7 Ч А С Т

В нощвите на банковите "бутици" втасаха политика, борчета, барети

БЗК бе създадена за големи международни финансови операции, а завърши по "бай-ганьовски" с разприте на родните политически елити, написахме по-горе. Нещо подобно, но с далеч по-криминален привкус се разигра и с така наречените бутикови трезори - Частна земеделска и инвестиционна банка /ЧЗИБ/, Кристалбанк, "Славяни"...

Чужди пари скарват "свои хора"

Те бяха Не е случаен факът, че в списъците на кредитните милионери инцидентно мяркащите се имена на депутати, техни съветници, лица от изпълнителната власт и др. фигурират обикновено като борчлии точно към тези банки. Между впрочем, от онези сметки се черпеха пари и за органите на Темида.

Затова борбата за тези трезори бе от ожесточена по-ожесточена. Тя се документира с низ от противоречиви прокурорски разпореждания, с купища взаимно отричащи се съдебни решения, с заповеди на едни или други "меверейци" - според пристрастията и може би платата им. Коста Богацевски - бивш главен секретар на беровото МВР залюби след държавната работа "Клуб 777", превзел накрая Кристалбанк. Филип Филипов - бившия секретар на онази правителствена спецкомисия по оръжията се оказа в ЧЗИБ. При скандала между едни "свои" хора и още "по-своите" през 1993 г. излязоха наяве факти как ЧЗИБ е финансирала партия "Либерали" на Петко Симеонов, фондацията на Петър Дертлиев, пропрезидентски митинги в подкрепа на Желю Желев и кого ли не.

През "Кристалбанк" пък премина онзи Иван Китов от скандалната Бизнесбанка, за който писахме преди два броя. Там лобито също е ясно: от икономическото на "Мултигруп" и "Евроенерджи" до политическото на БСП и Красимир Премянов.

В "Славяни" пък се разписа депутатът Захари Захариев - шеф на фондация "Славяни", ключов фактор в българо-руската асоциация за приятелство и ПРОДЪЛЖАВАЩ да дърпа много от външнодипломатическите ни конци - поне засега.

Цялото това лобиране и финансово спонсориране не би било незаконно, ако не беше един прост проблем - то се извършваше С ПАРИТЕ НА ВЛОЖИТЕЛИТЕ, с РЕФИНАНСИРАНЕТО от други банки, от БНБ и ДСК. Още през 1993 г. закъса Кристалбанк, през същата година ЧЗИБ срещна непреодолими трудности. "Славяни" последва тази пътечка към фалита малко по-късно. Обаче и трите трезора бяха затворени ЧАК ПРЕЗ 1996 г., когато ножът на финансовата катастрофа опря до кокала.

Старт от секретни фондове

Кристалбанк е бившата маданска банка на БНБ - т.е. трезора на полусекретното "Горубсо". Тя също е приватизирана нелегално - дори още преди 10 ноември 1989 г. После нелегално увеличава капитала си, а БНБ благосклонно разрешава погазването на закона и решението на Върховния съд.

Случайните кукли в борда й са "изчистени", докато през 1994 банката се "обзавежда" с наистина ключови фигури - може би дори истински кукловоди. Сред тях е Костадин Иванов - бивш заместник-министър на финансите в няколко комунистически правителства. На БНБ се отказва списъкът на акционерите и централните банкери преглъщат тази "подробност".

ЧЗИБ стартира по две линии - едната е чрез военните заводи "Арсенал" и бившето Главно инженерно управление - мозъчния център на спецфинансите и търговията с оръжие по времето на социализма. Другата е чрез софийското ДСК - от същото място, което захрани с пари основателите на Кредитна банка на Мултигруп, скандалната фондация "Сапио" и др. подобни структури. На барикадата в ЧЗИБ са група служители на една тайна служба, а щурмуващите я са сътрудници на друга служба.

Върхът на скандала там бяха две едновременни оспорващи се взаимно събрания на акционерите през 1993 г. Едното се проведе на стълбите, а другото - в заседателната зала. Почти трагедия стана катастрофата на един от шефовете Кирил Дунев заради необяснима повреда на "Мерцедеса" му. Почти закономерност - също така необяснимия побой над съперника му-шеф Георги Пиримов. Първият бе обвинен за изчезнали кредитни досиета на военните ни заводи и лица от родния елит, а вторият - в сътрудничество с фараона Иво Недялков и неговата пирамида "Ийст-Уест интернешънъл холдинг".

Между впрочем, част от лицата от онези два боричкащи се "борда" наскоро пак нашумяха - с Международната ортодоксална банка "Свети Никола". Там БНБ вкара квестори заради "непреодолими противоречия в ръководството". {За този скандал авторитетен столичен седмичник написа, че "две групи ченгета се карат". Може би бе съвпадение фактът, че сред квесторите на онази фалирала банка - ЧЗИБ и на тази оздравена банка - МОБ, има едни и същи лица.}

Още по-скандална е историята около "Славяни". На 11 март 1993 г. БНБ й дава лицензът в "аванс" - да й послужи за регистрация в съда, въпреки че капиталът на банката не е събран. Така с един замах първите банкери на страната се подписват под старта на тази откровена финансова пирамида. Всички мълчат, само пресата протестира - без ефект.

Веднага след това е прекратена оперативната разработка на ЦСБОП за банката, започната от бившия шеф на службата Кирил Радев. Май вече става ясно защо навремето той бе изхвърлен от там.

Сенчестите интереси диктуват

Може би и затова ЧЗИБ, Кристалбанк и Славяни нашумяха с участия на борчета. А когато и това не помагаше, идеха на помощ баретите и безредиците.

В "Славяни" бе борецът Георги Агафонов - съдружник на Илия Павлов от първата му кооперация - "Мултиарт". В Кристалбанк като собственик се появи борческият "Клуб 777", на когото беше отказан лиценз заради "неправомерни действия", свързани с пукотевици. В ЧЗИБ екшънът продължи с атака на баретите, с контраатака на безредиците, {с извличане на служителите за косите или пък с помощта на здрави ритници.}

"Славяни" се прочу с богата си колекция от произведения на изкуството. Засега е неизвестно как е събирана тя. Неизвестно е и как трезорът се оказа собственик на внушителни имоти по целия свят - например в Доминиканската република, граничеща с райското Караибско море.

През "Кристалбанк" и ЧЗИБ преминаха ред КРЕДИТНИ АКУЛИ. Скандалният Дончо Димитров от Бизнесблока овърша първият трезор с няколко кредита, равностойни на милиони долари. Единствен Жорж Ганчев от политиците ни призна за своята подкрепа към борчлията: "узурпира авторитета, времето и връзките ми с шефа на Балканбанк Иван Миронов, с шефа на Биохим Борис Митев и с много други за всевъзможни кредити". А навремето за тази история в тази банка, в "Балканбанк" и ред трезори бяха информирани БНБ, банковият холдинг, правителството на Виденов, вицепремиерите му, следствието, прокуратурата, президенството и кого ли не. Кредитният милионер Гриша Топалов на "Шогун комерс" дори израсна до шеф на "Кристалбанк" с одобрението на доскорошните власти и банковия надзор у нас.

В ЧЗИБ при увеличенията на капитала със заеми от други банки и ДСК на софрата се подредиха всички близки на ръководството: шуреи, секретарки, зетьове, техните роднини и дори роднините на роднините им. Банката въртеше газта, после военните ни заводи, после какво ли не. Парите се опапваха от приближените до нея.

В "Славяни" мънитата също бяха съхранени от свои хора. От 15.658 млрд. лева над половината се падат на шест фирми - от футболния клуб "Пирин" до "Евразия интернешънъл", "Макро Диген", "Демос", Софийска заложна къща, "Мирабел". Едни от тях се разследват като финансови пирамиди, в други от тях акционери са лица от политическия ни елит.

Фирмите на Агафонов, държащ банка "Славяни" са задължняли с 3.281 млрд. лева. "Клуб 777", окупирал "Кристалбанк" - с 4.387 млрд. лева. Гриша Топалов от нейния борд - с 10.243 млрд.

В ЧЗИБ банкерът Дунев се разследва за присвоени едва 280 000 долара. Сумата на отпуснатите заеми е 25.232 млрд. лева, а средното обезпечение по тях - едва 1.2%. Само скопската банка на "Мултигруп" и фалиралата още през 1992 г. Бобовдолска банка могат да издържат подобна "конкуренция".

СЛЕДВА: Аферите и незаглъхващият скандал около "Биохим" подсказват: следствието и прокуратурата са арбитър на сенчестите финанси.