Не говоря за буквалния, а за коректния превод - още повече, когато е изваден от контекста и читателя не се е запознал със философията на Ницше.

Ницше е рядък философ, неконвенционален - за разлика от повечето философи, впускащи се в дългите анализи на "сухата" интелектуалност, разчитащи на употребата на много синоними и съставящи излишно сложни словосъчетания, Ницше се изразява кратко, сбито, рязко и поетично, а стихотворната форма му е била любима и преднамерена. Критиката му не е към Исус, напротив - според Ницше, това което наричаме християнство е анти- Христово учение, а действителния християнин е бил само един и е умрял на кръста. Наричал е евангелията "лоша вест/ дисангелие". Така, че той е решил да се придържа именно към стилистиката на Библията и съответно е апострофирал нейния изказ - Заратустра е художествен образ, вместо Исус рече, имаме Заратустра рече. Вместо Бог е жив - Бог е мъртъв. Но акцента му не е бил в/у съществуването на Бог, а относно въздействието на цялата идея в/у човека т.е. той не се е вълнувал толкова от въпроса дали има или няма Бог, а по- скоро от резултата на прилагането на тази идея. Така, че чрез Заратустра той представя какво би било без Бог, без религия и защо според него всичко това трябва да се остави в миналото.

За това Ницше е толкова значим - защото поставя цялата тема на различна плоскост, при която християнството се разглежда, като саморазпадащо се отвътре, а не под влиянието на фактори извън него. Не, че модернизма е причина, не че Бог не бил вече в сърцата на хората, а че цялото християнство е фалшиво и като такова, то отмира.