|
През изтеклата седмица се случи нещо твърде изненадващо за цялата българска общественост. Вероятно за някои хора това събитие е било истински шок, дошло им е като гръм от ясно небе, тъй да се каже. Не че то не трябваше да се случи. И не че повечето от наблюдателите не желаеха да стане така. Точно напротив. Просто през последните десет години те бяха толкова свикнали с едно ненормално положение на нещата, че сега промяната им дойде малко изненадващо.
А какво толкова всъщност се случи? Ами стана така, че главният секретар на МВР, придружен от директора на НС “Полиция” и още няколко официални лица от системата на МВР, се срешнаха с шефове на БФС, президентите на футболните клубове и др. “спортни деятели”. Събраха ги, както беше обявено, “за да обсъдят някои мерки срещу футболното хулиганство”. Нищо ново, казахме си ние, обикновените потребители на футболното зрелище. Това сме го виждали и преди и неизменно с нулев резултат. Но не и сега. Този път чисто и просто нямаше никакво обсъждане. Главният Секретар на МВР г-н Бойко Борисов беше застанал на една висока катедра и в течение на половин час говори на футболните шефове със строг и назидателен тон. Каза им, че:
- всички те се държат като обикновени гамени на терена и извън него, като по този начин сами подстрекават футболното насилие;
- мнозина от тях, правят изказвания, поддикващи към насилие, включително и пред медиите. Заканват се да “бият” и “убиват” футболни съдии и си мислят, че това ще им се размине безнаказано;
- се смятат за “държава в държавата” и считат, че обикновените правила не важат за тях;
- мислят, че могат предварително, чрез някакви задкулисни сделки да разиграват шампионата и да карат целия български народ да ги гледа всяка събота и неделя, като при това си плаща за "удоволствието";
- смятат че футболните клубове са най-подходящото място за “изпиране” на незаконно придобити средства.
Да, ама не- обясни им г-н Борисов. Полицията има провото и задължението да съблюдава обществения ред на и извън футболните терени. Тя има волята и възможността да не допусне провеждането на отделна футболна среща и дори да саботира провеждането на цялото първенство, ако прецени, че БФС и ръководствата на клубовете не могат да осигурят нужния ред по стадионите, както и пълната безопасност на зрителите, съдиите и другите официални лица. Президентите, треньорите и другите футболни ръководители, носят отговорност за поведението си като всички други граждани на страната и ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона, когато призовават или участват в актове на насилие.
Сетне г-н Борисов във вид на ултиматум даде своите предложения за мерките, които БФС и футболните клубове трябва да предприемат, за да ограничат футболното насилие. Излишно е да се спираме на тези мерки, тъй като в тях няма нищо извънредно- това са съвсем елементарни действия, произтичащи от задълженията, вменени на държавните органи по сега действащото законодателство. По-радикално беше единствено предложението за промени в Наказателния Кодекс за по-строги наказания за футболното хулиганство. Макар, че и то не изглежда чак толкова радикално, предвид факта, че е съобразено с практиката на страните от Западна Европа, които за съжаление отдавна сме “настигнали” по показатели на футболното хулиганство.
Твърде интересен беше обаче ефектът, който произведе промененото поведение на МВР към футболните ръководители. След срещата последните до един се държаха като малко пакостливи, но иначе добри прогимназиални ученици, строго сгълчани от своята класна. Те тържествено обещаха пред медиите, че ще слушкат и ще изпълнят всички мерки, “предложени” от класната, пардон от Гавния Секретар на МВР. Някои откровено заявиха, че най-после са ги стреснали, та ще се наложи да се поразмърдат и да направят нещо реално по въпроса за футболното хулиганство. Дори известни с пълното си безгрижие и ароганстността си към публиката и журналистите дългогодишни ръководители, изглеждаха смирени и “убедени” в правотата на казаното от г-н Борисов. Може би все пак някои от присъсващите са си помислили, че всичко ще се размине само със силни думи и без кой знае какви действия. Да, ама не- ще възкликнем отново. Още на следващия ден за някои от “калпазаните” бе подготвена неприятна изненада- прокурорски преписки за публични изказвания, подстрекаващи към насилие.
Въпросът, който естествено се поражда в случая, е ЗАЩО това се случи едва сега? Какво пречеше на органите на МВР да предприемат подобни мерки досега и да се изправят срещу проблема с насилието във футбола още в зародиша на неговото развитие? Видя се, че за целта не са необходими кой знае какви революционни действия или законодателни промени. Най-важното е в ръководството на МВР да има воля и решителност за действие? А като че ли досега нямаше такава воля.
Ех, сполай Ви г-н Борисов! Хваща ме страх, като си помисля колко много можете да постигнете в системата на МВР, дори въоръжен с едната воля и желание да си свършите добре работата.
|
Батето и Бойко Борисов
