Освен това как един човек ще участва във формирането на бъдещето, ако не присъства, дори и формално в обществените процеси.
участва, като критик на тези процеси - навсякъде около нас се виждат резултатите от формалните участия: формални политици, формални съдии, формални адвокати,, формални учители, формални полицаи, формални медици, формални свещеници, формална вяра, формално спазваме законите, формално се уважаваме, формално работим, формално вземаме дипломи, формално изкарваме шофьорски книжки, формално сме честни ..... изобщо цялата ни държава и народ формални, реалните нещо липсват.

Освен това след като не си Бог, дали на човека се пада да верифицира искреността на нечия вяра или да я форматира по правилен начин?
живеем в 21 век - вярата е право на свободен избор, съответно всеки сам избира дали да вярва или не, а не Бог или някой друг. Като си избрал да си невярващ, че бъди невярващ - като си избрал да си християнин, е бъди християнин, какви са тези тъпотии "невярващ- вярващ", не вярвал, ма вярвал, вярвал, ма не вярвал ..... и какво му е искреното на това.

ъщо половината от тази вяра може да бъде във взаимоотношенията и връзките между хората, които те са изградили (съседство, история и т.н.), а не в унификацията на един и същ вид "тухли".
глупости - дядо ми си отиде невярващ и отричащ цялата религия, не вярваше ни в Бог, ни в църква, ни в Библията, а баба ми си е вярваща. Как можеха да живеят щастливи заедно, без дядо ми да спазваше в ни най- малка степен някакво формално християнство.