1 млн. DM или без ръце и крака
СЛАВИ АНГЕЛОВ

20 септември 2001 г.: 10-ина мъже, въоръжени с автомати, с маски на главите и с надписи "Полиция" по дрехите, отвличат собственика на фирма "Руен" Стефан Колев пред дома му в столичния кв. "Княжево".
Следващите 6 денонощия представителят на "Пума" за България прекарва с омотана в тиксо глава, със заключени в белезници ръце - охраняван неотлъчно от двама души в къща около Костинброд. Когато не го заплашват с горелка, му предлагат наркотици.
На 6-ия ден, както изискват похитителите, съпругата на Колев хвърля сак с откупа от 1 000 000 лева през прозорец на влак малко преди Курило. Бандитите са задържани в средата на декември за отвличането, както и за организирани грабежи на тирове в съучастие с полицаи.
Кантонерът бай Кольо от с. Заселе обаче намира по жп линията край Курило 1 000 000, а 130 000 лева. Останалите около 850 000 лева са поделени между похитителите. Днес те не само че са на свобода - някои от тях дори живеят в квартала на Колеви.
Останалите строят огромни къщи в Костинброд, купуват скъпи коли и ресторанти в София. Следственото дело за това отвличане - абсолютен прецедент в историята на България, не помръдва напред от месеци.
Пострадалото семейство смята, че това не е случайно, и твърди, че е принудено в момента да се бори срещу собствените си пари, предадени като откуп. Специалисти по терора в МВР пък не изключват ново отвличане на бизнесмена. Изумени от бездействието на следствието, Колеви се решиха да разкажат за първи път историята си пред "24 часа".

9 часа сутринта на 20 септември 2001 г., столичния кв. "Княжево": "Ауди А8" на собственика на "Руен" излиза от квартала и се насочва към центъра на София. Вътре пътуват Стефан Колев и шофьорът му Дончо:
Стефан Колев: "Стана малко преди разклона за бул. "Борис". В тясната улица ни засече една кола и отвътре като по филм изскочиха четирима мъже, въоръжени с автомати, имаха надписи полиция по дрехите си. Аз ги помислих за истински полицаи, защото това се случи 9 дни след терористичните атаки в САЩ.
Помислих, че правят акция, че търсят терористи. Даже в първия момент бях спокоен. После обаче отвориха вратите, хвърлиха шофьора в багажника, а мен на задната седалка. Вързаха ми очите със скоч и ми сложиха белезници. После ни закараха някъде, но не мога да кажа къде. Прехвърлиха ни в общо 3 коли, докато стигнем мястото.
Вкараха ни в някаква къща, мисля, че в мазето. Първата им работа там беше да ме накарат да запиша на диктофон обръщение към близките си за откупа. Казаха ми: "Ако не искаш да те убием, ще трябва да платят за теб 2 милиона марки!" Отвърнах им: "Това е невъзможно. Първо, нямам тези пари. Второ, 2 милиона марки са страшно много пари. Те са си 2 милиона марки навсякъде по света.
Тогава ми събуха обувките и чорапите и включиха някаква горелка, с която заплашиха, че ще ме запалят - "И да нямаш пари, фирмата ще ги събере! Иначе ще ти отрежем ръцете и краката и ще ги пратим на жена ти!" Накрая склониха на 1 милион марки.
Включиха някакво диктофонче пред лицето ми и ме накараха да прочета обръщение към изпълнителния директор на фирмата Тасков за откупа. После другите изчезнаха и останаха двама души охрана.
В същото време в дома на Колеви в "Княжево" е съпругата му Теодора: Сутринта в този ден аз не тръгнах на работа, тъй като чаках програмистката на фирмата в къщи нещо да прави по домашния компютър.
Ние започнахме да разбираме, че става нещо чак към 10 и половина - 11 без нещо. Обади се изпълнителният директор г-н Тасков, който каза: "Абе, Теодора, знаеш ли къде е г-н Колев? Телефонът му е изключен. Тука го чакат хора." Аз откакто го познавам, това са повече от 15 години, а г-н Тасков го познава може би повече от 20 години , такова нещо не се е случвало - там го чакат чужденци, директори на фабрики.
В първия момент аз не се притесних, помислих, че може да е станала някаква грешка. В смисъл, че секретарката може да му е уредила някаква среща, но да му е казала друг час. Тасков обаче каза, че той много добре знае за срещата.
Аз започнах да се притеснявам всъщност по-късно, когато Тасков започна да звъни през 5 минути и започна да става някаква страшна суматоха. Програмистката каза, че има някаква приятелка в "Мобилтел", която започна да издирва по мрежата в коя последна клетка му е бил включен телефонът. Така разбрахме, че това място е Костинброд.
По принцип те са му извадили батерията на телефона и дори са му го счупили, в такова състояние ни го донесе по-късно вечерта шофьорът му. Ние обаче още по обяд хванахме сигнала от телефона на шофьора. Явно те не са знаели, че той има мобилен телефон и не са му го взели веднага. След това обаче и сигналът от неговия телефон изчезна. След Костинброд всичко потъва.
Помислихме, че колата е открадната, че са я закарали в Костинброд. След това започнах да звъня навсякъде. В дежурната на КАТ се обадих дали има катастрофа. В "Пирогов" се обадих, говорих с проф. Златарски. Казаха, че такъв случай няма, в шокова зала няма такива хора.
В това време брат ми се връщаше от Гърция от почивка с жена си. Аз започнах да му звъня, викам: "Стефан е изчезнал! Нещо става!" В този момент вече започнаха да ми се обаждат много хора. Единия въртял на някой, той път да се свърже с някой от НСБОП. Аз до този момент не знаех какво е НСБОП, какво е РЗБОП, какво е СДВР. Като не си се докосвал не знаеш за какво става въпрос.
По този начин в крайна сметка се свързахме с един човек, мисля, че Манов се казва, от отдел "Терор" в РЗБОП. Той е близък на приятел на брат ми. На него пък точно в този момент се оказа, че му се е родила дъщеричка и изпрати при нас един свой колега.
По това време г-н Тасков отиде в столичната дирекция, за да подаде жалба. Отделно аз отидох в Шесто районно, чак към 2 часа, защото до този момент аз не знаех какво да правя. Там ме накараха да дам някакви показания, които до този момент са били съвсем оскъдни, защото аз какво мога да кажа: "Няма го мъжа ми! Какво друго мога да кажа!" Те викнаха по-голямата му дъщеря, питали я: "Стефан взима ли наркотици? Има ли любовница!"
В този момент обаче разбрахме, че нещо страшно става. Защото каквото и да се е случило, най-малкото ще разбереш. После започнаха срещи с разни хора от БОП, аз подписах декларация, че може да се подслушва телефона ми. Това е сложна процедура при тях, а трябваше много бързо да се действа.
Вечерта, както си седим в къщи, в нас беше като в кибуц - майка ми, баща ми, децата, приятели.... Всички реват, тръшкат се... Ние не познавахме никой, който има пистолет. Брат ми изпрати един приятел, който имаше пистолет, просто да седи в къщи. Ние дотогава охрана не сме имали.
Много късно вечерта баща ми излиза да пусне кучето навън и само отваря вратата и вика: "А! Дончо, какво правиш тук?!" И вижда шофьора на мъжа ми отпред със сина му. Дончо беше в много окаян вид, ръцете му трепереха, краката, той не можеше да говори. Той не беше бит, обаче го бяха пъхали в багажника и беше целият в рани, с много силно зачервени очи, качил кръвно! Беше страшно!
Той реве, трепери целият и носи едно пликче. Още баща ми, като го вкара вкъщи, той само едно повтаряше: "Един милион искат! Много е страшно! Един милион искат!" Него са го изхвърлили някъде на Световрачане и той стигнал до някакъв телефон и се обадил на сина му да дойде да го прибере.
В пликчето носеше документите на колата и един диктофон. Беше записан гласът на мъжа ми, доста елементарен текст, но се обръщаше не към нас, а към г-н Тасков: "Тасков, трябва да се намерят по най-бърз начин 1 милион лева или 1 милион марки, иначе няма да ме видите жив." Явно това му е казано да говори.
Явно се разбра, че за отвличане става въпрос. Потърсихме веднага връзка със службите. Не е имало момент, в който те да не знаят какво става.
На другия ден някакъв се обадил на Тасков по телефона, казал на секретарката му, че много спешно го търси. Когато Тасков вдигнал слушалката казал: "Обажда се отец Александър от "Орландовци"! и му затворил телефона. А пък преди да пуснат шофьора Дончо, му казали: "Кажи на жена му да не прави глупости! Знаем, че синът й е на Китен!"
Всичко са знаели. Аз още вечерта се обадих на директорката в Китен й казах да приготви детето, че ще дойдат да го вземат. На брат ми двама приятели отидоха да го приберат и на сутринта го взеха. Не можех да го оставя там. Беше много страшно. След това децата не сме ги пускали никъде. Дори на училище.
Те разбраха за отвличането чак накрая, защото прочетоха във всички вестници. Но в голямата суматоха успяхме да им го спестим. Изпратихме ги с охрана в един хотел в провинцията.
Аз междувременно започнах да ходя по гледачки, по какви ли не. В такъв момент започваш да ходиш кой където те заведе...
Те започнаха да ми се обаждат на втория ден. В петък следобед ми се обадиха в къщи за първи път. Един много свойски глас, аз в първия момент помислих, че е някой приятел: "Теодора, какво правиш?" и точно си мислех, че ще ме пита: "Как си?", той каза: "Какво става? Събрах те ли парите?" много загрижено го каза. Аз опитах да му кажа, понеже някаква сума вече бяхме събрали. Той обаче ме прекъсна: "Имате срок до вторник!" и затвори.
Те никога не са ме оставяли да говоря. Прекъсваха ме непрекъснато. Оставиха ни в събота и неделя да се побъркаме съвсем. Защото в тези дни нищо не можеш да направиш, нито банки работят, нито фирми, нито нищо. Само да си скубеш косите.
На 30-ина километра оттам заложникът Колев: "След деня на отвличането не мога да кажа, че са се държали много грубо с мен. Прекарах 6 денонощия с белезници на ръцете и с лице, овързано с тиксо.
Всеки ден към това тиксо навиваха още и още... накрая сигурно стана повече от 10 пласта. От него ми остана белег (сочи резка между носа и челото).
Постоянно ме пазеха по двама души. Трудно обаче бих разпознал гласовете им, защото те постоянно се сменяха. Даваха ми хляб, краставици, домати и сирене. Носеха ми цигари. Говорех ме си за всякакви глупости... какво да правиш 6 денонощия затворен на едно място.
Питаха ме: "Деца имаш ли?" Явно те са били много навътре в нещата, били са изпълнители, трябвало е само да ме пазят. Един ден ми предложиха и наркотици.
Най-вероятно мястото е било някъде около района на Сливница, защото от време на време имаше военни стрелби, чуваше се грохот от артилерийски снаряди.
В последните 2 дни обаче вътрешното ми напрежение взе връх. Просто вече не знаех какво ще се случи. Нямах представа какво става - събрали ли са парите? Кога ще ги предават? Започнах да губя надежда...
Нямах никакъв контакт с никого. Молех ги: "Дайте само да се чуя с жена си. Поне веднъж но те отвръщаха: "Не може! Изключено!"



1 млн. лева летят от влак край Курило

1 милион лева в банкноти от по 10, 20 и 50 лева, натъпкани в спортен сак, политат от последния вагон на влака за Мездра малко преди жп гара Курило. Това се случва вечерта на 26 септември м. г., а парите са откупът за живота на собственика на "Руен" Стефан Колев.
В предишния брой "24 часа" публикува спомените на бизнесмена и съпругата му за отвличането и за дните, в които той е бил в плен. Днес двамата разказват как е предаден откупът и къде похитеният е освободен.
СЛАВИ АНГЕЛОВ

В дните от 20 до 26 септември близките на семейството трескаво събират парите за откупа от фирмата на Колев и от приятели. Похитителите проверяват периодично дали сумата е набъбнала на 1 милион лева.
Тедора Колева: Похитителите ми се обадиха още 5 - 6 пъти. В МВР ги имат на запис всичките. В едно от последните обаждания ми дадоха инструкции, че парите трябва да бъдат в спортен сак. Първо казаха: "Сама ще дойдеш!" Аз им казах: "Сакът ще бъде много тежък". Те отвърнаха: "Тогава брат ти да дойде, ние го познаваме!" Всичко уточниха: "Ти, с коя кола ще дойдеш? Нали с твойта, червената?" Общо взето имаха много информация за нас.
Във вторник следобед ми се обадиха, около 17 часа, и ми казаха: "След един час вършиме работа!" Аз не бяха вкъщи, явно не са искали много време да ми оставят, след което след 1 час се обадиха и казаха: "В 19 часа под часовника на гарата! С брат ти, както се разбрах ме!"
В уговорения час бяхме с брат ми под часовника със сака. Ние стоим, оглеждат ни някакви хора - кой обаче от кои е бил - от службите или от похитителите, и Господ не може да каже. След малко се обадиха на моя джиесем и казаха: "Влизате вътре и си купувате билети за влака от 19,35 за Мездра! И се качвате в последния вагон!"
Ние отиваме, послушно, купуваме 2 билета, намираме влака, качваме се, влакът пълен, препълнен... Намираме последния вагон. Ние стояхме в коридора и с този огромен сак ни бутаха през цялото време.
Влязохме в едно купе, вътре имаше някакви хора. Брат ми каза: "Боже, тия сигурно сега ще ни возят цяла нощ!" Като тръгна влакът, навън още беше светло. Явно те добре са изчислили всичко, защото когато ми се обадиха на джиесема отново след няколко минути, навън беше мрак.
"Ти с лице по посока на движението ли си?" - ме попитаха при първото обаждане във влака. Казах: "Да". Според мен те са имали човек и във влака, защото иначе не биха могли да знаят, че съм с лице по посока на движението. Той чакаше само моето потвърждение.
Когато го получи, каза: "Сваляй десния прозорец и хвърляй!" Аз му отвърнах: "Ама, чакай, тук има много хора". "Хвърляй! Щот ще е късно!" - ми изкрещя в слушалката. Аз дори не можах да вдигна сака, брат ми го хвана и го хвърли през прозореца. В купето всички се спогледаха и ни гледаха подозрително.
Може би, защото съм обременена обаче, ми направи впечатление, че всички тръгнаха да слизат с нас веднага след това. Всичко е било до такава степен изчислено, че след броени секунди влакът започна да намаля и спря на спирка. Купето се опразни. Слезе дори един човек, който много добре си спомням, че преди това, като се качи, каза, че е за Своге. А Своге не е Курило.
В момента, в който слизахме по стълбите, те се обадиха отново: "Хвърли ли сака?!" Казах: "да" и това беше последното обаждане. В едно от позвъняванията преди това през деня, вече ми се губи последователността, те ми казаха: "Като предадете парите, след 3 часа той ще си е вкъщи".
На гарата, където слязохме имаше някакво гадно, като кръчма с три масички, на които стояха някакви пияници. Няма жив човек. Тръгнахме да звъним на един приятел да дойде да ни вземе, но видяхме някакви автобуси и му казахме да не идва и се качихме. Този автобус ни закара до "Илиянци", оттам взехме едно такси до гарата, където си бях оставила колата.
Колата обаче вече беше вдигната и закарана в "Паркинги и гаражи". Но това няма значение, в крайна сметка се прибрахме. Минаха трите часа, той обаче не се появи, както ми бяха обещали. Вече оттам нататък започна да става много страшно. До този момент си имал някаква надежда, но от този момент...
Тръгнаха разни приятели да го търсят по горите. Да не би някъде да е паднал, да му е станал лошо... Не знам къде го търсеха, явно, че хората не можеха да бездействат. Обикаляли са на сляпо. Към 3 - 4 часа през нощта се прибраха. Аз вече бях така замаяна, че не знаех на кой свят съм.
В този момент вече мислехме, че няма да го видим жив. Вече бяхме платили откупа... Явно те са искали да спечелят време. Спокойно да си преброят парите, да си ги разпределят, да проверят дали няма някой след тях.
Приятелите ни обикаляха... обаче нищо. На другата сутрин пак нищо... Тогава този приятел на брат ми, който стоеше у нас през цялото време, по едно време го хванаха страшно нервите. Аз бях тотално в несвяст. По едно време го хванаха нервите и каза: "Не може да стоим повече тука. Всички бездействат. Похитителите не се обаждат, полицаите не се обаждат. Те в тоя момент вече въобще не се обаждаха, защото всички бяха като попарени.
Всички бяха стъписани. То вече какво... нищо не може да се направи. Беше едно грозно мълчание, отникъде нищо. Приятеля на брат ми каза: "Качваме се в колата и тръгваме!" И ние тръгнахме без да знаем точно накъде тръгваме, по Околовръстното, някъде към с. Мрамор.
Сутринта на 26 септември отвлеченият Стефан Колев се събужда за 7-ма поредна сутрин в къщата в района на Сливница. Ръцете му са отекли от белезниците, а очите подути от тиксото, с което е овързана главата му.
Стефан Колев: Сутринта на 6-ия ден, някъде около 9 - 10 часа трябва да е било, ме изкараха от къщата, сложиха ме в някаква кола и след 10-ина - 15 минути ме изхвърлиха на някакво непознато място.
Бяха ми свалили белезниците в последния момент. Когато се изправих, свалих тиксото от очите си и тръгнах по пътя без да знам, къде ще ме отведе. Около 20 минути ходих, докато влязох в едно пусто село, което се оказа, че се казва Летница.
Стигнах до центъра на селото. Там имаше някакъв магазин - попитах жената къде се намирам, помолих я да се обадя по телефона. Тя ми даде и цигари.
В този момент Теодора Колева и приятелят на брат й стигат в безрезултатно търсене с колата чак до граничния пункт Калотина.
Теодора Колева: И в този момент той се обади на моя джиесем. Казвам: "Ти ли си?" - не можех да го позная, защото беше лоша връзката - "Аз съм! Трябва да ме вземете от село Летница". Взехме карта, гледаме село Летница, Ловешко. Междувременно бяхме стигнали до Калотина.
А това село е с много малко жители, забравено от бога, няма никакви табели, никой не знае къде е. И тогава жената на тоалетната на Калотина, се оказа, че е от Летница и ни обясни къде е селото. Когато пристигнахме, жената от магазина му беше дала сирене и краставици. Той ядеше и ни чакаше.
26 септември 2002 г. - точно 10 месеца след освобождаването на Стефан Колев той и съпругата му коментират разследването по случая в офиса на "Руен" до Съдебната палата в София.
Теодора Колева: В това отвличане не може да не са участвали и полицаи. Те като го вкарват в колата и като карат на мръсна газ със свалени прозорци и стърчащи автомати... Как ще излязат от София по този начин, как ще минат из цяла София по този начин. Колата е с чужда регистрация, с човек с тиксо на главата вътре и с човек в багажника...
Аз втората кола на похитителите я видях. Сега вече съм сигурна. Аз сутрин съм малко замаяна, защото ми е ниско кръвното. Сипвам си кафето в кухнята, която глеа към улицата и оттам видях кола,д която идва от тази посока. Тази кола мина много тържество по улицата... аз много от коли не разбирам, но според мен беше "Голф", някаква много потрошена кола, а отзад й висеше нещо, мисля че беше гърнето.
Вътре пътуваха четирима огромни мъже, въоръжени, с надписи полиция, не със свалени качулки, а навити на главата. Това е била втората кола, която е тръгнала да заварди втория маршрут към "Борис III".
Тази кола мина адски тържествено, а те гледаха към нашия кухненски прозорец. Аз ги видях и знаете ли каква беше първата ми мисъл - как могат да ги изпратят тези полицаи на акция с тази скапана кола. Те бяха едри мъже и тази кола беше просто клекнала.
Стефан Колев: РЗБОП си свърши перфектно работата, но оттам нататък нищо. Такова нещо не може да се потулва. Такива хора не могат да се разхождат на свобода. Аз имам претенции, защото редовно си плащам данъците - за миналата година съм платил 100 000 лева.
Аз на практика плащам заплатата и на прокурора и на следователя по случая. Най-малкото - трябва да имам поне защита. Имам четири деца и на тях ли да сложа охрана.
Абсурдно е държавата да не може да се справи с тези хора, на всичко отгоре те не са някаква групировка, а банда с предмет на дейност отвличания и грабежи. Сега обаче с нашите пари те плащат на адвокати. Не знам какво мога да предприема, това утре може да се случи и на друг.
Полицията хваща някой, други го пускат. Имам чувството, че те се радват на престъпниците. Тук, от тази война между институциите страдаме ние, а имиджът на страната се руши.
Аз работя с големи фирми - "Некерман", "Квеле", "Пума" и ми става неудобно, когато те ме питат какво стана с разследването, а аз нямам отговор. За мен случаят се потулва. Започва да се говори, че сам съм си го организирал.



Похитителите на Колев
грабели за Поли Пантев
СЛАВИ АНГЕЛОВ

Антимафиоти завардват 9 квартири в София и в Костинброд призори на 13 декември 2001 г. Мрак е обгърнал двата града, когато мъжете с качулки, пистолети и автомати нахлуват в жилищата.
7 мъже от предварително набелязаните 9-има са измъкнати от леглата. Двама успяват да се измъкнат - единият се прибира секунди след началото на акцията, вижда спецполицаите и успява да предупреди друг от групата.
Двама от задържаните обаче са действащи полицаи от Второ РПУ в София и от РПУ - Костинброд. Поводът за внезапните арести е информация, че бандата се занимава с кражби на тирове около стоковата борса в "Илиянци" и столичната митница. Това обаче далеч не е всичко.
Антимафиотите разполагат с много улики, че бандата от Костинброд и столичния кв. "Княжево" е организирала два месеца по-рано отвличането на бизнесмена Стефан Колев. Нещо повече точно разследването на похищението става причина за разкриването на кражбите на тирове.
Два автомобила - с по четирима мъже във всеки, причакват собственика на "Руен" до дома му в столичния кв. "Княжево" сутринта на 20 септември 2001 г.
Похитителите не случайно подготвят два автомобила - те много добре знаят, че от улицата "Войводина могила", на която живее Колев, може да се излезе от две места на бул. "Борис III", по който бизнесменът всеки ден пътува към офиса си до Съдебната палата в центъра на София.
От продължителни наблюдения много преди отвличането те са проучили, че шофьорът на Колев избира всеки ден едно от двете места, за да излезе на булеварда.
Колите на похитителите са червен "Опел" комби и бял "Фолксваген Голф". Сутринта на 20 септември става така, че аудито А8 на Колев се насочва към пряката, завардена от опела. Червеното комби дава газ и препречва пътя на аудито.
Отвътре изскачат едри мъже, въоръжени с автомати, със смъкнати маски на главите и надписи "Полиция" по дрехите. Докато шофьорът Дончо се опомни, вече се е озовал в багажника на аудито. Бандитите прехвърлят Стефан Колев от предната на задната седалка, заключват го с белезници и му увиват очите с тиксо.
Следва пълна газ в неизвестна посока. Шофьорът си спомня, че похитителите са карали толкова бързо, че е имал чувството, че двигателят на луксозната лимузина всеки момент ще се пръсне.
Няколко часа по-късно мобилният телефон на съпругата на Колев - Теодора, вече се подслушва от антимафиотите. Проверка в "Мобилтел" показва, че последната клетка на оператора, където е засечен сигналът от джиесема на Стефан Колев е в Костинброд. Там изчезва и сигналът от мобилния телефон на шофьора Дончо.
В следващите 6 дни до плащането на откупа похитителите се обаждат на Теодора Колева 6 пъти. Всички разговори са записани, а антимафиотите започват да се приближават до организаторите на отвличането. При всичките 6 обаждания говори само един човек от бандата. Много скоро самоличността му е установена, разследващите добиват представа и за хората, с които поддържа контакт.
Не е ясно обаче къде точно похитителите държат заложника. Отвличането е изключително добре подготвено и до освобождаването на заложника е твърде рисковано да се предприемат арести.
Предаването на откупа също е много добре премислено. Похитителите заповядват на Теодора и брат й да хванат влака за Мездра 15 минути преди тръгването му. Никой дори и не подозира как точно ще става предаването на парите, загадка е и мястото. Теодора и брат й са с нагласата да пътуват цяла нощ, докато чакат указанията на бандитите.
Влакът тръгва по светло, а 10-ина минути по-късно вече е тъмно, когато наближава Курило. Тогава похитителите заповядват на Теодора да отвори десния прозорец и да изхвърли сака навън. Сакът тежи над 30 кг и тя не може да го вдигне. Прави го брат й.
Тук организаторите на отвличането правят първата грешка. Те едва ли са подозирали колко може да тежи 1 милион лева в банкноти от по 10, 20 и 50 лева. Бандитите инструктират Теодора да сложи парите в спортен сак, вероятно, за да им бъде по-удобно да го пренасят.
Сакът обаче е доста тежък, къса се, докато се търкаля в острите камъни около жп линията и естествено част от парите се разпиляват. Това става на жп прелез, където точно в този момент случайно се озовава млада жена с колата си.
Тя става свидетел на една твърде необичайна гледка - младеж с дълга коса тича около жп линията с голям сак в ръце и събира купища разпилени пари. Остатъкът го намира кантонерът бай Кольо. Той обаче не е 1 милион, както се писа на следващия ден, а малко повече от 130 хиляди лева.
Говори се, че призори мястото е било бъкано с полицаи и много униформени са тъпкали джобовете си с влажни банкноти. Това обаче е предмет на едно друго проучване.
В един от последните си разговори на 26 септември похитителите обещават на Теодора да освободят съпруга й 3 часа след предаването на парите. Това не се случва, защото те искат да спечелят време - да преброят и разпределят парите, да ги скрият и да прикрият евентуални следи. Между 9 и 10 часа на следващия ден Стефан Колев е изхвърлен от кола близо до село Летница край София.
Кой организира
отвличането?
Скоро след предаването на откупа са установени почти всички участници в отвличането. Пряко или косвено замесени в безпрецедентното за старата и по-нова история на България похищение - се оказват 10 мъже от Костинброд и "Княжево".
В момента на отвличането те нямат принадлежност към нито една от известните от близкото минало големи силови групировки. Всички обаче са добре известни на полицията - повечето са с по няколко висящи следствени дела за кражби и за грабежи.
Източник от спецслужбите твърди, че хората от "Княжево" са били в ядрото на силовата бригада на убития на остров Аруба Поли Пантев. Те са се занимавали с грабежи под крилото на боса от СИК в периода 1996 - 1997 г. Точно по онова време са направили и връзката с хората от Костинброд, защото грабежите са правени в района на София.
След предаването на откупа всички от групата са установени и естествено започва подслушване на телефоните им. В нито един разговор помежду им естествено няма и намек за отвличането на Колев. Някои от участниците в отвличането обаче дори и не опитват да прикрият внезапното си забогатяване.
Установено е например, че човек от групата от Костинброд в периода непосредствено преди отвличането почти всеки ден е вземал на заем дребни суми - 5 - 10 лева на ден - за цигари и за кафе. Какво обаче се случва много скоро, след като бандата прибира 850 000 лева от откупа?
Същият човек бързо построява огромна къща в Костинброд и я загражда с внушителна ограда. Нещо повече - той събаря нелицеприятната ограда на съседа и му построява безплатно нова, за да отива на фасадата на неговата.
Друг от костинбродската група купува ресторант в София и луксозен "Мерцедес". Заподозрените от столичния кв. "Княжево" обаче са чувствително по-хитри и по никакъв начин не демонстрират благополучие.
Докато проучват изкъсо заподозрените, антимафиотите добиват информация за системата, която те са организирали за кражби на тирове около складовете "Илиянци" и столичната митница. Така логично се стига и до арестите на 13 декември 2001 г.
При задържането на хората от "Княжево" в домовете им са открити незаконни пистолети "Смит енд Уесън" и ПСМ - газов, но пригоден да стреля с бойни патрони. В къщите на групата от Костинброд са открити стоки, задигнати от откраднатите тирове. В сеновал в малкото градче са намерени купища кашони със стока от току-що задигнат от "Илиянци" ТИР.
Групата от "Княжево" все пак не е чак толкова предпазлива. В дома на един от задържаните е намерен и часовникът на Стефан Колев - модел "Capland" на "Baume & Marcier" - несъмненно - абсолютно съвпада серийният му номер от магазина, от който е закупен от Колев в София.
Това разбира се не е доказателство - човекът може да каже, че го е намерил пред къщата си в Костинброд преди броени минути или пък, че го е купил на битака, нищо че струва над 1500 щатски долара.
Чрез оперативно-технически средства обаче е 100% доказано, че цялата група е била в района на "Княжево" точно в момента на отвличането на Колев. По същия метод всички от бандата са засечени и в района, където Колев е държан като заложник. Нещо повече - доказано е, че групата е била и в района на Курило в момента, когато братът на Теодора Колева е хвърлил през прозореца на влака сака с откупа от 1 милион лева.
Какво става с
разследването?
Първият гаф, който срива разследването, е направен много скоро след акцията на 13 декември.
Понеже са задържани двама полицаи, които са ескортирали откраднатите тирове, случаят отива във Военната прокуратура. Военният прокурор обаче неизвестно защо решава да раздели делото - при военните магистрати остава разследването срещу двамата полицаи, а в столичното следствие отива делото за отвличането на Колев и за грабежите на тирове.
Тук военният прокурор - неволно или не - допуска една много съществена грешка. Част от доказателствата срещу двамата полицаи са събирани чрез специални разузнавателни средства - проследяване, филмиране и подслушване.
Законите в България обаче изискват, тези доказателства да са събирани по съдебно искане за подслушване и проследяване по същото дело, за да могат да послужат като доказателства в съда. Искането за подслушване и проследяване на двамата полицаи обаче е изискано и разрешено от съда по разследването за отвличането на Стефан Колев.
Така в момента, в който военният прокурор разделя делата, секретните снимки и записи на телефонните разговори, които уличават служителите на полицията, вече могат послужат единствено за написването на криминален роман.
В момента не е ясна съдбата на двамата полицаи, но броени дни след плащането на откупа жената, която вижда младежа с къдрава коса да събира банкнотите със сак в ръцете около жп линията край Курило, прави фоторобот на заподозрения. Естествено той удивително прилича на човека от групата.
Не ясно защо обаче следователят по делото от специализираната следствена служба прави разпознаването почти 6 месеца след случая (изхвърлянето на сака с парите то влака). Нещо повече при първото разпознаване той привиква всички от бандата с изключение на човека, който трябва да бъде разпознат.
Дни по-късно въпросният мъж също е привикан за разпознаване. В деня, когато трескаво събира парите около жп линията обаче, той носи дълга, къдрава коса. В спецследствието - 6 месеца по-късно, той се явява пред свидетелката с гладко обръсната глава. И за да не може със сигурност да бъде разпознат 6 месеца по-късно, в същия вид като него (с обръснати глави) в сградата на бул. "Г. М. Димитров" на разпознаване пристигат още двама от групата.
Не е ясно въобще дали следователят по делото е поискал от съда да бъдат проверени банковите сметки на мъжете, уличени в отвличането, както и авоарите на техните близки. Не се знае и дали са били проверявани имотите им.
Абсурдна за нормалния човек загадка е защо разследването за това безпрецедентно за България отвличане се движи със скоростта на охлюв.
Днес 10 месеца и 1 ден след освобождаването на бизнесмена Стефан Колев е ясно само едно - заподозрените за отвличането му са освободени 72 часа след ареста и в този момент се разхождат на свобода - някои в квартала, в който той живее с децата си.

МВР не слага предавател
в сак с 1 млн. DM откуп

СЛАВИ АНГЕЛОВ
В поредица от статии в края на юни в. "24 часа" разказа скандалната история с отвличането на бизнесмена Стефан Колев. Собственикът на "Руен" бе похитен от въоръжени мъже на 20 септември м.г. до дома му в столичния кв. "Княжево".
След като изкара 6 мъчителни денонощия в плен, закопчан с белезници и с омотана в тиксо глава, близките му платиха 1 милион германски марки за живота му. В средата на декември м.г. похитителите бяха задържани за отвличането и за серия от въоръжени грабежи на тирове в съучастие с полицаи.
Днес, повече от година след отвличането, бандитите са на свобода и още не са изправени пред съда. В поредицата в. "24 часа" разкри серия от скандални грешки на разследването, свързани с работата на следствието и прокуратурата.
Ключови причини за провала в разкриването на най-голямото отвличане в българската история обаче се крият и в няколко фатални грешки, които МВР допуска по време на операцията по освобождаването на Стефан Колев.


19,40 часа, 26 септември 2001 г. Съпругата на Стефан Колев Теодора и брат й пътуват в последния вагон на влака от София за Мездра. Те носят спортен сак, натъпкан с 1 милион лева в банкноти от по 10, 20 и 50 лв.
Минути след потеглянето на влака похитителите звънят на мобилния телефон на Теодора: "С лице по посока на движението ли си?! Сваляй десния прозорец и хвърляй сака!" Братът на Теодора вдига тежкия сак и го изхвърля през прозореца.
Той пада до жп прелез малко преди спирката на Курило. В същото време няколко оперативни служби на МВР са вдигнати на крак, за да разкрият похитителите. Мобилният телефон на Теодора Колева се подслушва постоянно и много скоро със специални технически средства е установено местонахождението на част от похитителите.
Когато братът на Теодора изхвърля откупа от влака, двама от тях вече са до жп прелеза и бързо намират сака. Той обаче се разкъсва, докато се търкаля по чакъла край жп релсите и част от парите се разпиляват.
Двамата мъже го грабват и бързо се отдалечават от мястото. В този момент обаче до жп прелеза минава млада жена с автомобил, която ги забелязва. По-късно тя ще бъде извикана от следователя да разпознава похитителите, но това неизвестно защо ще се случи чак 6 месеца след отвличането. При това за първото разпознаване ще бъдат извикани всички от бандата с изключение на мъжа с дългата коса, когото тя е видяла.
Служителите на МВР, ангажирани в нощната операция на 26 септември, се озовават на мястото, когато двамата мъже със сака вече са далеч от жп прелеза. Тази нощ обаче спецполицаите не са имали за задача да задържат хората от бандата.
Антимафиотите и група служители от Дирекцията за оперативно издирване (т.нар. външно наблюдение) е трябвало да проследят похитителите, но да не ги атакуват преди заложникът да бъде освободен. И тук идва първата голяма грешка на МВР.
Започнати с разследването са категорични, че в сака с парите не е бил монтиран предварително "маяк" - това е радиопредавател, който излъчва сигнал и позволява да бъде засечено местонахождението на сака и съответно да се проследи автомобилът, с който той се пренася от мястото.
Повечето радиопредаватели, които МВР използва, излъчват сигнал на разстояние около километър. Това позволява с друга кола, в която е приемникът, обектът да бъде проследен, без да се буди излишно подозрение. Този разузнавателен метод е прилаган и се прилага изключително често от МВР.
Сакът с парите най-вероятно е щял да бъде пренесен не в къщата около Костинброд, където е държан заложникът, но при всички случаи е щял да доведе разследващите до организаторите на отвличането.
Неизвестно защо обаче служителите на МВР не монтират "маяк" в сака с парите при положение, че първоначално е имало такава идея. Този пропуск става причина двамата мъже да се измъкнат без следа от района около жп прелеза.
Антимафиотите обаче получават още един шанс още същата вечер да влязат в следите на похитителите. 20-ина минути след като двамата мъже изнасят сака, в района около жп прелеза се появява група от млади мъже, които трескаво обикалят в мрака, вперили погледи в земята.
В това време около жп прелеза са съсредоточени няколко групи на МВР - антимафиоти и служители на външното наблюдение. Те са заели позиции около жп линията и наблюдават в продължение на 40 минути как младежите упорито търсят в мрака и събират някакви неща от земята.
Най-вероятно е групата да е била пратена от похитителите да досъбере разпилените около жп линията пари от разкъсания сак. При всички случаи четиримата младежи не са били на излет за лов за нощни пеперуди.
По делото обаче няма никакви данни те да са били проследени още същата нощ, а още по-малко да са разпитвани. Източник, запознат с разследването, твърди, че младежите са били изпуснати същата вечер, защото групата, която трябвало да ги проследи, е сгрешила номера на автомобила, с който са пристигнали на мястото, и е тръгнала да следи друга кола.
Тези два фала на МВР от нощта на предаването на откупа са първите две пробойни в разследването, които го обричат на провал. Това е защото разследващите не успяват да разберат коя е къщата, където е държан заложникът.
Там те биха могли да открият косъм от главата на Стефан Колев или пък разкъсан конец от дрехите му, капка кръв - сигурни доказателства за присъствието му в къщата, които биха довели до собственика на сградата, а после и до похитителите.
Около 10 часа сутринта на следващия ден (27 септември) пленникът Стефан Колев е изхвърлен от автомобил до с. Летница (между Драгоман и ГКПП Калотина).
Скоро е установена цялата група похитители - те са от Костинброд и от "Княжево", като представителите от софийския квартал навремето са били в ядрото на силова бригада на Поли Пантев, която се занимавала с грабежи.
Бандитите си разделят около 860 000 лева (останалите намира кантонера Бай Кольо) и започват да ги харчат. Един от тях, който непосредствено преди отвличането не е имал пари за кафе и за цигари, построява огромна къща в Костинброд и дори подменя оградата на съседа си, защото не подхожда на неговата. Друг от бандата си купува ресторант в столицата и луксозен "Мерцедес". Никой обаче не ги пита откъде са им парите.
Денонощно се подслушват мобилните телефони на цялата група. Никой от тях обаче в продължение на месеци не прави дори и намек за отвличането на собственика на "Руен". От разговорите между тях обаче става ясно, че са замесени в грабежи над тирове около складовете в "Илиянци" в София.
Бандитите крадат цели камиони заедно със стоката. Собствениците пък се жалват на полицая във Второ РПУ, който отговаря за този район, а той след като вземе координатите на ограбените, ги дава на бандата. Тогава грабителите им звънят и искат откуп, за да им върнат камиона.
Призори на 13 декември 2001 г. полицаи и антимафиоти атакуват бандитите в домовете им. Двама са изпуснати, защото се прибират минути след началото на акцията. В домовете на задържаните пък са открити незаконно оръжие и крадени стоки от тирове.
Един от костинбродската група пък има наглостта да държи в къщата си скъпия часовник “Baumi Marcier”, свален от ръката на Стефан Колев. Това обаче е само косвено доказателство. Може да го е намерил и на улицата. На практика акцията не носи никакви сериозни улики и факти около отвличането, които биха послужили в съда.
Следователят пък води бавно делото, а военният прокурор го разделя на две - военни магистрати разследват полицаите, замесени в кражбите на тирове, а цивилни следователи - похитителите на Колев. По този начин законът не позволява фактите, събрани чрез подслушване на корумпираните полицаи, да се използват срещу похитителите на бизнесмена. Доказателствата, че цялата група е била в “Княжево” по време на отвличането и двама от тях около Курило при предаването на откупа, също са косвени.
В момента делото за отвличането на бизнесмена е в прокуратурата и скоро ще влезе в съда. Обвиняеми обаче са само двама мъже. Единият от тях би трябвало да отговаря за отвличане, държане на заложник с цел откуп, принуда и незаконно притежаване на оръжие.
На практика едно от най-сериозните доказателства е срещу него - той е човекът, който преговаря със съпругата на Колев Теодора за откупа от 1 милион германски марки.
Разговорите са подслушвани и записвани, а мъжът е разпознат по гласа. Дали обаче това е достатъчно?
Това ще стане ясно скоро в съда на делото за най-голямото отвличане в българската история, което остана провалено от всички институции по правораздавателната верига.