|
Теза: Съдът в България е основният виновник в последните 12 години за това, положението да е такова, каквото е сега.
Защо?
1. Като се започне от някои негови решения в началото на прехода, свързани с регистриране на определени партии и липсата на забрана на други, спъвали в решителни моменти на няколко пъти в последните 12 години интересите на Българското общество;
2. И като се напомни за естествената първопричина за появяването на престъпни наказателни групировки в началото на прехода, които първоначално дойдоха да заместят липсата на съд за некоректностите в междуфирмените и междугражданските задължения (станали доста популярни точно тогава, когато бе необходимо на частния бизнес да тръгне и да може да продължи добре - нещо, което естествено не стана) и които бяха единствената алтернатива на честните лица да си върнат задължения или да реализират други интереси спрямо свои контрагенти-мошеници, с които имаха договори, но реално нямаше съд, който да валидира тези договори, да накаже мошениците и да ги кара да си връщат задълженията бързо. По-късно тези групировки се видоизмениха, и намериха за себе си цял нов бизнес - рекета (задушил допълнително всякакви опити за създаване на дребен и честен бизнес), условия за формирането на който престъпен бизнес бяха създадени освен по гореспоменатите пунктове по тази точка, също и като следствие от т.1 (създаване на управление, по времето на което рекета се разви и просперира, заедно с всички произтичащи от това последствия - за частния бизнес, за имиджа на страната и заб(р)авеното европеско присъединяване, за формирането на погрешно обществено разбиране за това кое е правилния модел на поведение (тип мутра), довел и до морално изкривяване в общественото разбиране, както и всички преки и косвени икономически последици, от които сега някои се жалват).
3. Текущо в момента, престъпността ни тормози вече 10 години пак заради това, че съдът не осъжда престъпниците.
Разбира се, ролята на политиците е както причина за, така и следствие от горните три точки. При неналичието на една от тези точки, например първата, много от политиците, които доведоха до последващи събития по друга от точките, например втората, просто нямаше да ги има. Но темата за вината на политиците е отделна.
Дотук, чрез горните три точки, считам първоначалната теза за вината на съда, за обоснована и доказана.
Извод: Произтича един въпрос. Какво да се направи занапред? За назад също интересно, но това е друга тема.
От практическо естество:
Държавата да създаде антикорупционен фонд специално за съдиите (и за пореден път да се прослави пред света със своите абсурди, този път обаче положително, тъй като за тази година си нямаме нов идиотски номер, подобен на този с царя, от миналата година).
Принципът на действие е прост. Допускането е следното - пресъпниците са на свобода, защото съдиите взимат от тях пари. Опитите да се накарат високоморалните съдии да не взимат пари, не са довели до резултат. Следователно, прави се следното:
Предлага се при всеки случай на подкуп на съдия, той официално да взима между 30% и 100% (по-скоро второто, а дори може да се наложи да е повече от 100%, напр. 110-120% чисто без данъци) от стойността на предложения му подкуп, от държавата. За целта съдията ще има за задача само да документира с надлежните доказателствени средства с помощта на полицията, предложения му подкуп, след което той ще го вземе официално. От финансова гледна точка дори няма да е необходимо да се създава фонд, тъй като парите се дават от самите престъпници.
Но, след едно такова доказано престъпление (на подкупване на съдия), на престъпника му се налага изключително строго и неотменимо допълнително наказание, което, ако е парично, може да е в няколкократен размер на размера на дадения подкуп, ще се налага принудително, незабавно и неотменимо, чрез създаденото за целта подобрено законодателство.
Резултат от цялата работа:
1. Престъпникът влиза в затвора за извършеното престъпление, също и за подкупването;
2. Съдията пак си взима парите, които и иначе би взел, но този път това става официално (това е единствената загуба за обществото от морална гледна точка, но тя е незначителна в сравнение с ползите);
3. Рязко намалява броя на новите опити за подкупване на съдии, тъй като ползата от това става силно отрицателна за престъпника. Като следствие от това, намалява и броя на съдиите, получили подкуп според предишната т.2, с което нежеланото неморално явление се минимизира и изкоренява;
4. Обществото печели от цялата работа значително и дългосрочно.
Предлагам провеждане на кратка и конструктивна дискусия, след което срочно въвеждане на новата мярка.
|
ДЪРЖАВАТА ДА СЪЗДАДЕ АНТИКОРУПЦИОНЕН ФОНД
