно съчетаването на такива противоположни критерии и задоволяването на подобни сръхочаквания".

Политиката винаги е била изкуство на баланса, гласи популярната максима. Ала в условията на катастрофа политиката е риск, твърди Чърчил.

Истината трябва да се дозира на час по лъжичка, пише английски поет, Нобелов лауреат. Десетилетия наред се дозираше истината. И се смесваше грижливо с полуистини и лъжи. Подобна смес не лекува. Тя е отрова.

Утре: ще има ли операция "чисти ръце"?