Плевенската връзка се оказва много интересна брънка между повечето организирани престъпления в България.

Чрез нея най-добре се очертава пресъпното взаимодействие между всички власти. Това взаимодействие в нормалните ситуации не съществува - има го само при покриване на следите на някои хора


ПЛЕВЕНСКАТА ТЕМИДА МЕЖДУ КАРАТИСТА И ЖЪЛТИЯ
(Параграф 22) - 2003/4/12
В неделя (4 април) в плевенския хотел "Интер Ростов" бе убит един от тарторите на местния подземен свят. Всъщност - "убит" е изключително слаба дума за онова, което се разигра пред очите на по-ранобудните плевенчани: в 10.20 ч. Марио Иванов (Каратиста) беше разстрелян като куче (с пет куршума в главата) от бившия му служител Цветан Калфов. Веднага след екзекуцията килърът се обажда на тел. 166 и хладнокръвно изчаква полицаите да го закопчаят.
Час и половина-два по-късно на местопрестъплението пристигна лично главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и работата по по-нататъшното разкриване на кървавото злодеяние тръгна с удвоена скорост. Още същия ден привечер стана ясно, че Каратиста е изключително стар познайник на полицията и редовен "пациент" на Темида от доста време насам. Основното му препитание е организираната проституция и според МВР-източници той е един от най-мощните сутеньори в Северна България. Срещу него през 2002 г. даже имало образувано дело за отвличане на непълнолетно момиче, което трябвало или да работи за Каратиста, или да бъде продадено на негови "колеги".
Според официалната криминална хроника, името на Марио Иванов (Каратиста) нашумяло на 10 април 2001 г., когато след бомбен взрив в центъра на Плевен той остана без око и ръка. Ако инцидентът беше станал в завод или дърводелски цех, щеше да влезе в статистиката като "трудова злополука". Защото бомбата (с устройство за взривяване от разстояние) е избухнала в момента, в който Каратиста я е купувал от "производителя".
Никак не е известно дали по този случай е образувано някакво предварително производство и ако има такова - докъде е стигнало то. Плевенските магистрати все още мълчат по въпроса, макар при самовзривяването на "бомбаджиите" (в "Москвич" с ловешка регистрация) има и труп. По-важното е друго - още тогава стана известно, че Марио Иванов (Каратиста) контролира доста сериозна част от организираната проституция в региона. Никак обаче не е известно какво са направили местната полиция, прокуратура и следствие по въпроса в продължение на цели две години.


Според по-паметливите в екипа на "Параграф 22", името на Марио Иванов (Каратиста) "изгря" в пълния с блясък в публичното пространство преди време и по друг повод.
На 11 април 2001 г. разследването срещу известен плевенски бандит - Валентин Георгиев (Вальо Жълтия), приключва и томовете заминават към Плевенската окръжна прокуратура. Според заключението на следователя по делото, Жълтия и двамата му авери (Гепела и Ханойчо) трябва да бъдат съдени за

шест бомбени атентата

извършени от тях през периода март-юни 2000 година. (Един от потърпевшите е тогавашният шеф на РДВР-Плевен майор Валентин Цоновски, на когото бе взривен гаражът.)
По това време Жълтия е под "домашен арест" и уплътнява времето си с писане на открити писма до кого ли не. На 17 април 2001 г. той нанася големия си "удар", като в няколко медии публикува откритото си писмо до тогавашния президент Петър Стоянов, в което се жалва, че е жертва на гигантска манипулация. Тя била организирана от истинските мафиотски босове в града - Марио Иванов (Каратиста) и Христо Христов (Манеца). Според Жълтия двамата контролирали престъпния бизнес в Плевен, а директорът на РДВР - Валентин Цоновски, бил тяхна послушна марионетка.
Вместо да даде бандита на прокурор за обида и клевета, майор Цоновски тръгна да се обяснява по медиите колко бил обиден от писмото на Жълтия и как твърденията му били пълни глупости. Реакция от страна на плевенските магистрати и от тогавашното ръководство на МВР също не последва.
Също на 19 април (сякаш по случайност) в "бомбената" дискусия се намеси и плевенският градоначалник Найден Зеленогорски. На "импровизиран" брифинг той в прав текст съобщи, че поръчители на част от атентатите (през периода началото на 2000 - средата на 2001 г. в Плевен избухнаха не по-малко от 25 поръчкови взрива) са близки до местната опозиция, водена от неговия предшественик - Румен Петков (днес заместник-председател на ВС на БСП).
Нещо повече - Зеленогорски се изцепи пред журналистите, че

лично познава

някои от въпросните поръчители и дори е дал имената им на специалните служби. Реакция отново няма. Нито от страна на МВР и РДВР-Плевен, нито от страна на плевенските магистрати (съд, следствие и прокуратура). Сякаш нищо не се е случило.
Видял, че отнийде съчувствие няма да срещне, два месеца по-късно (в началото на летния отпускарски сезон) Валентин Георгиев (Жълтия) си събра багажа, наруши мярката си за неотклонение "домашен арест" и избяга в Испания.
Реакцията на т. нар. компетентни органи бе повече от... странна. Нито спецслужбите на МВР, нито Върховната касационна прокуратура, нито Инспекторатът на правосъдното министерство, нито Висшият съдебен съвет се "трогнаха" от един факт, който е публична тайна не само в Плевен. Най-малко пет години (първите данни са от 1997 г.) Жълтия е бил гадже на плевенската окръжна съдийка Валя Сахатчиева. През цялото това време колегите й са правили всичко възможно, за да не съсипят щастието й, минавайки метър всички престъпления, извършени от съдийската "изгора".
(В момента, когато Жълтия избира "несгодите" на изгнанието зад граница, срещу него има най-малко половин дузина висящи предварителни производства и преписки - за побой,

рекет, сводничество

хулиганство, кражба на лека кола и т.н.)
Всъщност цялата тази ненормална ситуация, която може да бъде наречена само с едно изречение - отказ от правосъдие, е добре известна както на Висшия съдебен съвет (ВСС), така и на главния прокурор Никола Филчев. Именно той през 1997 г. (в качеството му на заместник-министър на правосъдието) пише доклад, който тогавашният правосъден министър Васил Гоцев внася във ВСС. Резултатът е показателен - никой от ВСС не си мръдва и пръста, за да установи (поне приблизително) какво става в Града на българо-руската бойна дружба. И така... вече цяла петилетка.
Каква е връзката между съдебната одисея на Жълтия и неделната екзекуция на Марио Иванов (Каратиста)? Много "дебела" и още по-директна.
Ако преди три-четири години някой си беше свършил работата като хората (т.е. беше разкрил и изправил пред съда не само бандата на Жълтия, а и авторите на останалите двайсетина взрива), Каратиста като нищо щеше отдавна да е в затвора.
По същия начин стои и въпросът с "автоатентата" на 10 април през 2001 г., при който Марио Иванов загуби окото и ръката си. Досущ като при самовзривяването на бургаския арменец Арташес Тер Овсепян (на 15 ноември 2000 г.) в столичния хотел "Амбасадор" разследването е водено колкото за Бог да прости. Или, ако трябва да обобщим положението, перифразирайки изказването на ген. Васил Василев след трагедията в дискотека "Индиго", то е следното: "Абе гръмнале се там некакви момчурляци...".
Останалите сходства между двата случая също навяват определени мисли.
Още през май 1999 г. бившият председател на Плевенския окръжен съд Цветелина Янкулова е депозирала искане във ВСС нейният подчинен Валери Цветанов (плевенският районен съдия, който е бил в лоби бара на хотел "Интер Ростов" по времето, когато Каратиста е бил екзекутиран, и за когото се твърди, че е бил

на една маса

с жертвата) да бъде понижен в длъжност. Янкулова е аргументирала тогавашното си предложение с анализ на цялостната работа и поведението на Цветанов.
През декември 1999 и през май 2000 г. съдия Янкулова става причина срещу съдия Цветанов (по онова време шеф на районния съд в Плевен) да бъдат образувани две дисциплинарни дела. Едното е за нарушения в работата му, а второто - за поведение, уронващо престижа на съдебната власт.
Непосредствено след екзекуцията на Каратиста (на 4 април) съдия Янкулова си припомни пред медиите част от мотивите, заради които са били образувани двете "дисциплинарки": "Цветанов се занимава открито с обмяна на валута и поддържа нерегламентирани контакти с лица от криминалния контингент. Това е несъвместимо със статута му на магистрат и ръководител на съд. Освен това бях посочила и конкретни нарушения в работата му, които могат да се считат за последица от тези нерегламентирани контакти...".
Както вече сигурно някой се досеща, реакцията на ВСС е почти същата като в случая с плевенските окръжни съдии и Вальо Жълтия - повече от никаква. По едната "дисциплинарка" Цветанов е наказан изключително "сурово" - цели няколко месеца да не бъде повишаван в длъжност и ранг (сякаш подобно щастие спохожда българския магистрат всеки понеделник и петък). А по втората "дисциплинарка" санкцията е направо потресна - Цветанов е понижен за половин година в заместник-председател на Плевенския районен съд. И отново няма разследване, и отново

главният прокурор

се прави, че нищо не се е случило. Пълен пас по въпроса "отиграва" и Плевенската окръжна прокуратура, чиято шефка - Евелина Попова, е член на Висшия съдебен съвет.
Вярно е, че главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов връчи на правосъдния министър Антон Станков строго секретна справка за нерегламентираното житие-битие на районния съдия Валери Цветанов. Също така е вярно, че министър Станков пое ангажимента да запознае ВСС с тази справка и удържа на думата си. Но какво от това? Дали проверката, която върховният кадрови и административен орган в съдебната система назначи, може да разчисти по някакъв начин магистратските авгиеви обори в Плевен? Или пък ще съживи Каратиста, който да разкаже на висок глас кой местен бандит на кого е човек...
Или пък се случва нещо друго? Примерно - ВСС снема имунитета на Цветанов, за да започне разследване срещу него. В хода на това разследване магистратът сключва сделка с държавното обвинение и си изпява като момченце всичко. Потвърждавайки дори подозренията, че именно

той е "снасял"

цялата налична информация на Каратиста за хода на делото, образувано по повод убийството на софийската аптекарка Христомира Атанасова. Тя бе взривена на 8 октомври 2002 г. в колата си на ул. "Иван Шишман" в столицата (пред Седма гимназия и на стотина метра от МВР).
На 24 октомври 2002 г., по разпореждане на вътрешния министър Георги Петканов, в София бе отворен сейф, имащ пряка връзка с убийството на Христомира. В него бяха намерени над 90 000 щ. долара, 250 000 лв., злато, ценности и... "нишка", правеща плевенската връзка в терористичния акт съвсем реална. За първи път ген. Борисов не ощастливи медиите със сензационни подробности и явно е имал съвсем основателни причини.

Автор: П22

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите