Убийството на Руснака не е начало, но не е и край

Йово НИКОЛОВ

„Той излизаше от бара, направи девет стъпки след вратата и беше застрелян. Веднага след първия изстрел на убиеца бодигардовете на Руснака стреляха пет пъти. Според мен те не знаеха откъде точно идват изстрелите. Бяха абсолютно паникьосани. Две минути по-късно два мерцедеса дойдоха отнякъде, за да прикрият тялото. Охраната събра набързо гилзите по плочника, качиха жертвата в единия мерцедес и тръгнаха.“ Това е разказът на един чужденец, станал неволен свидетел на убийството на Дмитрий Русевич Минев. Действието се развива в София, неделя, 24 октомври, в 18.30 часа, пред заведението Up stairs на бул. „Витоша“. Това са последните минути живот на един от най-видните представители на бившата застрахователна компания СИК. Дмитрий Минев- Руснака издъхва на път за болницата, пронизан от един-единствен куршум в сърцето, изстрелян от снайперист от отсрещната сграда. Убийството му не е началото, но не е и краят на гангстерската война, която от две години тресе ъндърграунда. Руснака е сред лидерите на криминалния свят още от началото на 90-те - от периода на бухалките, рекета и кражбите на автомобили на бригадата на борците и последвалите ги силови застрахователни компании, които белязаха българския преход.

Бригадата на борците

стана известна на обществото през 1992 г., след като нейни представители отвлякоха бизнесмен в бургаското казино „Космос“. Иначе в подземния свят авторитетът на нейните членове бързо започна да нараства няколко години по-рано покрай магистралните грабежи и трафика на крадени коли от Западна Европа. В началото в бригадата са станалите по-късно непримирими врагове Иво Карамански, Васил и Георги Илиеви, Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов и Димата Руснака, Димитър Джамов... До средата на 1993 г. някои от тях дори имат съвместни фирми. В края на 1993 г. се разрази т.нар. ганстерска война. От едната страна застанаха хората на Карамански, а срещу тях - бригадата на борците начело с Маджо, Красимир Маринов-Маргина, Димата Руснака и Димитър Джамов. Васил Илиев запази неутралитет. Конфликтът тогава възникна заради рекетa на малкия и средния бизнес, но по-късно самият Карамански призна, че основният проблем е бил кой да контролира пратките с петрол по време на югоембаргото. В този момент оформилата се по-късно група СИК расте под крилото на „Мултигруп“ и бързо започва да трупа пари от нелегалния износ за Югославия.
В средата на 1994 г. Васил Илиев направи застрахователна компания ВИС-2, като трансформира охранителната си фирма. В края на същата година Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака и Милчо Бонев правят конкурентна застрахователна компания СИК. Последваха сблъсъци между силовите бригади на висаджии и сикаджии, а през април 1995 г. беше застрелян босът на ВИС Васил Илиев. Тогава СИК взе надмощие в силовото застраховане, докато ВИС укрепне под ръководството на Георги Илиев. През 1996 г. Маргина и Руснака влизат като равноправни съдружници в „Интергруп енд партнерс“. Това е икономическата структура на СИК, чиято основна дейност е свързана с търговията с горива. Дотогава в нея са Младен Михалев, Милчо Бонев-Бай Миле, Венцеслав Стефанов, Румен Николов и Стоил Славов.
През 1998 г. вътрешният министър Богомил Бонев успя да прокара промени в Закона за застраховането, вследствие на които силовите застрахователи не получиха лиценз. Така те бяха принудени да прехвърлят дейността си към други компании. Междувременно натрупаните пари бяха инвестирани в хотели, заведения, производства. Дори на пръв поглед изглеждаше, че силовите групировки са започнали да легализират бизнеса си. В бившата СИК винаги са се делели на групи. Като се изключи основният им бизнес - застраховането и „Интергруп енд партнерс“ самостоятелно всеки един от тях има и друга дейност. Името на застреляния Дмитрий Минев се появява в момента като собственик в 6 фирми. Това обаче не означава нищо, защото след 1998 г. сикаджиите започнаха да прехвърлят бизнеса си през офшорни компании или на доверени лица. Така например Дмитрий Минев и Големия Маргин влязоха във фирмата за чистота, която има концесия за почистване на някои квартали в столицата. Това те направиха през фирма „Фаст Ком“, където са съдружници, но две седмици след придобиването на 31 на сто от „Волф 96“ излязоха и поставиха на свое място свои хора. Със сигурност може да се каже, че хора от групировката имат сериозни позиции в почти всеки печеливш бизнес.
Поради многостранните интереси на такъв род бизнесмени е много трудно да се отсеят основните версии за поръчковото убийство на Дмитрий Минев. Една от

Дежурните хипотези

е, че убийствата стават заради наркотрафика.
В края на 90-те части от бившите силови структури започнаха да завладяват пазара и трафика на наркотици в България. Близкият до ВИС Мето Илиянски и близкият до СИК Поли Пантев си разделиха пазара. Това статукво беше нарушено след убийството на Поли Пантев на остров Аруба през 2001 г. Оттогава досега непрекъснато се водят войни за надмощие. Поради тази причина групите, които се занимават с трафик на дрога, непрекъснато търсят покровителство или от страна на бившите сикаджии, или от страна на бившите висаджии.
През ноември миналата година хората на Констинтин Димитров-Самоковеца, човека, който движеше контрабандните канали на ВИС, се сбиха с Красимир Маринов-Маргина и Димата Руснака в дискотека „Ескейп“. На следващия ден гръмна бомба пред офиса на близката до сикаджии модна агенция „Визаж“. Това стана седмица след убийството на Евгени Стефанов-Женята, смятан за близък до СИК.
През декември в Амстердам беше убит Самоковеца. (Като свързан с убийството му се разследва сливналията Йосиф Йосифов, който се е познавал добре с Руснака.) Три дни преди убийството на Самоковеца безследно изчезна и Методи Методиев-Мето Илиянски. През януари в асансьора на сградата на „Бул инс“ беше взривен Стоил Славов заедно с тримата си бодигардове. През лятото Милчо Бонев-Бай Миле беше показно разстрелян в ресторант до стадион „Славия“. И това са само по-влиятелните имена от убитите.

Всички убийства

бяха извършени с професионализъм, във всяко едно си личеше, че са подготвяни дълго, с познание за навиците на жертвите, бяха организирани много добре и изпълнени перфектно.
Това обаче е доказателство, че в сенчестия свят са настъпили непреодолими конфликти. Битката за надмощие в наркобизнеса, конкуренцията на амфетаминовия пазар, контролът над контрабандните канали са възможно обяснение за колизиите в подземния свят. Но със сигурност има и други причини за това методично изтребление.
От нялко години се твърди, че в групата на СИК има разлом.
Сред бизнес средите и ъндърграунда се заговори за непреодолим конфликт в бившата СИК и макар да имат няколко общи фирми, се бяха оформили два лагера - единият около Младен Михалев-Маджо, другият около Красимир Маринов и Димата Руснака. От страната на Маджо са Венцеслав Стефанов и вече покойните Милчо Бонев и Стоил Славов. Срещу тях са Големия и Малкия Маргин и Димата Руснака. Като балансьор се явява Румен Николов. От МВР твърдят, че близките до изчезналия Мето Илиянски сенчести „бизнесмени“ Къро и Таки са потърсили закрила при Маджо. (А те има за какво да си отмъщават на Руснака и Маргина). По непотвърдени данни техни хора са забелязани по бул. „Витоша“ по време на убийството на Руснака. Дали е така или това са само слухове, чиято цел е да създадат допълнително напрежение в групировките съвсем не е толкова ясно.
Независимо каква е причината за убийството на Димата Руснака, със сигурност може да се прогнозира, че то няма да е последното на „бизнесмен“ от такъ ранг. Просто след толкова много кръв не може да следва примирие, не и в тези среди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите