Не съм съвсем наясно защо пиша това, но поне да завърша изречението си. Преди 10 месеца приятел на семейството, всъщност съученик на жена ми ни покани на срещата на Проксима в София, разбира се минахме през всички предварителни кръгове и процедури. Повече от година преди това беше подхвърлил за "една идейка", "ще дам едно рамо" и др. такива. Той е военен и бях решил, че във връзка с предстоящото му освобождаване от армията е намислил някакав бизнес или нещо такова...

София. Залата. Костюмите. Зализаните физиономии. Оглушителната музика и всички останали атрибути, за които вече знаете...

Повечето присъстващи са семейни, но съпрузите са разделени при сядането, т.е. обсъжданията за това дали да се дадат семейни пари в каузата са невъзможни...

От време на време на риторичен въпрос на водещия, някой "брейнч" ???лидер /аха, и английският им е на ниво/ декламира заучен отговор...

Пауза. Кафе. "Приятелят" ме хваща за лакътя и ме задърпва към един ъгъл, виждам, че някаква жена прави същото с жена ми. Поглеждам го учтиво, поглеждам ръката му и му казвам да се разкара. Отивам при жена ми. Тя ме пита дали и аз се забавлявам, колкото нея. Тя е лекар. Аз съм учител. Поглеждаме се и си казваме, че сме аут от това начинание...

Още една шумна сесия. Време за попълване на договорите. Отказваме. Пращат ни в ъгъла и ни казват да чакаме. Започва опит за психоатака от приятеля /споменах ли, че е военен, тогава пак го повтарям/. Казвам му пак да се разкара. Среща с някакъв висш представител, който държи да разбере защо се дърпаме. Обяснявам, че след като не влагат парите в производство на какъвто и да е продукт, не могат да ми осигурят обещаните приходи. Кима и става. Сяда някаква висша представителка, която държи да разбере защо се дърпаме. Казвам й "здравейте", а тя ме разстрелва с "не можете да казвате просто "здравейте" на един национален лидер". Съвземам се и питам дали ако застана мирно и козирувам, ще се почувства по-добре. Тя пуска пяна, гледа кръвнишки към приятеля /негов провал/ и изсъсква да се махаме. Толкова. ГЛЕДАШ, СЛУШАШ И РЕШАВАШ, КАТО ПОЛЗВАШ МОЗЪКА СИ, А НЕ НЕЩО ДРУГО.

На всички взели обратното решение, мога да изразя единствено съчувствие.
Да внимават следващия път, те вече знаят.
Без лоши чувства.