Митниците вече не са наркофилтър
(Тема) - 2003/2/10
--------------------------------------------------------------------------------

Версиите на МВР и митниците за наркотиците окончателно се разминаха.
Миналата седмица шефката на отдел "Митническо разузнаване" в дирекция "Митническо разузнаване и разследване" на Агенция "Митници" Маргарита Евтимова обясни как наркотрафикантите се стреснали от ефективните действия на родните митничари тъкмо в момент, когато наркопласьорите завихриха същинска бойна за преразпределение на пазара. Това принуди иначе пестеливият на думи шеф на НСБОП ген. Румен Миланов да признае пред "ТЕМА", че нещата не изглеждат така, както се опитва да ги представи Евтимова.
През цялата 2002 г. са заловени 724.981 кг наркотици, от които 424.030 кг хероин.
Това е най-ниската разкриваемост през последните пет години. Почти всички попадения на митничарите са или заслуга на НСБОП, или в резултат на подадени сигнали от службите на други държави.
Шефът на фондация "Право на свободен избор" Владимир Качаклиев твърди, че дневното потребление на хероин само в София е около 5 кг. Умножено по 30 дни това прави 150 кг хероин месечно, а потреблението съвсем не е намаляло. Така че и за този показател митническите сметки излизат криви. В противоречие изпадна и самият шеф на Агенция "Митници" Асен Асенов, който също като Евтимова твърди, че дрогата вече "подминава" и "заобикаля" България. При изгарянето на 956 кг наркотици в пещите на металургичния комбинат "Кремиковци" през ноември миналата година Асенов каза: "С тяхното залавяне спряхме излизането на 67 млн. дози на пазара.
За година и половина агенцията унищожи показно 7403 кг наркотични вещества с влезли в сила присъди или постановление от прокуратурата. Известна е мудността, с която се движи родното правораздаване, така че сред изгорените наркотици едва ли има и 20 килограма, хванати по негово време.
Около 30 са лидерите в наркопазара. За тях работят близо 1200 човека от криминалния контингент.
Ако тази цифра се съпостави с последните данни на НСБОП за организираната престъпност, излиза, че половината от участниците в бандитските групи са ангажирани в наркотрафика. Имената на техните вождове са известни на широката публика. Това са предимно хора с активно криминално минало и множество висящи дела.
Напрежението между групировките през последните осем месеца се дължи на раздвижването на средния ешалон или т. нар. "лейтенанти". "Тези хора дълго и безпрекословно изпълняваха волята на водачите си, но с времето амбициите им значително пораснаха. Увеличи се и самочувствието им, че могат да станат по-богати, да овладеят по-големи територии в престъпния бизнес, да повторят и те пътя на тези, които преди това ги командваха", смята о. з. полковник Цвятко Цветков, председател на комисията по национална сигурност към Висшия съвет на БСП и бивш секретар на МВР. За изпускане от контрол на наркотиците говори и бившият главен секретар на МВР ген. Божидар Попов. В момента действията на полицейските служби до голяма степен се ограничават в епизодични акции в наркосборища. Това обаче съвсем не е достатъчно.
При акцията на МВР, последвала стрелбите срещу Илиян Версанов, Алексей Петров и Димитър Джамов миналата година, наяве излязоха част от имената на хората, с които те се опитваха да се конкурират в наркобизнеса: Ерджан Рашид-Роко, Димитър Вучев-Демби, Злати Златев-Златистия, Димитър Маринов-Малкия Маргин, Юрий Галев, Йордан Гиздов-Гиздата, Иво Иванов- Гела, Георги Андреев-Камилата. Самото изброяване показва, че през последните десетина години МВР не е успяло по никакъв начин да се пребори с организираната престъпност. Това са имена, известни още от ерата на мутрите, с които всяко правителство твърдеше, че се е справило. Всички те се водеха и продължават да се водят на отчет, като в анализите на МВР фигурира дежурната фраза, че на моменти са били "привиквани на разговор". Този вид общуване е характерен за вътрешното ведомство, където отделни служби бранят босовете на групировките под предлог, че набират от тях информация, когато това се налага.
Докато над бившите мутри, титулувани напоследък все по-упорито като бизнесмени, съществува чадър, битката срещу организираната престъпност ще се ограничава както и досега само в усилията да се боди периодична статистика. А цифрите в нея се стъкмяват "според случая". Например през октомври 2001 г. се твърдеше, че в групите на организираната престъпност са ангажирани 2787 души. към днешна дата техният брой дори бил намалял до 2105. Кой ли обаче обръща внимание на такива неща?
Корупцията, стегнала в пипалата си системата на МВР, прокуратурата и съда, е основание за извода, че родните наркобосове още дълго ще остават недосегаеми и ненаказани. Така че изходът е да се тръгне от чуждите граждани.
Организираната престъпност отдавна има трансграничен характер. Хронологията на събитията през последните месеци доказва категорично, че сме част от световната наркомафия. През януари в Солун с 4500 хапчета екстази бяха заловени Александър Василев и Георги Костадинов. Първият е действащ служител на Специализирания отряд за борба с тероризма и работи там от 1993 г. Според информация от службите е въртял "паралелен бизнес" под протекцията на висш бивш служител от друга служба. В Гърция таблетка екстази струва между 15 и 25 евро, като българите са най-активните дилъри. Ударът срещу баретата е станал възможен, след като по негов адрес е бил пратен донос, твърдят запознати. Гръцките власти са били информирани
къде и кога да хванат двамата българи.
Компроматът обслужва идеята за разформироване на СОБТ, която не търпяла отлагане предвид започващите военни действия в Ирак. Очаква се те да стеснят за известно време пазара на дрога, което налага "извънредни мерки" от страна на наркотрафикантите. Очаква се много от пратките да се пренасочат по море. Там открай време разкриваемостта на митническата администрация е извънредно ниска.
Януари изобщо беше месец, наситен откъм информация за заловени в странство българи с дрога. Югославските митничари задържаха петима българи с 5 кг хероин и 50 фалшиви шенгенски визи. Те са предадени на Окръжния съд в Пирот. Край турския град Силиври са били заловени още петима българи с 41 кг хероин. Двама нашенци бяха засечени с около 60 кг хероин и в Милано. Край Гюешево пък бе хванат македонският гражданин Еран Незири, търсен от Интерпол. Той е стар познайник на софийските полицаи. През 1998 г. влезе в затвора заради пласмент на дрога. След освобождаването му в началото на тази година го залавят при опит за обир на магазин. Като всеки бандит, който иска да отърве затвора, здравословното състояние на Незири изведнъж се влошава. Плаща си, за да избяга, докато уж го лекуват. Нещо, което дясната ръка на Аркан - Сретан Йосич, не успя да направи миналата година, въпреки че за целта са били преведени големи суми. Следствието се е заровило в
тази информация по повод делата за убийствата на прокурора Николай Колев и ексбаретата Васил Димов.
Удар по митничарското ни самочувствие беше и залавянето на българите Стефан Груев и Ивайло Иванчев от югославски митничари на граничния пункт Градина. У тях бяха намерени 86 павета с 44 кг хероин на стойност около 2.2 млн. евро. Двамата са пътували към Германия.
През ноември м. г. в кв. "Лозенец" бяха разстреляни двама араби. 54-годишният Закка Фейсал Мохамед и 48-годишният Матар Фараж Ал Рулех са сред многото чужденци, които необезпокоявано се занимаваха с контрабанда на наркотици в България под предлог, че въртят законен бизнес. Те са действали с Адел Саркиз, срещу когото също имаше покушение малко преди те да бъдат убити. Преглед на смесените бракове в България ще установи, че поне половината от чужденците, които се залюбват с нашенки и решават спонтанно да останат в България, са контингент на полицията. Тази практика съществуваше още когато се регистрира първото показно убийство на чужденец в България. Египтянинът Махер Ебрахим Мурса бе застрелян ш Руски паметник от сънародника си Фарук Баюми заради неиздължени суми от наркотрафик. Петгодишната присъда на убиеца изтече и той вече е на свобода.
С контрабанда и дрога в момента се занимават повечето араби на територията на складовата база "Илиянци", част от собствениците на магазини по софийския бул. "Христо Ботев", както и турските граждани, вложили малка част от наркопарите си в луксозни сладкарници и магазини, в които никой не влиза. Това, между другото, беше причината преди няколко години да се провали акция срещу наркотрафиканти. Те се усъмниха, че има нещо нередно, когато видяха насядалите край масите цивилни полицейски служители, и успяха да се измъкнат от клопката.
В края на миналата година станахме свидетели на една груба грешка на МВР. Делото срещу наркотрафиканта Махмуд Йълдъз, което в момента се гледа от състав на Хасковския районен съд, предварително е с предрешен край. Известно е, че събирането на доказателства не е най-силната страна на вътрешното ведомство. Това позволява на много престъпници да се разхождат на свобода. Затова бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев предприе единственото разумно действие по отношение на хората, от които Махмуд наследи този бизнес - турските граждани Мехмед Саит Йозмен и Джемал Йозмен.
При залавянето им през 1998 г. се установи, че в играта са били замесени седем столични полицаи - Тихомир Симеонов и Димитър Карабойчев от Седмо РПУ, Иван Тонев от Осмо, Георги Шарков, Сергей Колев, Николай Георгиев и Петър Венев от Пътна полиция. Палитрата, както се казва, е доста пъстра. Всички те били наети от наркобосовете като лична охрана. което още веднъж потвърждава необходимостта всички служители на МВР да декларират, че нямат странични доходи, както го повелява и законът.
Братята Йозмен бяха изритани от страната без обяснения, въпреки опитите им да спечелят общественото мнение на тяхна страна, твърдейки, че са големи инвеститори. Чл. 32, ал. 1 на Глава VI "Административни мерки" от Закона за пребиваване на чужденците в Република България дава право на министъра на вътрешните работи да разпореди във всеки един момент експулсирането на чужденец, когато присъствието му създава сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. Според законовите разпоредби мярката не може да се обжалва по съдебен ред, така че е странно колко рядко министрите се възползват от тази възможност. Привържениците на твърдите мерки срещу наркотрафика са на мнение, че трябва да има серия от изгонени чужденци. Само така ще се пресече международната практика. Достатъчно е да се проверят данъчните декларации на много от т. нар. "чужди инвеститори" в България, за да се види кой от тях се занимава с незаконен бизнес. От години обаче никой не прави проверка на имотното състояние на хората, замогнали се от наркобизнес, при все че се знае кои са те.