елементарните
редовните
баналните...

прекалено много се бяхме вживели в ролите си на доброто и лошото ченге, съответно имахме разногласия по между си за правилата в къщи, "наказанията", кога да, кога не, забраните, реда.... и детето се (по)обърка, стана нервно, агресивно и проклето
на мен ми се налагаше да съм авторитарна (за да оправям бакиите), баща му нямаше никакъв авторитет (позволяваше му доста) и стана мазалото

щом се обединихме и влязохме в правилните роли (тя всъщност е една) - агресията отшумя буквално за няколко дни.

а беше доста силна. за стигна до там, че да потърся професионална помощ - представяш си...на всичкото отгоре онова малкото не говореше все още добре за да се водим от думите му...просто си крещеше, тръшкаше се, хвърляше, удряше и правеше диви истерии (от онези, дето траят по час и повече)

проблемът в такива случаи е че е нужен арбитър за родителите (ама добре подготвен), външен авторитет, който да съумее да ги накара да се видят отстрани какви келемета са станали и да се вслушат в собствените си думи (какви глупости смятат, че са правилни като методи за възпитание) и най-вече сами да посочат собствените си грешки.

понякога е нужен само час. знаеш го.

ние бяхме от леките случаи защото разногласията и караниците ни касаеха само "какво ще го правим детето". не сме от тези, които имат разногласия изобщо. напротив.

подозирам, че тези с разногласията относно самите тях трябва да минат и през семейна терапия. ние обаче от такава нямаме/хме нужда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lilla My на 04.12.13 22:20.