Целият текст е:
Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея,
за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;
за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна.
И това няма нищо общо с воплите за "чисти" епископи, и то с с "чистота", така, както всеки си я разбира.
Забелязвам, че и интервюто на Н.Михайлов, всеки си го разбира както си иска. Само да добавя - той далеч не е този хунвейбин (с готови за заковаване на църковни порти тезиси), който мнозина искат да открият в него и много ясно е индивидуализирал една група прелитащи от медия в медия "църковни интелектуалци, каноници и богослови".
И понеже съвпада изцяло с моята позиция по въпроса, позволявам си да цитирам две мнения на Никола Антонов от Фейсбук:
Църквата е едно семейство, не е институция, в какъвто калъп я поместват светските коментатори и анализатори. Както във всяко семейство, в нея има всякакви. Пастирите са нашите родители. Невинаги родителите са за пример, всеки знае това от опит. Но проблемите с родителите не се решават с отцеубийство. Не всеки родител е любящ, жертвоготовен, положителен пример за децата си, но никой син или дъщеря ...няма да го споходи щастието в живота му, ако се изправи срещу родителите си. Докато не реши проблема с родителите си, той никога няма да намери отговор на въпроса защо прави всичко правилно в тоя живот, а не го спохожда нищо хубаво и трайно. Неслучайно има Божия заповед за родителите. Това са природни закони. Промяната в църквата не може да бъде нито внезапна, нито програмна, както мнозина утопично си го представят. В медиите се разпространяват и абсурдни идеи като тази да се отложи изборът на патриарх за 5-10 години, докато се появи подходящ кандидат. Това са изказвания на хора, които са извън семейството, не се припознават като негови членове (части от неговия организъм). Те стоят отстрани, гледат и играят роля на коректив. Никой дом не бива да остава без баща. А проблемът с досиетата се преекспонира по безобразен начин. Използва се основно като предлог за домогване но властови позиции.
Младото българско мирянство като че излиза от неофитския си период. Детето разбира, че баща му не е най-умният и най-силният човек на света. Нещо повече, оказва се, че понякога е послъгвал и покрадвал. Сега детето е обидено и го тресе пуберитет. Все нормални неща. Но, дайте да не убиваме бащите си. Законите на природата са такива, че точно това, което отричаш у родителите си и заради което ги нена...виждаш, един ден те застига като ураган и се оказва една от характерните черти на твоя нрав, която цял живот не си признавал. Точно това се случва с някои млади представители на нашия клир, които парадират с липсата си на агентурно минало. По-добре да си познаваме родителите и да живеем в реалността, отколкото да се залъгваме с някакви идеали за "чист клир". Това е утопия, служение на нов идол.
|