Дай Боже всекиму!
Здравейте, Прокимен!
Много сте прав,че не всичко, което в очите на хората е добро, може да се окаже богоугодно.
За житието на дядо Добри, чета оттук-оттам.
Дядо Добри е бил много трудолюбив човек, отглеждал е животни, занимавал се със земеделие, но в един момент се отказал от всичко, от имот и тръгнал по манастири.Това се случило през 1945-46г. и хората от селото казвали, че дядо Добри се уплашил много по време на бомбандировките и тръгнал по манастирите, където много си патил от комунистите.
Възможно е, както казва той на едно място, да има голям грях и по този начин да се покайва.Факте, че е помогнал за храмовете.
Със сигурност ми е трудно да различавам духовете, но се надявам очите ми да не ме лъжат.
Що се отнася до монаха Мелхиседек - това е човек необикновен, който живее в невидими и неразбираеми за нас духовни битки.
И понеже имам щастието да притежавам книгата "Несветите светци", ще си позволя да цитирам края на разказа:
"За всичко на тази земя - и за простото, и за сложното, и за дребните човешки проблеми, и за намирането на великия път към Бога, за тайните на сегашния и на бъдещия век - има ключ и решение:
загадъчното, неизразимо прекрасно и могъществено смирение.И дори да не разбираме неговата истина и смисъл, дори да се оказваме неспособни на това тайнствено и всесилно смирение, самото то ни се показва смирено чрез онези удивителни хора, на които то е достъпно."
Поздрави
|