Наблюдател

--------------------------------------------------------------------------------
Абсурди

"Опицвет" - наркоафера или емблема на правосъдието ни

Химикът Валери Величков (крайният вляво) и бизнесменът Кристиян Младенов (крайният вдясно) обясниха, че изобщо не са знаели какво се произвежда в лабораторията в "Опицвет". Окръжните и апелативните съдии не повярваха. Пред върховните съдии техните показания обаче хванаха вяра.

Снимка: Eмил Иванов



Трима върховни съдии признават, че са произведени повече от половин тон наркотични вещества, но твърдят, че в това няма нищо наказуемо, защото се получили от експеримент и не били за продажба. Решението им е окончателно, но главният прокурор има право да поиска възобновяване на делото

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

В правото има едно желязно правило и то е, че решенията на съда не трябва да се обсъждат, а да се приемат и изпълняват. Без значение е дали са добри или лоши, дали изнасят на едни, а пък не изнасят на други. Най-вече когато става дума за окончателни съдебни актове и още повече по наказателни дела, където и най-малката грешка може да изпрати в затвора невинен за години. В живота обаче има и жажда за справедливост и морал. На всеки му се случва да сгреши, въпросът е каква цена заплаща за това.
В случая "Опицвет" става дума за близо половин тон наркотични вещества. А в решението си трима върховни съдии само на седем страници са зачеркнали усилията на десетки полицаи, следователи, прокурори, а и на два други съдебни състава. След като те не са върнали делото за ново гледане, а са поели отговорността да го решат, то и ние съвсем спокойно можем да си позволим да поразсъждаваме върху мотивите на тяхното решение. Още повече че съдебният акт предизвика общественото мнение и дори самите магистратски среди.
А и защото дори на пръв поглед има нещо нелогично хем да признаваш, че някъде някой е произвел повече от половин тон наркотични вещества, хем да пишеш, че това било направено не по учебник и никой нямал намерение да продава произведеното, а накрая дори да поощриш експериментаторския дух на човека с оправдателна присъда. А именно това излиза от решение номер 645 от 7 януари 2002 г. на състав от трима върховни съдии с председател и докладчик Маргарита Тихчева и членове Огнян Ризов и Христо Странджански. С него са отменени присъдата на Софийския окръжен съд (СОС) и потвърждаващото я решение на Софийски апелативен съд (САС), с които Кристиян Борисов Младенов е осъден на 7 години затвор, защото е подбудил и помагал за изготвянето без разрешение на 666,26 кг наркотично вещество - амфетамин база, за сумата от 30 640 809 лева и 82 стотинки (близо 14 млн.долара). И той е напълно оправдан. Със същия акт върховните съдии са намалили наложеното от техните окръжни и апелативни колеги наказание от 6 години затвор за химика Валери Тодоров Величков на 1 година условно, като безусловно са приели, че той не е знаел какво произвежда в лабораторията в софийското село Опицвет.
Вярно е, че върховните съдии, които са взели това решение, имат право на това по закон. По Наказателно-процесуалния кодекс те могат да отменят или изменят присъди, да връщат дела за ново разглеждане, да оправдават. Такива са законите и по цял свят.
Но е вярно и че върховните съдии не са богоизбрани, получават заплатите си от бюджета, т. е. от нашите данъци, поради което подлежат на критика. А въпросното решение бе посрещнато твърде емоционално и от полицаи, и от прокурори, и от медии, а и от обществеността.

Предисторията на аферата "Опицвет"

На 18 декември 1997 г. служители на Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) в шумно рекламирана в медиите акция атакуват химична лаборатория в софийското село Опицвет и откриват готови 313 кг амфетамин база и два работещи реактора, заредени със суровини за още толкова. На мястото е арестуван инженер-химикът Валери Величков. Националната следствена служба стига до извода, че главен организатор на лабораторията е Кристиян Младенов. Установено е, че два дни преди акцията на НСБОП той е напуснал страната, по негови думи на сватбено пътешествие. Той е обявен за общодържавно издирване и даден на Интерпол. На 4 февруари 1998 г. Младенов е задържан на унгарско-австрийската граница. На 30 март 1998 г. е докаран в България и вкаран в ареста.
Междувременно в началото на март 1998 т. МВР съобщава, че е разбило нова лаборатория за производство на наркотици - този път в Банкя. Официално бе обявено, че са открити помещения, в които има машини за производство на таблетки. Установено е, че те са собственост на фирма, в която отново участва Кристиян Младенов. Тогава от МВР обявиха, че намерените машини фактически е трябвало да завършат цикъла на производството на наркотичните вещества от Опицвет.
Почти веднага след операцията на НСБОП в софийското село започна ожесточена медийна битка между ръководството на МВР и главния прокурор Иван Татарчев. Последният обяви публично още през януари 1998 г., че акцията на антимафиотите е провал, тъй като била "непрофесионално и прибързано изпълнена", че резултатите от нея щели да бъдат плачевни и че фактически с публичното й оповестяване е бил предупреден "главният извършител" да не се връща от чужбина. Пак той заяви, че "оперативни работници накарали химика Величков да вари намереното в реакторите, за да можела НСБОП да се сдобие с по-голямо количество от веществото". Татарчев е и първият, който застава зад тезата, че заловеното в лабораторията не е наркотик, а само суровина за упойващи вещества. Последваха неколкомесечни спорове между прокуратура, следствие и МВР по какъв начин да бъде квалифицирано откритото в Опицвет: дали то е амфетамин, ако е амфетамин, дали е наркотик или упойващо вещество, дали по времето на извършване на престъплението е имало текст за тях в Наказателния кодекс, дали международните конвенции, в които се квалифицира амфетаминът, са част от вътрешното ни право и т. н. След различни тълкувания, дълги препирни и много експертизи накрая делото бе внесено в съда с обвинение срещу Кристиян Младенов - като подбудител и помагач, и Валери Величков - като производител, по текста от Наказателния кодекс за производство и държане на наркотични вещества.

По време на делата в Софийски окръжен съд и в Софийски апелативен съд

магистратите установиха, че атакуваната в село Опицвет лаборатория е собственост на държавното предприятие "Българска фотография". То отдава под наем помещенията на Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който пък ги предоставя на лабораторията си за чисти реактиви. В последната е на щат и арестуваният при операцията Валери Величков. Към момента на задържането той се води в отпуск. По делото е установено и че за да бъде увеличен капацитетът на производство на чисти реактиви, в базата е доставено и монтирано общо химическо оборудване. С тази доставка се занимава познатият на Величков Максим Шлезингер. В началото и той бе арестуван, но после остана само свидетел. Според обвинението в началото на 1997 г. поръчките към лабораторията намаляват и именно тогава се появява Кристиян Младенов. Той предлага на Валери Величков оферта за синтезирането на прекурсора "бензил-метил-кетон" (БМК). Веществото е посочено като "1-фенил-2 пропанон" в списък 1 на приложението към Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества.
Двата съдебни състава приемат, че през есента на 1997 г. Величков е успял да произведе значително количество БМК. "Подсъдимият Величков бил смутен, тъй като междувременно разбрал от Шлезингер, че БМК е под контрол. Подсъдимият Младенов обаче настоял, като обяснил на подсъдимият Величков, че това е вещество, което е основа за лекарства, и да не се безпокои... При нова среща с Младенов същият предоставил на подсъдимия Величков рецепта с пълно разясняване за производство на амфетамин (наркотично вещество, което се получава след смесването при точно определен температурен режим на БМК, формамид, мравчена киселина) и му възложил да я произвежда", пишат в мотивите си към 7-годишната присъда на Младенов окръжните съдии.
Два съдебни състава - на СОС и на САС, признават за виновни Кристиян Младенов и Валери Величков в производството и държането на наркотични вещества и приемат, че те са имали намерение да го продадат. Те сочат в решенията си и че за закона е без значение дали те са щели да бъдат продадени в България или в чужбина. Съдиите подкрепят решенията си с протоколи за оглед, за доброволно предаване, за претърсване и изземване, със свидетелски показания, включително и на анонимни свидетели, химични, фармацевтични, технологични и оценителни експертизи.

Върховните съдии обаче изцяло пререшиха делото

Кристиян Младенов бе напълно оправдан, а Валери Величков се размина само с едногодишна условна присъда. Изненадата тук е във факта, че вместо да върне делото за ново разследване, каквато е обичайната му практика, ВКС преквалифицира обвиненията и се произнесе по същество. Изключителен интерес будят и аргументите на съдиите. Те изобщо не обсъждат въпроса дали към момента на извършването на престъплението откритото вещество се е третирало като упойващо или като наркотик, каквито аргументи се сочеха от самите подсъдими и тяхната защита. Тримата върховни съдии просто са приели категорично, че става дума за наркотик. Те са се съгласили и че става дума за произведени 666 кг наркотично вещество (дори в един абзац от мотивите им излиза, че става дума за общо 1000 кг, което променя фактическата обстановка, но е напълно възможно да става дума за проста грешка).
В същото време обаче върховните съдии приемат, че от материалите по делото не можело да се стигне до извода, "че са налице доказателства, сочещи сигурно и недвусмислено, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба или друго отчуждаване". Те приемат за истина само твърденията на Младенов, че

"той е възложил на Величков и е финансирал експериментаторска дейност,

целяща изготвянето на технология за производство на БМК, а по-късно по представена му формула - вещество с аминогрупа в страничната верига, по поръчка на холандска фирма". Изобщо не се обсъжда например моментът, че Младенов при всички дела не се сети поне за името на холандската фирма, с която е говорил няколко пъти. А ако пък наистина има такава фирма, то това не значи ли, че изначално има идея за "отчуждаване", сиреч продажба?
Върховните съдии са приели категорично и че химикът Валери Величков "към момента на намесата на органите на МВР не е знаел, че полученото вещество е с търговското наименование "амфетамин база". Фактът, че той е получил 2000 долара срещу това, не показва търговското предназначение на продукта, смятат магистратите. Точно обратното са констатирали окръжните и апелативните съдии.
Върховните съдии са приели и твърде интересен аргумент в полза на незнанието на Величков. "А че подсъдимият Величков действително не е знаел, че полученото от него химично вещество е амфетамин, се потвърждава и от намиращото се в делото копие от учебник по химия от 1973 г. на проф. Л. Желязков", пишат те в мотивите си. От този учебник ставало ясно, че "сулфатът на амфетамин база, се нарича "безендрин" и това не е "веществото, което той по дадената му рецепта се стремял да получи". Съдиите се позовават на вещото лице д-р Иванов, което разяснило, че "само ако производителят притежава подобен учебник, би могъл да има точна представа как да произвежда това вещество". Дали това означава, че дипломиран химик със стаж не може да работи без учебник?

Или че всеки може да бърка наркотични вещества,

стига покрай него да не се размотават разни учебници? Върховните съдии са приели и че наличието на открити големи количества наркотични вещества не оборвали твърдението на подсъдимите, че "дейността им наистина била експериментаторска". Нещо повече. Те пишат и следното: "...при изготвянето на промишлена технология за производство на дадено химическо вещество логично и оправдано е експериментите да симулират действителното производство и с оглед на това да бъдат изразходвани и на практика похабени големи количества химически вещества".
Така върховните съдии правят извод, че Кристиян Младенов не е извършил престъплението, за което е обвинен. Според тях химикът Валери Величков, "който, засегнат на професионална чест (защото самият той твърди, че първият му опит бил негоден и се получила само "чернилка"), е решил да докаже, че от експеримента, който провежда, може да се получи някакъв продукт" е, произвел нещо, чието "име не знае". Така магистратите приемат, че трябва да се преквалифицира и деянието на Величков и той да бъде осъден само на 1 година условно за "това, че през инкриминирания период е произвел и държал наркотично вещество амфетамин база - 666,26 кг, и е направил опит да произведе други 331,13 кг" (именно тук има и подмяна на фактическата обстановка, като за първи път се появяват толкова много килограми).
Върховните съдии изобщо не са обсъждали факта, че например Кристиян Младенов има условна присъда от 22 септември 1995 г. - отново за открит амфетамин. И тогава той пак заявява пред съда, че не знае какво е произвел.

На ход сега е главният прокурор

Интересно е, че Филчев все още не е реагирал на решението на ВКС, въпреки че на няколко пъти посочваше делото "Опицвет" като успех за прокуратурата. Разбира се, той има пред себе си цяла година, в която може да атакува решението, независимо че то е окончателно. Според чл. 362, ал. 1 от НПК може да се поиска възобновяване на наказателно дело и след влизане на присъди или решения в сила, когато:
- някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението или определението, се окажат неистински
- съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство,
- чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението или определението, и имат съществено значение за делото.
Правото да поиска възобновяване в случая има само главният прокурор.
Откъдето и да го погледнеш, целият процес "Опицвет" си е безспорно

една "емблема" на времето,

в което живеем, и на правосъдието, което имаме. Защото именно покрай него МВР, следствие, прокуратура и съд постоянно се обиждаха, надцакваха, топяха и си прехвърляха отговорността. Стигна се дотам в съдебна зала прокурор да нарече бившите си началници "негодниците от Главна прокуратура", защото се опитали да саботират процеса, за да не стигне той до съдебна зала. Наистина е неясно защо МВР са "ударили" нарколабораторията именно докато веществото "къкри" в реакторите" и не са изчакали то да бъде произведено, евентуално направено на таблетки и предложено за продажба. Още повече след твърденията на вътрешното министерство, че са наблюдавали и разработвали обекта цяла година. Истина е и че една част от доказателствата по делото издишат. Но пък има достатъчно много несъмнено установени неща.
Изобщо кашата "Опицвет" бе забъркана през последните години от много и все отговорни хора. А изходът от нея простичко показа нивото на българските правоохранителни органи и правосъдие, при това в една твърде болезнена област като наркотиците.



Според върховните съдии колегите им от Софийския окръжен съд (на снимката) са се объркали нещо, като са осъдили Кристиян Младенов и Валери Величков.

Снимка: Велислав Николов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите