15 април 2003

Сюжет 01

Плевенската трагедия

Текстът е отпечатан в "Седем"


Пролог

Знаете ли вица-епопея за плевенската трагедия? В нея се разказва как една битова драма за една бройка не прераства в ядрена катастрофа.

Всичко започва с малка несъобразителност. Млада майка къпе бебето си и в този момент на вратата се звъни. Тя зарязва отрочето в коритото и отваря на инкасатора. Разменят си по две приказки и тя влиза да вземе дължимата сума за тока. Междувременно надниква в банята и вижда, че бебето се е удавило. Тъкмо тогава се прибира съпругът, старши лейтенант от Народната школа за запасни офицери, като вижда какво е станало и като преценява обстановката, застрелва инкасатора и жена си. За нещастие един от куршумите излита през балкона, рикошира и убива друга майка, кротко разхождаща рожбата си. Количката с бебето тръгва по наклонения тротоар и излиза на платното в близост до жп прелеза. Получава се гигантска катастрофа, влакът дерайлира, две цистерни с бензин на “Плама” избухват и изправят командира на провеждащите се в околността военни учения на нокти. Подозирайки вражеска агресия, той звъни на своя началник, онзи на друг и така до началник-щаба на Силите от Варшавския договор. До ядрена война не се стига поради факта, че тъкмо в момента на позвъняването важният генерал бил в банята и с насапунисана глава пеел военни частушки.

Преди десетина дни пак в Плевен, града на бойната слава и взривовете, става нещо, коренно различно от класическата плевенска трагедия. Става дума за разстрела на главния сводник в града Марио Иванов-Каратиста от бившия сводник Цветан Калфов, случка досадно банална, ако не бяха някои особености на разстановката на действащите лица по време на случката.

Явление първо

Седят си на масата в лоби-бара на хотел “Ростов” към 10.30 ч на 6 април, две години след онзи паметен ден от словото на царя, трафикантът на жива плът Марио, божият служител отец Костадин Гавраилов и шефът на Районния съд Валери Цветанов. Пийват си кафенце. Сутеньорът е с една ръка, едно око и метална пластина в главата вследствие несполучлив опит да постави взривно устройство, което вместо да бастиса някого, гръмва в ръцете му. За разлика от него архиерейският наместник си има всичко в изобилие. Гигантски златни гривни, разкошни пръстени, масивен кръст и други аксесоари украсяват тленното тяло на този пищен екземпляр на човечеството. Другият представител на вида съдията Цветанов няма отличителни физически белези, освен че има имунитет и е стигнал до най-високото стъпало на местната съдебна йерархия, което все пак го отличава от обикновения бюджетен труженик. Магистратът има други забележителни качества - бил е предлаган за наказания от колеги и дори е стигнал до отстраняване от длъжност заради контакти с престъпни среди, чейндж и търговия с коли”, както гласи искането пред ВСС на Цветелина Янкулова, съдия в Окръжния съд в Плевен, Цветанов да бъде поне наказан. Преди разстрела пред заведението е забелязан джип “Ландровър”, притежание на бандита Маджар Киров, любезно предоставен за ползване от същия служител на Темида.

Явление второ

И така, компанията си пийва кафето и чака да наближи време за обяд. В този момент обаче в бара се явява вторият сводник Цветан Калфов. Според попа “тоя изрод е висок 2,20 м и тежи 160 кг”. Започва разправия, отецът се намесва да потуши колегиалния спор между шефа на бардака и бившия му съдружник. Всуе, защото едноокият и еднорък бизнесмен вади сицилиански нож, но Калфов го изпреварва и застрелва с четири куршума бившия си началник. Съдията панически изчезва яко дим през задния вход, в мелето една от келнерките внезапно е обхваната от чистофайнически бяс, забърсва отпечатъците от масата и измива чашите, по които може да се установи присъствието на магистрата. Самият той изпада в толкова дълбока нелегалност, та се налага да бъде издирван с полиция. Разбрал вероятно от пресата, че е разконспириран, началникът на съда се появява пред обществеността, за да “даде показания”.

Явление трето

Тук се явяват яки противоречия между действащи лица и свидетели. Последните твърдят, че Валери Цветанов е бил на точното място в точното време с точната компания. Цветанов отрича, че изобщо познава господата от мястото на инцидента. После признава с думите: ”Няма да позволя да ставам жертва на войната между съда и МВР.” Защото междувременно отецът се е изказал: “Аз в този момент /след убийството – б. р./ само бутнах Валери Цветанов, Ралица, барманката, един непознат клиент и казах – бягайте.”

Епилог

Тази плевенска трагедия не предизвика верижна реакция от оставки, не наруши

спокойствието на ВСС, не трогна прокуратурата. Тя представя моментното състояние на композицията общество-държава, където видни представители на институциите съд, църква и мафия въртят общ бизнес и се радват на 100-процентова толерантност.



Колкото повече ровя в плевенските истории, толкова по интересно започва да става

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите