Съвсем не ви разбирам. Искате да кажете, че налагащите рестриктивните мерки, след като са нямали достатъчно информация за опсността от вируса (въпреки ужаса в Китай!), не е трябвало да налагат такива мерки? Какъв е този сбъркан начин на мислене? Първо може и да измрем, после ако трябва ще се пазим? Точно против всяка логика. Китай даде достатъчно информация, оправдаваща сериозността на мерките. И сега виждаме че тези мерки са били необходими и работят, там където са прилагани.

Има една руска поговорка, "береженого бог бережет", на български звучи "който се пази, и Господ го пази". Тя не идва от нищото, тя е обобщен човешки опит. Всички решения трябва да се вземат на база опита който имаме. Смъртоносно е да го пренебрегваме, рискът е напълно неоправдан. Що за начин на мислене, да се протестира срещу превенцията? Не е ли това изключително безотговорно? Какво общо има това с някакви християннски ценности?

Точно тук моралът на Мангъров угасва. Свалям му шапка на знанията, но стратегията и тактиката за оцеляване на голям колектив не му е силата. Борис Джонсън в Англия също беше поклонник на теорията за естественият отбор. В края на март искаше да не ограничава вируса, да зарази каквото може и да оцелее който може, за да се постигне стадният имунитет. Дори вместо да съветва за ограничаване на контактите, стигна до напълно сериозни препоръки към населението: изведете вашите възрастни родители на ресторант, защото това може да ви е за последно... Скандалът беше голям. След като преболедува, му се обърна мисленето. И сега отчита, че мерките за ограничение са били закъсняли и недостатъчни. Трябваше ли и ние следвайки Мангъровите идеи да се оправдаваме сега, вместо да направим каквото бееше нужно, т.е. каквото направихме? Поне до тук се справихме добре.

Погледнете Бразилия. Там Мангъровата идея се претворява в действие. Искаме ли и тук така да стане? И това че не стана, не е ли защото все някаква мъдрост надделя над тези идеи нищо да не правим? Не ми давайте Мангъров за пример, той е бита карта, всичко което наблюдаваме по света го опровергава. Избирайте си кумири по други критерии, не само защото ви допадат необяснимо на емоционално ниво. Трябва и главата да се включи по-сериозно в тоя процес. Това е фундаменталният проблем на всички дисидентски течения...

Ето какво щеше да ни чака, ако бяхме тръгнали по Мангъровият път:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите