|
От името на брат си Николай Маринов например участва в няколко търговски дружества, в които е партньор с цял куп популярни личности: Славчо Христов (Чоби - 90), Роберт Стефанов - човек на Поли Пантев, разстрелян през 1999 г. ("Фининвест къмпани"), Емануел Жак Оливие Турен - съдружник на собственичката на модна агенция "Визаж" Евгения Калканджиева ("Ъпкъминг Ню Талент Мениджмънт") и т. н.
По оперативни данни на МВР в момента Малкия Маргин бил зад граница, поради подозренията, че той "може би има нещо общо" с масовия разстрел в столичния ресторант "Градина" на 30 юли 2004 г., когато бяха екзекутирани Милчо Бонев-Бай Миле, пазарджиклията Методи Маринков и четирима от бодигардовете на Бай Миле. Според криминалисти арестуваните за касапницата Тихомир Дочев-Мравката, Стилян Георгиев-Мишока и Анатоли Мънков-Плъха са част от наказателната бригада на Малкия Маргин.
Зоркото репортерско око засече липсата и на друга "знакова фигура", която през последните няколко години стана символ на плодотворното "сътрудничество" между сенчестия бизнес и официалните власти. Става дума за Румен Гайтански-Вълка, който е собственик на печално известните фирми, събиращи боклуците на София - "Волф" и "Дитц", и който в края на 90-те години на миналия век стана съдружник в друга известна "сикаджийска" фирма - "Фаст - ком", регистрирана през 1996 г. от Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Димата Руснака и Райчо Тодоров Райков. За онези, които не знаят, Райчо Райков е съдружник на Големия Маргин в още едно дружество - "Изи мъни", а от около една година е член на Управителния съвет на "Свободна безмитна зона - Русе" ЕАД, която е 100 процента държавна собственост.
=============================
Издание на в. "БАНКЕРЪ" за законност и власт Брой 43 (30/10/2004), тема на броя
КАЗАХА ПОСЛЕДНО СБОГОМ И НА "СИК"
Въпреки всичките клетви на управляващите, държавата няма никакво намерение да се разправи с т. нар. силови бизнесмени, а ще ги изчака да се самоизтребят. Самият факт, че навсякъде по света подобни люде ги наричат мафиотски босове, а у нас "бизнесмени с екзотични прякори", е достатъчно потвърждение на тази нерадостна констатация. Но онова, което се разигра онзи ден (28 октомври, четвъртък), надхвърли дори и най-песимистичните очаквания. Около 12.30 ч. "лимонките" и "колегите" на разстреляния в неделя Дмитрий Минев-Димата Руснака опразниха Централните софийски гробища и в продължение на три часа не пуснаха пиле да прехвръкне зад оградата, камо ли обикновени граждани да влязат и да почетат паметта на близките си. Неколцина от по-печените "бригадири" на Руснака до такава степен се вживяха в ролята си, че взеха да обискират и да ровят из чантите на по-скромните опечалени, дошли да кажат последно сбогом на видния "сикаджия". Само и само някой да не внесе я фотоапарат, я мобилен телефон с вградена камера. През цялото това време пред Централните софийски гробища бяха паркирани две полицейски коли, но вместо да защитят правата на редовите софиянци и да изгонят "четирикрилните гардероби" от входа, униформените блажено рееха погледи из небесната шир и с нескрито удоволствие попиваха лъчите на октомврийското слънце.
По обяд църквата в Централните софийски гробища се изпълни с дебеловрати "колеги" на Дмитрий Минев. Всички те бяха в стандартната траурна "униформа" - скъп черен костюм и маркова черна тениска. За разлика от тях, "редниците" от по-ниските нива в йерархията бяха пременени с черни дънки и кожени тужурки. В тълпата цареше страх, а цветята не бяха на почит - повечето от опечалените дойдоха с по два бели карамфила. Около 13.40 ч. пристигна един от ветераните на силовия бизнес в България и пръв приятел на Димата Руснака - Красимир Маринов (Големия Маргин). Докато двете му лимузини и джипът му (все "Мерцедес") се "източваха" покрай журналистите, напъдени между другото на 50-60 метра от входа на гробищата, репортерът на "Параграф 22" установи, че сигналът на мобилния му телефон... изчезна. "Страх ги е от бомбени атентати с мобилни телефони и затова държат радиозаглушителите в колите си постоянно включени - коментира по-късно експерт от МВР. - След като разстреляха не друг, а Димата Руснака, вече никой от тях не е сигурен за живота си", допълни той.
Предварителните прогнози бяха, че край ковчега на Руснака единствен от оцелелите босове на бившата борческа империя ще застане Големия Маргин. Според досегашните анализи на обстановката в подземния свят от няколко години в "СИК" бушува кървава война за власт и пари, в която участниците са групирани по следния начин. От едната страна на барикадата са класическите "силоваци" Големия Маргин и Димата Руснака, а от другата - Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Стоил Славов-Телето и Милчо Бонев-Бай Миле, за които дрогата, проститутките и рекета не представлявали вече интерес. Шестият основен играч в "СИК" - Румен Николов-Пашата, бе определен като балансьор, чиято роля е да не позволява на съперниците да съсипят окончателно "бизнеса". Съвсем изненадващо обаче на погребението на Руснака пристигна синът на Стоил Славов - Георги, носещ екзотичния прякор Главата. Неговата поява пообърка вездесъщите анализатори на събитията в подземния свят, но те тутакси пренаредиха кървавия пъзел, "прехвърляйки" взривения на 19 януари 2004 г. Стоил Славов в отбора на "силоваците". Поводът за това бил фактът, че синът му вече бил регистриран като собственик на 47% от една от легендарните "сикаджийски" фирми "Интерпетролиум енд партнърс", управлявана от друг известен борец - Рахмат Сукра.
И още една внезапна поява "събра очите" на петдесетината репортери - на Румен Николов-Пашата. Според наблюдателите на процесите в българския ъндърграунд до този момент той не е вземал страна във вътрешния конфликт в "СИК". Ето защо Пашата не присъства на погребенията на "хардлайнерите" Евгени Стефанов-Женята (убит на 5 ноември 2003 г.) и Стоил Славов-Телето, но не зачете паметта и на Бай Миле, разстрелян на 30 юли 2004 г. заедно с още петима души. "Присъствието на Пашата край ковчега на Руснака - твърдят осведомени - е знак, че в схватката за контрола на остатъците от групировката се намесва нов играч, пред когото бившите борци изглеждат като пионерчета."
Колкото и зловещо да звучи тази прогноза, тя никак не е лишена от логика. Мнозина сигурно са забравили, но освен на "СИК", бившият елитен командос от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) Румен Николов-Пашата е съосновател на доста силови структури от близкото минало, които към края на 90-те години на миналия век плавно се трансформираха в легални бизнес образувания и "под вънкашност нова и под име чуждо" продължават да се занимават с онова, с което винаги са се занимавали: дрога, рекет, пране на пари, трафик на проститутки, контрабанда и т. н. Онова обаче, което притеснява оцелелите участници в "сикаджийските" междуособици, е друго: Пашата е единственият силов играч на пазара, който винаги е поддържал делови отношения с хората от конкурентните групировки. За разлика от доскорошните си партньори, той никога не е влизал в открити конфликти с "висаджиите", "седмиците", "каратистите" или с охранителни фирми на бивши милиционери и офицери от армията. Тъкмо обратното - почти винаги той и Фатик (убит на 19 август 2003 г.) са влизали в ролята на посредниците, които са уреждали проблемите "без простотии". Или поне така гласят легендите. Но е факт, че не друг, а екскомандосът Румен Николов-Пашата бе "мозъкът" на Съюза на бившите барети, от който се нароиха десетки дружества като "ИН 80", "Аполо и Болкан", "Спартак", "Атлас"... Не по-малко известни са и хората, "минали" през фирмите и "ръцете" на Пашата: соченият от МВР за наркобос Златомир Иванов-Злати Баретата, майсторът от "фабриката за убийства" Николай Добрев-Бай Добри, простреляният на 14 август 2003 г. Алексей Петров, абсолютно всички босове на "СИК" (живи или мъртви), врачанският хазартен бос Валтер Папазки... Според информационната система "Дакси" обаче от около две години Румен Николов-Пашата води изключително затворен живот, защото името му се появява само в съдебната регистрация на Българска национална федерация "КАРАТЕ". С други думи - той е заличен от абсолютно всички дружества, в които е участвал през последните 15 години.
Последният от "силоваците" в бившата борческа империя, който не дойде да изпрати Димата Руснака в четвъртък (27 октомври), бе Николай Маринов-Малкия Маргин. Наистина той не е сред учредителите на ключовата "Интергруп енд партнърс", но обстоятелството, че е брат на Големия Маргин, му отрежда доста важна роля в цялата схема. По данни на МВР и следствието, именно Малкия Маргин бил човекът, който поел бизнеса с дрогата след разстрела на Поли Пантев на 9 март 2001 година. Името му се "мяркало" не само в двайсетина полицейски разработки, проведени през последните няколко години, но и в няколко международни съдебни поръчки, по които прокуратурата и следствието в България е трябвало да извършат конкретни процесуални действия.
От името на брат си Николай Маринов например участва в няколко търговски дружества, в които е партньор с цял куп популярни личности: Славчо Христов (Чоби - 90), Роберт Стефанов - човек на Поли Пантев, разстрелян през 1999 г. ("Фининвест къмпани"), Емануел Жак Оливие Турен - съдружник на собственичката на модна агенция "Визаж" Евгения Калканджиева ("Ъпкъминг Ню Талент Мениджмънт") и т. н.
По оперативни данни на МВР в момента Малкия Маргин бил зад граница, поради подозренията, че той "може би има нещо общо" с масовия разстрел в столичния ресторант "Градина" на 30 юли 2004 г., когато бяха екзекутирани Милчо Бонев-Бай Миле, пазарджиклията Методи Маринков и четирима от бодигардовете на Бай Миле. Според криминалисти арестуваните за касапницата Тихомир Дочев-Мравката, Стилян Георгиев-Мишока и Анатоли Мънков-Плъха са част от наказателната бригада на Малкия Маргин.
Зоркото репортерско око засече липсата и на друга "знакова фигура", която през последните няколко години стана символ на плодотворното "сътрудничество" между сенчестия бизнес и официалните власти. Става дума за Румен Гайтански-Вълка, който е собственик на печално известните фирми, събиращи боклуците на София - "Волф" и "Дитц", и който в края на 90-те години на миналия век стана съдружник в друга известна "сикаджийска" фирма - "Фаст - ком", регистрирана през 1996 г. от Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Димата Руснака и Райчо Тодоров Райков. За онези, които не знаят, Райчо Райков е съдружник на Големия Маргин в още едно дружество - "Изи мъни", а от около една година е член на Управителния съвет на "Свободна безмитна зона - Русе" ЕАД, която е 100 процента държавна собственост.
Оттук нататък в кървавото "сикаджийско" уравнение "Кой кого?" има само едно неизвестно - името на следващата мишена. Показателно е, че бившият командос Румен Николов-Пашата напусна Централните софийски гробища в колата на Красимир Маринов-Големия Маргин. От другата страна на барикадата приятелите и съдружниците на Младен Михалев-Маджо също не са за подценяване. Няма съмнение, че убиецът на Димата Руснака погреба и малкото останало от бившата борческа империя "СИК". Може би тъкмо това е била и целта на кървавото "занятие"?
§22
|
Фининвест - Роберт Стефанов - СИК, Визаж [re: пъpвитe paзcтpeляни]
