Крушата е първата мутра, убита показно
2001-12-07 22:23:20+02
“Мерцедес” металик набира плавно скорост след Ловеч, достига стоте и се понася към София. На десетина километра изтрещява изстрел и Крушата клюмва над волана, поразен от смъртоносен куршум.
За първи път в демократичното летоброене на страната показно е разстрелян човек от подземния свят. Това е Стефан Мирославов-Крушата, бос на мутрите в Северозападна България. Екзекуцията става на 4 септември 1993 година привечер.
Първоначалната версия е, че е убит от руски наемник, че скоростта на колата е 100 км в час. По-късно експертизата доказа, че пораженията върху мерцедеса, след удара му в крайпътния стълб, могат да се получат при скорост 20-30 км. Следствието подхвърли на медиите, че е огледало района и на височинката, откъдето се предполага, че е стреляно със снайпер, са намерени хартийки от бонбони. Страшният килър явно е убивал времето до появата на Крушата, дъвчейки ментови бонбони. Може и така да е.Този първи показен разстрел след време прашасва в най-популярната графа ­ неизвестен извършител. Всякак може да се нагодят
варианти за убийството на
Крушата:
че това е руски наемник ­ защо не, те не отказват за 20 хиляди марки да прострат когото им покажеш. Че с този акт конкуренцията на Мирославов си разчиства сметки ­ може и така да е. Може точната ръка да си е нашенска. Ще припомним, че още преди 10 ноември 1989 година у нас имаше великолепно обучени десетина майстори на снайпера и това бе резултат от терористичните актове в средата на 80-те години.
Както и да е, най-важното ­ Ловеч си отдъхна. Защото Крушата беше истинско страшилище. Той можеше, без да му мигне окото, да пребие някого само защото не му прави добро впечатление. Крушата не подбираше - млатеше наред, дори и полицаи, а преди това - милиционери.
Стефан Мирославов бе майстор на спорта, състезател по класическа борба в категория 82 кг на ЦСКА “Септемврийско знаме”, национален състезател. До средата на ноември 1988 година. В един такъв хубав ден отборът на ЦСКА по борба е в Ловеч, настанен е в представителния хотел. Някъде в ранния следобед в дневното барче пийват кафе и чай. В този момент влиза младо актьорче с приятелката си, която за зла участ впечатлява Крушата и той я дръпва да седне до него. Когато актьорът възразява, дебеловратият ухажор
скача и му хвърля жесток лобут.
Всички гледат и никой не смее да се намеси. Дори не посмяват да се обадят в милицията. Сещат се само да позвънят в “Бърза помощ”, за да приберат смления от юмруците на майстора на спорта крехък актьор.
В районното управление на МВР разбират какво е станало, но не смеят да се намесят ­ Крушата е армейски лейтенант, национален състезател, пък и има навика да ступва и милиционери. Поне така ми призна тогавашният началник на управлението майор Светослав Джамбазов. Трудно можем да се справяме с него, каквото можем - правим, но и хората ги е страх и отказват да стават свидетели, съкрушено каза милиционерският шеф. Защото Крушата бие беззащитни хора на публично място, Крушата посяга на служители на МВР, Крушата не се церемони... Когото спрем да питаме за него, първо се оглежда, крие името си и казва: Моля ви се, не ни питайте, защото е страшно. И това, представете си,
когато властта се държеше здраво
и нямаше още никакви мутри, никакви бухалки, никакъв подземен свят ­ всичко се беше ачик-ачик. Направих журналистическо разследване и пуснах скандален за времето си материал в “Работническо дело “ ­ “Трябва да има туш и за ... “победителите”. Още до обяд в редакцията се получи официален отговор от началника на ЦСКА: направили общо събрание, Крушата е разжалван на редник, изключен е от клуба, отнето му е софийското жителство и званието “Майстор на спорта”, предаден е на Военна прокуратура. Тогава се реагираше светкавично на вестникарските публикации. Мислех, че всичко ще приключи още на прокурорско ниво. С изненада обаче разбрах, че след два месеца Крушата е осъден на една
година реално затвор.
Когато президент стана Петър Младенов,направи през януари 1990 година масово помилване. Сред многото помилвани бе и Стефан Мирославов-Крушата.
След туй пътят му е ясен ­ той не се пресича с пътищата на другите силови спортисти. Дойде времето на дебеловратите, както народът наричаше бившите спортисти. А съдът беше заменен с бухалката. И днес ловчанлии трудно могат да кажат какъв е бил бизнесът на Крушата: абе какъв, сенчест, казват колеги и не назовават нищо конкретно. Нормално, разбира се, но се подразбира. В Ловеч осем години след претрепването на Крушата не искат дори да си спомнят за него. Имат право. И все пак, ако не с нещо друго, Стефан Мирославов остава в статистиката: първи борец лежал по Татово време в затвор заради вестникарска публикация, първа мутра, разстреляна показно. Защо показно? Ами за да бъдат сплашени нарояващите се борчески дружини. Иначе той можеше да бъде покосен по доста елегантен начин. Това навява мисълта, че такъв ефект не се търси от престъпния свят ­ поне по онова време. Кой е имал интерес ­ отговори си сам, читателю!…
Автор: "Марица"

http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=254523872&media=3669536&class=5282812&story=254524672