Разбира се, че си струва да преведете и публикувате онлайн въпросната лекция на български. Нека има. Не блести с някаква оригиналност, но лично на мен ми допадна липсата на постмодернистка псевдоинтелектуална напръцканост (претенциозност) и особено този извод към края:

Now you need more than truth for freedom – you need community.

So human fulfillment comes through community in which people trust in truth and the will is enabled to grow so that it takes in, but it is not a part of itself.

Това е едно от най-важните неща в историческото литургично християнство (било то източно или западно), за разлика от протестантския индивидуализъм - църквата.

В тази връзка, антихристиянският патос на Ницше е всъщност свръхгенерализирана критика към безкръвното декадентско либерално протестантство на ХIX век, вкл. чисто идивидуално-психологическа едиповска свръхреация спрямо бащата на Ницше, лутерански пастор, а не същинска деструктивна критика към основните принципи на християнството. Що се отнася конкретно до фигурата на Христос, Ницше е далеч от това, да го обстрелва с жлъчната критика, запазена предимно за ап. Павел. Но презрението му към Павел е също доста условно и зависимо от пречупването си през призмата на протестантското богословие. Ницше погрешно идентифицира автентичния новозаветен Павел с пост-лутеровия модерно-индивидуалистичен Павел и громи втория, без особено да го интересува първия.

Много са важни тези кавички в заглавието Ницше "срещу" Христос.

Преди години обсъждахме с други участници в тези форуми отношението Ницше - християнство и аз отбелязах и се аргументирах с цитати, че ницшевата критика срещу християнството изобщо може доста успешно да се преведе като литургично-християнска критика срещу протестантството. Лутеровия бунт срещу тогавашната западна църква е проява на типично робски антиаристократичен ressentiment.

Интересна ирония е, че някои ключови фрази на ницшевия Заратустра звучат доста по-християнски, отколкото е било съзнателното намерение на автора:

"Мъртви са всички богове: сега ние искаме да живее свръхчовекът - нека в деня на великото пладне това бъде нашата последна воля. Тъй рече Заратустра."

Това все едно са думи на някой ранен църковен отец, проповядващ възкръсналия Христос във времето след разрушаването на йерусалимския храм и в условията на залязващата езическа римска империя.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)