|
1 ЧАСТ. Кредитното милионерство зачена в дебрите на социализма и опорочи демокрацията
2 ЧАСТ. Ицо Салфетката дава кредити-бакшиши на своите си фирми
3 ЧАСТ. ПЧБ строи капитализъм с пари на социализма
4 ЧАСТ. "Мултигруп" изблиза като сладолед империята "Балканбанк"
5 ЧАСТ. "Бизнесбанката" бе златната рибка за нейните собственици
6 ЧАСТ. В БЗК кръстосаха шпаги и секири политическите елити
7 ЧАСТ. Банковите "бутици" ЧЗИБ, Кристалбанк, "Славяни"...
8 ЧАСТ. Октоподът с "бяла якичка" почти изяде банка "Биохим"
9 ЧАСТ. "Заровете" в паричната игра хвърляха политиците и БНБ
1 Ч А С Т
Заченатият в скандални мъки закон за информация относно необслужените кредити /законът "Каракачанов"/, май ще детонира сериозни политически катаклизми в страната ни.
Той бе гласуван на 8 октомври м. г., а на 21 януари се появи и списъкът на длъжниците. {Борчлиите се оказаха 10 672 на брой със сума за 2745 трилиона лева. Понеже изискванията на закона не бяха спазени - за обединяване на дълговете към отделно лице или фирма, това свършиха журналистите. Така кредитните милионери се редуцираха до 3450 на брой. От тях около 1200 са със сравнително дребни суми - под 10 000 марки всеки.}
Въпросът "докога?"
"Аз искам парите! Откъде накъде правителството ми трябва да ги връща..." е репликата на премиера на заседанието при президента между изпълнителната власт, следствието и прокуратурата заедно с участието на ръководители на парламента. Думите визират снизхождението, което се проявява към кредитните милионери и техните покровители - сред които са много банкери.
Така за първи път на най-високо политическо равнище представителите на една власт нарушиха бетонният доскоро консенсус да се мълчи и покрива най-голямата финансова афера у нас - сагата на кредитното разбойничество и банкерство.
Този болен проблем ще се разпука като гноен цирей и ще покаже степента на корумпираност и мафиотщина в страната, прогнозират наблюдатели.
{Защото години наред българското общество бе ограбвано безогледно и брутално - чрез натрупване на външен дълг, чиито суми на заемите бяха превеждани по неявни сметки в чужбина, чрез пирамиди и инфлация, чрез входно-изходни търговски операции в обектите на родната индустрия, чрез банковата система - превърната в генератор на лоши дългове още преди идването на демокрацията и замъкнала спестявания и авоари за близо 20 милиарда долари.}*
{Въпреки всички депутатски комисии, ангажименти на политически сили и заклинания на несменяемите следователи, прокурори и съдии няма нито един осъден сред големите грабители на националното богатство. Няма и задържани, понеже временният престой на "Развигор" се превърна в нещо като индулгенция - полежиш и вече си опростен. Паричната гаранция стана плата за така удобното "неудобство".}*
Сега за първи път открито и публично - от най-високите места в държавата - на президента и премиера, бе попитано "докога"? Надеждата е, че този път въпросът няма да остане без последствия, както много пъти се случваше и случва и досега.
"Отбиване" на номера ли има...
Всъщност законът "Каракачанов" и списъкът "Каракачанов" нито могат да изиграят някаква правна роля, нито пък могат да бъдат основание за търсене на евентуална съдебна отговорност. {Доказват го и започналите проверки на следствието и прокуратурата - те визират евентуалните престъпления според други текстове.}
Защото и досегашните параграфи на наказателния кодекс, и тези на редица други закони създаваха повече от достатъчно основания за съдебно преследване. Текстовете за измама, за злоупотреба със служебното положение, за документни престъпления и др. съществуват отдавна. В особено тежки случаи те предвиждат затвор дори до 20 години. Но кой знае защо, Темида нито искаше да си ги припомни, а още по-малко - да се позове на тях и да ги използва.
Парадоксът е, че тази уж радикална хиругическа операция, замислена като специален закон се извърши с типично сталински скалпел - в списъчен вид на преброяване на "враговете на лева". {И заради несъвършенствата на самата идея, заради непрецезираните в нея текстове, заради "субективизма" на един или друг квестор, синдик, банкер или лице от надзора излезе, че едни са от виновни по-виновни, а други - не попаднали в греховника по разни причини, стават чисти и невинни като агнец.}
Вторият парадокс е, че законът официално бе призван да разчисти терена на финансовото разбойничество. А всъщност нищо не се промени нито с приемането му, нито с досегашното му изпълнение.
Защо? За част от вдигнатите единодушно депутатски ръце инициативата на Каракачанов стана поредното отбиване на "номера", предизвикано от натиска на общественото мнение. Гласуването "за" изнасяне на имената на кредитните милионери се превърна в своебразен налог към морала или както казва Балзак "лицемерието е онзи данък, който порокът плаща на добродетелта".
Изглежда и представителите на Темида схванаха нещата по същия начин. Поне целият им досегашен опит сочеше, че нещата стоят точно така. Защото следствието, прокуратурата и съдът се печаха години наред на бавен огън. Публично политиците изискваха незабавни и решителни действия срещу престъпността и корупцията, а зад кулисите на власта упражняваха натиск по всякакви начини за запазване на "статуквото". Обществена тайна е, че видни люде, а и цели политически формации в огромна степен се облагодетелстваха и финансираха именно чрез кредитното милионерство и финансовите пирамиди, чрез фирмите-фантоми, укриващи налози, чрез контрабандистите и ембарговите търговци. От "трохите" на тази щедра трапеза кълват и органите на Темида.
{Няма друго логично обяснение за забатачените разследвания, за изпуснатите престъпници, издирвани после чрез "Интерпол", за връщаните многократно съдебни дела, за прекратените поради "недоказаност", за нежеланието да се надникне в пътя на задигнатите пари и сенчестите банкови преводи, изнасящи капитал за стотици милони и милиарди долари.}
... или волеви политически акт?
Други депутати и политици пък приеха законът като отправна точка за създаването на нови публично-нравствени императиви в обществото. То трябваше да се опре на тях, за да се самоизгради отново от сегашното си състояние на всепроникваща и разлагаща всичко корупция, престъпност и мафиотщина.
{Може би и това бе причината прецизността да бъде изоставена като приоритет за сметка на практически излишната в нормалния съдебен и делови живот процедура. С уговорката обаче, че тя трябваше да провъзгласи едновремено краят на едно трагично за държавата състояние и началото на друго.}
Затова събирането на информацията за лошите кредити и нейното публикуване бяха подготвени, замислени, гласувани и реализирани КАТО ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКИ АКТ - своебразен водораздел между тъмното минало на паричния бандитизъм и обещаното светло бъдеще на нормален пазар, финанси и бизнес. Истинският проблем обаче е друг: за същността на новото българско общество. Дилемата е дали то ще стане общност на индивиди и институции с права, но и с отговорности, или пък терен за поредните вятърни мелници и поредните трагично-смешни ДонКихотовци, борещи се с тях.
{Новото е, че към единиците "глупави" и ненавиждани от родната олигархия журналисти и издания, рискуващи например взривяване СЕ ПРИБАВЯТ премиери, депутати и президенти, посягащи върху пипалата на октопода.}
Разследването, наказването и по този начин - изкореняването на възможността за сериозни нови рецидиви на банково-кредитната сага не е просто следствие от неефективната работа на следствието, прокуратурата и съда. Всъщност този упрек се отнася и до банковия надзор на БНБ, до управите на банките, които не желаят да потърсят вземанията си, до квестори и синдици, неразчистващи наследените от тях авгиеви обори, а в немалко случаи - допълнително замърсяващи ги с нови клажби и афери.
"Колективната воля"! Мнима? Реална?
Ето защо инициативата да се разровят помийните ями на следствието, прокуратурата и съда поставя дилемата реална или мнима е колективната воля за това. {Най-малкото защото тя многократно е била изразявана, без обаче да има последици от това.}
Такава е декларацията на парламентарно представените политическите сили, одобрена на среща при президента на 10 февруари м.г. като принципна основа за излизане от кризата. В нея се заявява за "предприемане на необходимите действия за овладяване на корупцията и "сенчестата" икономика и за търсене наказателна отговорност на всички онези, които са участвали в разграбването на националното богатство".
Подобно искане към нас отправи и Европейския съюз в документа си "План-2000" на Европейската комисия. Този акт разглежда готовността на кандидатите за членство и директно заявява, че "България е изправена пред големи предизвикателства в съдебната система и вътрешните работи, като се имат предвид сериозните й затруднения в тази област... Трудно е в сегашните обстоятелства да се преценят перспективите за България в този сектор", резюмира "План-2000". Най-сетне на 5 декември м.г. народните представители отново взеха решение на парламента за мерки в борбата с престъпността и корупцията.
"Индивудуалистите" на държавното кормило, почти номинирани за кандидат-диктатори, обещаха обещаваното многократно най-сетне да се сбъдне. Дали? Вестник "Труд" е готов да помогне на тях и държавните органи с конкретни данни за извършените нарушения от кредитните милионери и "спонсориралите" ги банкери.
СЛЕДВА: българският вариант на "Богат-беден" е в обратен прочит - "Беден-богат" от келнера Христо Александров. Колко и как отмъкнаха пловдивските "брокери" от подопечната им "Агробизнесбанк"?
Колко кредити се дадоха и колко не се върнаха?
През 1989 г. кредитите от банките са на стойност 51 млрд. тогавашни лева, от които 17 млрд. могат да се отчетат като лоши. В тази сметка не влизат заемите за външнотърговските дружества и фирмите на секретните служби на прикритие в чужбина, борчовете по линия на БНБ и Булбанк за за революционни и не толкова революционни цели и външния дълг от близо 12 млрд. долара.
За 1990 г. статистиката е недостоверна. Но анализът сочи, че кредитите достигат сума от 100 млрд. лева, в които влизат и около 1.8 млрд. долара. Почти всички от тях са лоши. Инфлационният шок пренася загубите към населението.
За 1991 г. кредитите са около 166 млрд. лева. Официално "трудно събираеми" се водят 40 млрд. лева.
През 1992 г. заемите набъбват на 251 млрд. лева. От тях валутата е за 5.178 млрд. долара. Лоши борчове практически са една трета от всички раздадени пари.
През 1993 г. валутният кредит става 6.163 млрд. долара, а левовият е за над 200 млрд. Една трета са невъзвращаеми.
През 1994 е поредната финансова катастрофа. Вътрешният кредит достига стойност от 591 млрд. лева, а курсът на долара скача от 28 лева на повече от 60. Инфлацията пак пренася загубите към населението и спестяванията с индекса си от 121 процента. С поемане на дългове от бюджета кредитите спадат на 4.266 млрд. долара и 280 млрд. лева. Близо половината от тях са лоши.
През 1995 г. кредитът стига 628 млрд. лева. Валутният е 3.213 млрд. долара, а левовият - 400 млрд. Около 60% се водят трудносъбираеми.
1996 г. е новата парична катастрофа. Вътрешният кредит е 2 трилиона лева. Валутната компонента от него е за 2.754 млрд. долара. Неизвестно е колко са лошите борчове.
През миналата година кредитът е 1.035 трилона лева и 4.100 млрд. марки /около $ 2.280 млрд./ Половината от тези суми бяха обявени като изгоряли според списъка "Каракачанов".
Равносметката на кражбата: спестяванията на населението и струпаните в дюшеците левове в края на онази 1989 г. са над 40 млрд. лева и над 800 млн. долара. Онзи лев с отчитане на натрупаната досега инфлация и без начислени никави лихви трябва да направи сумата от 35 447 милиарда лева. За сравнение: в края на миналата година населението имаше 705.6 млрд. лева срочни и безсрочни влогове и 704 млн. долара. По подобен начин се очертава ситуацията и при държавните фирми с тяхната огромна декапитализация /обезценяване/.
---------------------------------
* {...} - непубликувани части
|
САГА ЗА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ФИНАНСОВИ АФЕРИ У НАС
