По отношение на мешането на отколешни религиозни учения със съвременни психотерапевтични, имах предвид по-скоро това, първите да не се замърсяват с вторите, а не обратното.

1) Наука. Относно великия Б.Ф. Скинър: неинформираните предразсъдъци и карикатурните представяния на подхода му и до днес шестват във въведенията по психология и теории на ученето, но напоследък се наблюдава възраждане на интереса към оперантния бихевиоризъм и преформулирането му в една по-структурална и по-системна теория за поведението, вкл. позовавайки се на някои курт-левинови гещалтистки принципи, на гибсъновата екологична теория на възприятието и на статистическата корпус-базирана лингвистика, т.е. най-общо казано редактирайки някои наивно емпирицистки, атомарни, фрагментаризиращи тенденции в класическия скинериански подход. Приложния поведенчески анализ все още е доста назад от тези тенденции и затова не може адекватно да покрие сферата на сложните графици на подкрепление и наказание, особено що се отнася до вербалното поведение. Но дори и такъв, той няма конкуренция при обучението на децата-аутисти и при някои тревожностни р-ва, например, а не само на умствено изоставащите. Но тук, у нашенско, сме провинция и всичко идва със закъснение. Вече дори северните ни съседи, румънците, с които все се сравняваме, имат в Букурещ официална школа по приложен поведенчески анализ сертифициран от международната асоциация.

2) Религия. Да, разбира се, аз много се лъжа за това, че ти обясних какво се казва в Библията и че то не е онова, което ти си въобразяваш в незнанието си, че е. На повече скромност ни учи Писанието и на по-малко индивидуализъм по отношение претенциите за обитаване от Св. Дух. Той обитава христовата общност-храм и всеки индивидуален вярващ е част от този храм, в който Божият Дух обитава. Това също е огромна отговорност. Но все пак, съгласи се, едно е всеки един от нас да претендира, че сам той/тя е храм на Св. Дух и друго, по-смирено, е да претендира по библейскому, че е част, член, тухличка, камъче от храма обитаван от Божия Дух.