Prokimen, не че не ми е кеф да ми гъделичкате егото, но ме засилвате много - не съм толкова гневен, а още по- малко пък, гневът ми е свещен.

Аз посочвам нещо съвсем простичко, което съм убеден, че дори и едно малко дете би проумяло, а именно - че взаимно подхранваме двуличието и го утвърждаваме, като някаква и аз не знам каква да кажа, мера, принцип или "обичайна практика", което не е в полза никому. Не бих казал толкова, че вината е в иерархията, колкото че по- голямата отговорност е в нея, защото тъкмо тя би следвало да разбира - атеиста, неверника не разбира, за това е атеист. Не, че е по- глупав или пък свещениците по- умни - а просто не успява да разбере религията, което не е нещо необичайно или лошо. Докато свещенослужителите, като такива би трябвало да имат разбиране, но вместо да ограмотят хората, те изглежда влошават още повече тяхното неразбиране - вместо да внесат разбиране, те подкрепят лицемерието.

Няма две мнения, че църквата следва да обезпечи лечението на всички души без изключение, но нека е лечение, а не компромис със съвеста. Сега, аз може да чета библията някак наопаки, но ще ме извиняват и християни, и атеисти, в евангелията чета за един човек, който съвсем не е търпял никакви компромиси - още повече пък такива, които да са откровено зловредни. Грубо и лаишки преразказано - появява се човек и казва "Господи искам да те последвам", Исус отвръща "Ок - раздай имуществото си и тръгвай", "ааа няма да стане" отговаря човека, "добре - до нови срещи тогава" приключва разговора Исус ...... или "Господи искам да те последвам", "нямаш грижи - тръгвай", "ама първо трябва да погреба баща си", "няма ама - довиждане". Изреждат се от най- обикновенни хора и блудници, до фарисеи и книжници - на кого е цепил басма ..... на кого? Защо постъпва така, изглежда много безсърдечно и жестоко, пък уж за милост все говори - ясно е защо, защото не допуска никакво двуличие, не дава възможност за никакво лицемерие, или си с мен, или не си със мен, няма трето положение, няма днес съм с теб, утре с други, вдругиден чакай да ти се обадя. Това поведение пак може да се изтълкува, като тиранично, но според мен си има определена цел - човек не може да живее в неверие и богохулство, не може да вирее в атеизъм, а ако не вярваш, върви си по пътя тогава и не ме занимавай, точка по въпроса.

Това за мен е стопроцентов факт, в който човек, колкото и да не вярва, в крайна сметка сам ще се убеди, стига разбира се, да не му се дава възможност, да се върти когато, както му изнася - атеист съм, ама съм и християнин. Не - това не мога да го подкрепя при никакви положения. Като вярваш в атеизма си, стой си в него - а да те видя, колко време ще издържиш, като си толкова ербап. Психологическия факт за атеистите е, че те самите не вярват в убежденията си - чел съм достатъчно и достатъчно съм наблюдавал хората, за да стоя зад думите си. Моя интерес към науката, не е толкова към откритията, колкото към животът на учените, интереса ми към философията не е толкова относно идеологиите, а е предимно към бита на философите - хората къде по навик, къде заради прикрита горест, смело сипят всякакви твърдения, но като се заинтересуваш от личния им живот, от всекидневието им, виждаш, че на приказки едни, но на факти са други. От всичко, което съм изчел и съм се информирал до сега, не съм срещнал атеист, който наистина да е убеден в атеизма си, с изключение на само един човек - Ницше. Това е единствения човек, който наистина, дълбоко вътре в себе си е повярвал на собствените си умозаключения. Повярвал си е, че дори да има Бог, то той е мъртъв - повярвал си е, че няма никакъв корен, никаква връзка с Бог, като по този начин е "отсякъл" душата си и както се очаква, се побъркал.

За това казвам - който наистина е убеден в правотата на атеизма си, нека си стои в него тогава, какъв е проблема, особено сега в 21 век, никой, никого не кара нищо на сила, никой с нищо не ти пречи да си атеист. Щом атеизма е истина, стой в нея, защо подържаш нещо, което смяташ за лъжа - защо бягаш от истината? М? Ако атеизма е истината, значи всичко е окей за теб - ще водиш щастлив живот, ще си радостен, няма да страдаш. Живей във и със атеизма, и остави вярващите да си чупят главите из църквите, нали са по- тъпите, какви глупаци само, вярват в някакъв си измислен герой, какви наивници - но, ако не можеш, ако виждаш, че тази твоя истина май не е много истинна, тогава заповядай в църквата и остави атеизма веднъж и завинаги зад гърба си. Има ли място за лицемерие, има ли възможност за двуличие - не вярваш, отричаш, атеист си, ок, нямаш грижи, само ако обичаш излез от църквата, защото внасяш поквара, ти може да не разбираш какво значи това, но така или инак не искаш да разбереш, така че бъди учтив и напусни църквата, а ако някой ден ти светне лампичката, то остави атеизма си извън църквата, извън живота си и се покай.

А вместо това, какво правим - подкупваме се един, други: аз нищо, че съм атеист, ти ми дай причастие, па аз ще ти платя; ти нищо, че си атеист, щом си плащаш няма проблеми. Е сори - наистина съжалявам, ала това не е нито религия, нито атеизъм, а проституция с човешки души.