5 Ч А С Т

"Бизнесбанката" бе златната рибка за нейните собственици

По-горе разказахме за фалита на държавната "Балканбанк", превърната обаче в неофициална "частна" Мултибанк на едноименната групировка.

Случаят с Бизнесбанката е различен. Вместо на "входа" на парите и "изхода" на кредитите да застанат нейните акули, те нагло си задигнаха трезора под мишница, за го вломят. Парите на вложителите и обществото отлетяха като дим, материализирани в лукс, скандални финансови операции и разкош, на който завиждат дори неродните милиардери.

Сейфове със скъпоценности

Паметна за очевидците ще остане двойната сватба на банкера Иван Китов, ръководещ трезора.

Първото бракосъчетание е в светската столица на света - Париж. Дори великолепието на руската катедрална църква "Александър Невски" не можа да затъмни блясъка на диамантената коронка, пробляскваща върху косите на булката. Злите езици на вещи експерти оценяваха тоалета за около стотина хиляди в зелено без скъпоценностите, а целият церемониал - за далеч повече.

Втората сватба, замислена като дубликат на първата, се състоя в родната столица. Комай нямаше лице от родния политически и бизнес елит, което да не се "отчете" пред новобогаташа.

Третата сватба не се състоя. Предвариха я непланирани арести. През юни м. г. бе арестуван Иван Китов - времено до освобождаването му под гаранция. {и потулване на започналото следствие.}

Обаче стана фал. През август същата година бе задържана бившата му секретарка Мадлен Георгиева. Младата и красива, щедро надарена от природата дама бе поела управлението на трезора като временен изпълнителен директор. Въпреки секретарския си стаж и липсата на необходимите знания тя бе особено доверено лице, за да й се повери сложната материя на финансово-паричния бизнес. Странно е как това бе допуснато от БНБ, нейния надзор и прочие отговорни институции в България.

При отварянето на личния й частен сейф лъснаха скъпоценностите. Описът изброи накити за повече от един килограм злато и платина, диамантени огърлици, конкуриращи по красота и изящество дарените навремето на Китовата съпруга и прочие "материални ценности" според сухия език на счетоводството...

Триумвиратът

{Собственикът на Бизнесбанката Иван Китов е и сред бившето ръководно тяло на не по-малко скандалната "Кристалбанк" - също фалирала. Всъщност интересното не е в аферите, а във въпроса как не особено добрият "ученик" се превръща във финансово светило още в младостта си?}

Край "подвизите" на трезора изплуваха имената на политическия кръг начело с Красимир Премянов, скандалният холдинг "Евроенерджи", компрометираната ексшефка на ДСК Бистра Димитрова, заела този пост с протекциите на БСП. Та стана известна с лошите си заеми още в зората на демокрацията, както и с добрите си връзки с Мултигруп - най-малкото поради работата си в тяхната "Балканбилдинг" ООД.

Отговорът на въпроса за движението на "кариерите" е в триумвиратът на политици, номенклатура от миналото и червени пари. Пресата написа, че банкерите и холдингът са подставените лица на тогавашния парламентарен лидер на БСП. Надали - по-скоро той самият е подставено лице. Най-вероятно на бащата на Иван Китов - бивш диригент на инвестиционните ресурси на ЦК на БКП. Длъжността е далеч по-съществена отколкото битието на Премянов в миналото като комсомолски лидер.

Известно е, че всяка кариера иска двигател - "отгоре". Впоследствие първият шеф и "основател" на Петричката - Бизнесбанк частната институция Слави Пътов ще се спомине при нещастен случай. {Когато трябва и както трябва}. Между впрочем, той също е бил добре известен в определени номенклатурни среди поради предишното му амплоа - работил в секретните служби и научно-техническото разузнаване.

Навремето пред парламентарната комисия по корупцията Бистра Димитрова отрече Красимир Премянов да е упражнявал натиск върху нея за заличаване на лошите дългове на "Евроенерджи", Бизнесбанката и банкрутиралата Добруджанска банка с парите на вложителите в ДСК. {Между 65-те хиляди вложители при нас и нашите акционери няма нито един представител на фамилията Премянови, заяви тогава г-н Китов.} Не знам дали обаждането на банкери и други видни лица през половин час е натиск, каза пред депутатите експертът в правния отдел на ДСК Георги Виденов.

{А още при наложения силов избор в парламента на г-жа Димитрова маса политици я защищиха - същият Красимир Премянов, вицепремиерът Румен Гечев заради професионализмът й, предпочетен пред този на 5 други кандидати.}

Айсбергът на щетите

Официално в Бизнесбанката изгарят $ 3 млн. и 2.207 млрд. тогавашни лева на депозанти. Сега лошите кредити са записани за 23.803 млрд. лева, а дълговете към ДСК - за 19.061 млрд. Това е видимата част от айсберга. Известно е, че над водата ледените колоси показват една девета част - другите осем-девети крият под повърхността.

Защото ДСК с "професионализъм" раздаде над 70 млрд. лева на близките до нея банкери и техните трезори. Защото ако политиците лобират за Бистра Димитрова като човек на Мултигруп, то какво пречи тя пък да бутне на лобирани от тях структури като Евроенерджи и Бизнесбанката. А щом бута на едните и другите, защо да не бутне и на банката на съдружника на мъжа си - Добруджанската. {Така се чертаеше симбиозата на политиците с банковото дело и кредитните милионери.} Такъв е случаят "Орион", аферата "Акрам" и мн. други.

Огромни суми преди скока на долара от 1996 г. и развихрилата се хиперинфлация превежда Бистра Димитрова на Бизнесбанката и др. финансови институции. В ПИМБ са наляти 5.550 млрд. лева - към 90 млн. долара по тогавашия курс. Знае се, че тогава трезорът бе "сейфът" на мутрите - с парите на "Бухал" на Рахмат Сукра, с операциите на Антон Малевский - шеф на шеф на измайло-челябинската мафия в Русия. До април 1996 са дадени на Бизнесбанката 6.25 млрд. лева, което е почти 100 млн. долара равностойност. Кредитите са преведени на скандалното "Евроенерджи ойл" със анонимни собственици от остров Ман и на Добруджанската банка, където се подвизаваше съпругът на шефката на ДСК. Ясно е, че трезорите бяха само пощенски кутии, които след изгребването на "посланията" ставаха излишни.

Богатство от шаранчета

За операциите на петролния еврохолдинг с ДСК, Добруджанската банка и Бизнесбанката е писано достатъчно. Последните опити вече след затварянето на трезорите целяха отмъкването на нови $ 55 млн.

Ала неизвестна е историята около Иван Левалдашки, задигнал 10 млн. долара и 518 млн. лева като нередовен кредитополучател чрез Иван Китов. Това е поредният заемен милионер, избран за ролята на подставен бушон. На същата верижка е закачена скандалната петролна фирма "Елпида 3", която е сред най-едрите кредитни милионери у нас. По подобен начин процедира фирмата "Сиджи" на номенклатурни отрочета от близкото минало, чрез която изчезват милиони долари от държавната "Сирбанк" с помощта на Бизнесбанката.

Ала най-пикантната досега афера е със златните рибки на "Атлантида" ЕООД на подставената кукла Николай Гайдаджиев. Как? Залогът по заема са живи шаранчета в ивайловградски язовир, за който фирмата няма дори договор за аренда. Рибките са преброени една по една, както си плуват /!/ - на 2.5 млн. броя, за които е издадено ветеринарно заключение за "годност" и протокол за "отговорно пазене". Накрая дори са застраховани от мулташката "София инс". Бизнесбанката авалира гаранция по заема, а мънитата отпуска държавната Сирбанк.

Шаранчета се оказват златни - донасят цели 4 млн. долара! А нещастните рибари, клечали край язовира, и досега проклинат късмета си.

Партията на Кредита

Историята на Бизнесбанката - създаване и тайна приватизация стартира в недрата на комунизма.

Нейна основа е тогавашният Правилник за банките и тяхната "социалистическа акционерна собственост. С Постановление 19 от 19 май 1989 и Протокол 19 от 28 август 1989 на Бюрото на Министерския съвет е одобрена "Концепция за приватизация на държавните банки с 100 процента държавно участие". На 25 октомври 1989 с протоколи Х 22-79 УС на БНБ превръща клоновете си в самостоятелни банки и дава право новите трезори да продадат до 80% от акциите си. Крайният срок за преобразуването им е 30 октомври 1989 г. После е историческата дата 10 ноември.

В епоса за ограбване на националното богатство досега се пази в тайна един "кадър". Средствата от тайната приватизация на банките трябваше да постъпят в БНБ като основен техен акционер. Правилото е записано в чл. 2, ал. 2, т.2 на цитираното вече Постановление от 19 май 1989 г. БНБ и досега не е дала отчет сторено ли е това навремето. Сумата е около 362 млн. тогавашни лева. По онзи благодатен курс те бяха равни на повече от 100 млн. долара!

Така стартира Китовата банка - от клон в самостоятелна институция, в Петричка банка, мутирала в Бизнесбанк. Скритата приватизация е потвърдена и узаконена от "новата" БНБ - например с решение 122/15.04.1993 г. Тогава и заведеният съдебен иск срещу "купувачите" се отегля. През 1994 г. шеф на Съвета на директорите на Бизнесбанк става Иван Китов.

На 20 октомври 1994 г. банката загазва заради заем от 800 млн. лева / $ 13 млн./. Той е взет от "Европейска финансова асоциация" ООД на бащата на Иван Китов. С парите е направена "Нова телевизия" на сърбина Дарко Тамиджич. Това подставено лице е въртяло валутна контрабанда у нас при комунизма, бил е арестуван и осъден и после пуснат на свобода. Както се вижда, да обслужва впоследствие тоталитарната номенклатура с чистата биография на репресиран от нея. След изпразването му, през септември 1996 г. трезорът най-сетне е затворен.

СЛЕДВА: Тайните операции на Максуел, Луканов и родни политици в услуга на приятелския кръг "Орион" и "Дару"-та затриха БЗК.