Не знам какво имаш предвид за катедралния храм-паметник в центъра на София, но лично за мен той е несвято и непредпочитано място (не само поради светския му статут на "паметник") и затова още от юноша избягвам да го посещавам, въпреки размера му, мраморните му колони и пр. Затова се радвам повече, когато виждам дядо Добри пред храма Св. Седмочисленици.

Хубаво е, че съзираш оптимистични знаци за православна България. Аз също.

Приятна изненада буди у мен обстоятелството как мои познати - пишман-езичници, -йоги, -дъновисти - са искрено заинтригувани от православната св. Литургия, от реда на богослужението и молитвослова, от символиката и съдържанието на Св. Тайнства, стига да им бъдат обяснени и поднесени спокойно, внимателно, подредено, без припряността на озлобената инквизиторска апологетика. В това има голямо бъдеще, затова приветсвам усилията на православни издателства, адресирани до мислещи хора, като "Омофор", и тв-предавания като "Вяра и общество" по първа програма.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)