Не случайно създаденият от г-н Първанов Съвет за борба с престъпността, намиращ се в пълно противоречие с Конституцията, бе инспириран тъкмо от Филчев; и не случайно тъкмо от лидерите на БСП той потърси подкрепа за идеята да изнесе доклад пред парламента пак по този въпрос, не случайно и след тяхната среща бяха прекратени делата срещу Бриго Аспарухов и Румен Петков – което очевидно е част от неговите задължения в тази политическа сделка.
Що се отнася до неговата тъй наречена деполитизация, за нея прекрасно свидетелствува подписът му под “Декларация на основните политически сили в България относно стратегията за борба с престъпността” от 11.06.2001 г., която главният прокурор е подписал собственоръчно – може би в качеството си на политическа сила. Доколко изобщо е в състояние да разбере, че е прокурор в една демократична страна, личи не само по носталгията му към времената, в които прокуратурата била работила добре – “като един железен юмрук”, но и по начина, по който тълкува основополагащи и валидни за целия цивилизован свят документи. Например в своя програмна статия, издадена в бюлетина на Асоциацията на прокурорите, той е написал: “Европейската конвенция не отразява новите обществени реалности и по-специално организираната престъпност, която установява тотален контрол върху живота на хората.” Става дума не за друго, а за Европейската конвенция за правата на човека!
9. Г-н Филчев е сред лицата, които по силата на Закона за защита на класифицираната информация ще имат право да боравят с визираните в този закон секретни материали. От тази гледна точка той би трябвало да бъде надлежно проверен в много отношения – включително и относно евентуални ангажименти към бившата Държавна Сигурност. Поради съществуващите текстове в същия този закон за съжаление не съществува механизъм това да бъде направено от заинтересовани граждански лица или организации, но прилагането на подобна мярка е повече от необходимо /като съзнавам ясно, че това е трудна задача поради унищожаването на 70% от архивите на ДС през 1990 г./. Ето защо вече въпреки същия закон аз няма да скрия пред Вас, че се натъкнах на свидетелства за подобен тип ангажименти. Според източниците ми, братята Ангел и Никола Филчеви са били вербувани от ДС още когато се живеели във Варна. Оперативен работник на Ангел Филчев е бил Кирил Христосков, впоследствие зам. шеф на НСБОП, а на Никола Филчев – първоначално някой си Ноев, а после полк. Янко Янков, живеещ понастоящем в Пловдив.
В заключение съм длъжен да заявя, че изложените в това писмо факти и свидетелства на трети лица са достатъчно красноречиви сами по себе си, за да послужат като основание ръководеният от Вас ВСС да направи нужните проверки и да потърси възможности за преодоляване на абсурдната ситуация в българската прокуратура. Лично моето мнение е, че главният прокурор на България е недостоен да заема този пост и е неспособен да изпълнява адекватно своите отговорни функции. Бих казал и нещо повече – ред обстоятелства от субективен характер предполагат неговото изпадане под зависимости, които поставят под въпрос цялостното функциониране на съдебната система, както и важни аспекти от престижа и националната сигурност на страната ни.
Тъй като това писмо е открито, съм длъжен да заявя, че очаквам с любопитство да видя какви проверки ще бъдат започнати и какви дела ще бъдат заведени срещу мен. Заявявам най-отговорно, че няма да предприема нито едно действие, за да възпрепятствувам или за да избегна всичко, което ще бъде предприето от прокуратурата и лично от г-н Филчев по легален път – и ще отстоявам всичко казано дотук и пред съда, но ако в същото време срещу мен бъдат предприети криминални действия, ако някой посегне на моя живот или на живота на мои близки, Ви моля да имате предвид и това писмо сред възможните мотиви.
С уважение,
ЕДВИН СУГАРЕВ
|