По-горе имах предвид не толкова онези, които се интересуват само на абстрактно равнище от Православието, без практически да почитат символите му, а най-вече за такива, които отвреме-навреме ходят да се прекръстят, да запалят свещ и да се помолят в черква, но същевременно практикуват паневритмия, йога и пр. Повечето от тях не си дават труд да се запознаят с основните литургични текстове и молитвослови, а опитват да се изтарикатят, щипвайки малко "духовност" от де що има подръчни извори, които хващат вниманието. Тъкмо те, с по-търпеливи и по-профилирани благовестителски усилия, могат да бъдат приобщени към пълнотата на православната вяра и литургичен живот, защото все пак имат някакъв минимум искрен интерес и търсене в тази посока.

А колкото до всички онези, които се интересуват само на абстракно равнище от християнството като една от многото религии и не изпитват осъзната потребност от причастност към истинската богопочитаща общност, те така или иначе участват в някоя верска и обредна общност и се съобразяват с някакви групови правила и забрани, независимо дали го осъзнават или не. Въпросът е чрез коя общност ставаме истински свободни и коя ни гарантира, че усилията ни в нея няма да отидат напразно, а не как е възможно да вземем най-доброто от всяка общност, без да сме членове на нито една и без да допринасяме за благосъстоянието на нито една.

Братя, (...) понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
(...) Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще
пожъне: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в
духа, от духа ще пожъне вечен живот. Като правим добро, да се не
обезсърчаваме, защото, ако се не уморяваме, своевременно ще
пожънем. И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички,
а най-вече на своите по вяра.
(Галатяни, гл. 6)

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)