Записки по нашата нежна революция
(ТРУД) - 2003/9/21
--------------------------------------------------------------------------------

Днес ви предлагаме последната част от поредицата на Димитър Луджев. В първата, публикувана в четвъртък, той направи извод, че след изборите на 13 октомври 1991 г., спечелени от СДС, властта попадна в ръцете на случайни хора. Луджев разказа за доклада за дейността на бившата ДС и за задгранични фирми, създадени от нейни служители. Във втората част вчера той обвини премиера Филип Димитров, вътрешния министър Йордан Соколов и финансовия Иван Костов, че заради тях България е загубила възможността да си върне поне част от заграбените и изнесени капитали и имущества.


През цялото време на управлението на Филип Димитров не беше извършена нито една приватизационна сделка. Към края на януари 1992 г. по настояване на МВФ и на Световната банка правителството спешно се занима със закон за приватизацията. Той бе изработен в средата на март и малко по-късно приет, но така и не влезе в сила. А според него се предвиждаха процедури за проверки на имуществата и капиталите на фирми и други структури, създадени от бивши дейци на БКП и ДС. През лятото на 1991 г. приватизацията бе спряна с търговския закон, приет от мнозинството на БСП във ВНС. През 1992 г. тя бе „отложена" от сините лидери.
Филип Димитров и други от СДС се занимаваха със смяна на бордове и да слагат свои хора в тях, а Йордан Соколов и негови приближени се ровеха по архивите на ДС, за да проверяват кой кой е и да раздават бележки за чисто минало да спекулират със съдбите на хора, да манипулират и парламентарната група, и СДС. Но не намериха време за сериозна работа.
Аз мисля, че това е една от причините за моето освобождаване от министър на отбраната през май 1992 г. На „Позитано" 20 имаше група бивши генерали от ДС и армията, някои освободени от мене, които не криеха и дори декларираха, че основната задача е да бъда отстранен от този ключов пост. А министърът на отбраната тогава контролираше специалните служби, военното следствие и прокуратурата, специалните комуникации.
След моето освобождаване беше извършен погром над службите за сигурност. Ген. Чавдар Петков беше освободен от поста началник на Националната служба за сигурност и не след дълго се помина от рак, от притеснение. Беше разгромено турското направление в контраразузнаването, където се намираше цялата информация за контрабандни и наркоканали. Беше „преустроено" икономическото направление, което имаше информация за задграничните дружества, финансови и други незаконни действия. Създадената през 1991 г. Централна служба за борба с организираната престъпност практически престана да работи. Националната следствена служба, военната и главна прокуратура се оказаха в невъзможност да работят по започнатите през 1991/1992 г. дела. През лятото на 1992 г. бяха освободени всички задържани по едни или други обвинения лица. Бяха вдигнати и мерките за неотклонение, наложени на шефовете на различни задгранични фирми. През 1993 г. видях у нас на курорта Елените самия Боби Бец в пълното си величие.
Изглежда, българската общественост още не си е дала сметка какво точно се е случило в този период от време. Не е толкова важно дали е имало, или е нямало доклад, в каса ли е бил той, или не, дали е имало един екземпляр, или повече. Въпросът е, че тогава, в този момент, беше изтървана възможността България да предотврати най-тежкото, най-болезненото и най-пагубното явление в своята нова история - процесът на разграбване, на прехвърляне на богатствата на страната в ръцете преди всичко на хора, произхождащи от бившата партийна номенклатура, от бившите служби на ДС и от покровителстваните от тях„силови структури" т.нар. мутри.
Беше изтървана възможността да бъдат прекратени различните видове контрабандни и други канали. Нещо повече. Не случайно година-две по-късно тези канали бяха възродени в много по-големи мащаби и всъщност това, което се наричаше скрита транзитна търговия по времето на комунистическия режим, се превърна в една полудържавна и полуофициална контрабанда извършена от мафиотски групи под покровителството на политически кланове - кафе, уиски, бяла техника, автомобили, оръжие, наркотици, петрол, „ембаргови" стоки и т.н. Пътят към корумпиране и дори криминализиране на партийната номенклатура и държавната власт беше открит.
Между другото в доклади и в оперативните информации от онова време много точно се описват начините, по които бившите служители на ДС правят активни мероприятия, включително в действащите структури на сигурността, за да осигурят своите икономическите сделки. По този начин се ускори оня процес, който според мен е в основата на българския неуспех или българската катастрофа - разлагането на българската държавност. Корупцията и криминализацията на икономиката и политиката - всичко е заложено в онези години. Действащите лица и герои, които забогатяха и усвоиха власт и капитали тогава запазиха своите връзки и в синята, и в червената формация.
И ако говорим пак за този герой на времето - Йордан Соколов, нека си припомним, че ръководената от него комисия „Антимафия" в предишното Народно събрание не можа да намери дори едно дребно свидетелство за една дребна, ама най-дребна незаконна сделка или корупция.
Това също не е случайно. Но ако някой познава дейността на адвоката Йордан Соколов, неговите връзки в миналото с държавни институции, включително МВР, адвокатските услуги, които правеше на лица с доста шумна репутация (меко казано) той не би се учудил от поведението му. Подобно е обяснението за действията и на мнозина други политически лидери, министри и висшестоящи лица. Не случайно никой не знае какво стана с капиталите в Силиконовата долина, но затова пък в ДЗУ - Стара Загора, се върнаха хората, които са герои на доклада за външнотърговските дружества. Никой не знае какво стана с т. нар. Българо-баварска банка, където са голяма част от родните капитали, оперирали в Германия. Но затова пък в България се връщат едни или други герои, които внезапно по митичен начин са забогатели в Германия и Швейцария, Малта, къдели не. Или техните офшорни фирми и изучени на Запад наследници. Героите на онова време са живи и здрави и вече трудно може някой да ги обвини. Дори да се направи разследване, едва ли може да се намери истината, а камо ли да се върнат незаконно заграбените пари. Тези хора са достатъчно влиятелни, получават ордени и награди, продължават да правят крупни покупки и сделки с покровителството на днешните управляващи, както и на бившите.
Мисля, че нещата са предрешени
В България се наложи един особен „мутренско-ченгеджийски" тип капитализъм, който не дава никакви шансове на страната да се развива по необходимия начин. Неслучайно България остана извън разширението на ЕС. Тъжно ми е като виждам успеха на реформите в днешна Сърбия, които поразително приличат на онова, което започнахме през 1991 г. в България, но бе провалено и спряно. Но в Сърбия реформите и приватизацията станаха възможни след прочистването на властта и икономиката от мафиотски елементи и политическите „кланове" от миналото. За това се иска политическа воля и национални лидери.В онзи критичен момент от новата история на България няколко души, „сини" и „червени" лидери, имат най-голяма „заслуга" за това, което се случи - за провала на българските реформи, за ограбването на българския народ, за източването на българските капитали в чужбина, за разрушаването, за декапитализация на българската индустрия и селското стопанство. Те легитимираха политически един грозен акт - прехвърлянето тихомълком на икономическата и оттам достатъчно политическа власт и влияние в ръцете на същите онези хора от партийната номенклатура и държавна сигурност, които са виновни за този процес. Това са хората - волю или неволю, съзнателно или несъзнателно, които носят отговорност за упадъка и несгодите, които преживя България в следващите години.




Автор: Записа Тодор Токин