Нямам против определянето на съвренния свят, като Ницшиев, при който егоцентризма лежи в основата му, но къде е заключението за света преди Ницше? - защо не го коментира, защо не посочи кой е не- ницшиевия, не- егоцентричен свят, кога е бил, къде е бил? Някъде да си виждал календар обозначаващ историческото време, като преди и след Ницше?!

Света винаги си е бил такъв - егоцентричен - а величието на Ницше се състои в това, че е отказал да прикрива със красиви думи, този факт. На практика Ницше просто е посочил нещо, което вече е било налично - положението, като такова, каквото е, без заобикалки: хората всякога са си били егоисти и цялото общество е пронизано из основи от егоцентризма т.е. това съвсем не е явление само на съвременното общество.

Съжалявам, но липсва обективност в тези му разсъждения - пристрастността му е видима, защото ако се придържа към логиката, която представя, то трябва да каже, че света преди Ницше е Исусовия свят, но работата е там, че той с нищо не е по- добър от ницшевия, дори по- скоро напротив. Значи, за да осъществи съпоставянето на Ницше и Исус, за да предложи реванш и алтернатива, този човек просто премълчава другата страна на монетата - необходимо е, инак цялата тирада отпада ..... с което най- вероятно и някоя комисионна.

Което, ок - казвам си ок, защото и той трябва хляб да яде, това е учил, това може, това бачка. И съответно не той на мен, а аз на него му давам реванш - реванша се състои в по- панорамната перспектива, която му предлагам, а именно: приемам, че света винаги е бил ницшиев, а исусовия все още не се е осъществил.

Но така или инак основния препъни камък във беседата на Уилард си остава, а той е, че съпоставя несъпоставими личности. Ницше и Исус са хора от различни измерения - образно казано с добре познатия лаф, този човек сравнява ябълки с круши. Ницше е социален философ - неговата философия е подчертано светска. Почти всичката философия на света е такава - занимава се с културно- цивилизационния модел, със социалния ред, със структурата на обществото. И онова, което издава Уилард е, че именно в такъв контекст поставя и разглежда възгледите на двете личности: Исус и Ницше. Но в този контекст Ницше винаги ще печели - неизбежно е, тъй като основния акцент на размишленията му е тъкмо по отношение на обществото. Ала Исус е философ от друга категория, толкова различна категория, че всъщност е извън рамките на онова, което обикновенно възприемаме, като философия. Философията на Исус е философия на индивида - акцента не е толкова обществото, колкото индивида. Ницше се интересува да спечели света - Исус се интересува да спечели душата. Успехът при Ницше е успех на мимолетното, преходното и тленното - успехът при Исус е отговора на вечното скитане на душата.

Исус е много, много встрани от светския поток на живота - Ницше се намира насред пазара. Философията на Ницше е философия на мисълта и политиката - философията на Исус е философия на съзнанието и битието. Разликата е така огромна и фрапантна, че е направо диаметрално противоположна - там където свършва Ницше, от там започва Исус. Дистанцията м/у двамата е непреодолима, да си приравняват е признак на невежество. Ницше винаги ще печели в света и винаги ще губи на финала - така, когато стига до екзистенциалните въпроси, Ницше просто полудява. Няма как да не полудее, защото висшата истина не може да бъде егото - то е само светска необходимост. Егото ще те убие.

И изключителността на Ницше е тази, че в една или друга степен е съзнавал драстичната разлика с Исус - странно е как читателите все така пропускат, че Ницше не се осмелява да отправя критика към Исус. Напада църквата, напада идеологията, напада свещенослуженето, но не и Исус. Защо - защо остава респектиран от Исус, защо не подлага на съмнение авторитета му? Критиката му стига до там, че да обяви дори Бог за мъртъв, но Исус остава недокоснат - това е учудващо. Ницше е стигнал до предела на интелектуалното прозрение, но именно поради това си постижение е съзрял и пропастта м/у двамата. Разбирал е, че пропуска нещо, нещо твърде съществено и значимо, нещо което е виждал в Исус, но така и не успял да разбере какво точно.

Така, че поначало няма спор м/у Исус и Ницше - този спор е изкуствено създаден, конформистки. За да спечелиш света, трябва да следваш Ницше - за да спечелиш душата си, трябва да следваш Исус. Света винаги ще си е Ницшиев - отвъдността винаги ще е Христова.