|
Д-р Михайлов:
"""Не вярвам в осъществимостта на идеалния църковен ред. Бих се радвал просто на ред."""
Този ред започва от самите нас. Този ред няма нищо общо с безчинството, с което съблазнява той самият най-малките. Както и Двери, които също като "Вяра и Общество" целят не да градят, а да рушат, целят не да бъдат душеполезни, а да носят Съблазън (друг е въпроса доколко това се осъзнава от всеки един участник). Неслучайно Св. Синод отегли преди време благословията си за Двери.
В отговор на:
Бих добавил - фантазирането на някаква Църква, която е пиетистки клуб (на всекуми според разбиранията) от благообразни полухора, полуангели, е тоже "засекретена мечта", "прелест" и "самомнение".
Отец Станимир рече:
“Мисля, че основното, което ни липсва е смирението. И то в онази най-начална степен, за която говорих в предишната си публикация - това става ясно и от Вашето признание Тимотей. Вие казвате: "Как да се покоряваме на по-горните..." , а светите старци на Светата Православна Църква ни дават редица наставления в това отношение. Едно от тях е да гледаме да изпълняваме безукорно нашето лично предназначение спрямо Бога и ближния. Нашата гледна точка да е съизмерима с нашия духовен ръст -без подкрепата на гордостта.
Когато искаме да променим, да направим, да подобрим нещо, за да стане то по-добро - това е благородно желание. Когато искаме да привнесем нещо добро за възстановяване на общуването в Църквата и ангажирането на нейните пастири с по-дейна и съзидателна любов - това също е добро. И ако това добро е постоянно у нас като настроение и деятелност - тогава то се превръща в добродетел.
Да, драги Тимотей, добре е да се стремим към доброто, но само чрез добри постъпки. Не напразно в канона е речено, че обвинение спрямо клирик (т.е., епископ, презвитер или дякон) се приема само от християнин, който е доказал своята добродетелност пред Църквата и Християнското общество. Това е казано най-вече за обвинения от верови, догматически или нравствен характер. (Разбира се, ако клирикът е извършил, нарушение от друг характер тогава може да го съди всеки, дори и безбожник.)
Аз, Тимотей, когато прочетох този канон престанах да критикувам разпалено като Вас горестоящите, а за започнах да се вглеждам в своите постъпки и простъпки :-)) Зададох си въпроса: Аз какво правя за постигането на онова, за което критикувам старците? - както Вие се изразявате. Стана ми тъжно и рекох да престана. Още повече, че не е плод на християнска добродетелност КРИТИКАРСТВОТО. Градивната критика е полезна, а особено полезна е когато я насочим към нас. ИЗОБЛИЧЕНИЕТО е християнската градивна критика и тя е полезна за всеки един от нас (Пр.Сол.12:1). Ако изобличаваме и ни намразят - тогави утеха ни дава Светото Писание чрез думите на премъдрия Соломон за кощунника и праведника (Пр.Сол. 9:8).
Това важи и за Вас, драги Тимотей. Вие не харесахте едно непретенциозно изобличение и не го приехте. Кажете ми тогава как ще приемат своето изобличение онези, за които стана дума? Отговорът на този въпрос не е по нашите сили. В наша власт са нашите дела и те са тези, които ще свидетелстват пред другите за нашата загриженост и болка. “
"Това важи и за Вас, драги . . . "
"(на всекиму според разбиранията)"
Редактирано от Капернаум на 15.11.12 17:38.
|
"Критикарството към висшия клир" [re: AnimaMeaTibiAmandi]
