Догматическо богословие: понятие за богопознанието / Религия и мистика / Православие

КАТЕХИЗИС

ТЕМИ ОТ ДОГМАТИЧЕСКОТО БОГОСЛОВИЕ

Понятие за богопознанието

Б. Свръх-естественото познаване на Бога

Този вид познание се подава на човека в непосредственото Откровение, чрез действието на Светия Дух. “Бог много пъти и по много начини” се е откривал на старозаветните и новозаветните светии. В Откровението има различни степени. Всички старозаветни откровения, съгласно мнението на свети Исаак Сирин, се отнасят към първата степен: “Има две степени в Божествените откровения. Първо, виденията – Откровението в образи. Дори сетивни видения, като неизгарящата къпина. Или духовни видения, като Лествицата на Иаков. Понякога чрез възнасяне от Духа. Такива са и прозренията на пророците, и онази мъдрост, за която говори апостол Павел (Кол. 1:9; Еф. 1:17 – 19). И накрая – пророческите сънища. Всички тези откровения имат педагогически смисъл (възпитателно значение). Това са само знаци и символи...

Второ, умните откровения – те са без образи и над всеки образ и слово, несъизмерими с разумяването. Именно такива са молитвените съзерцания. “За предметите от бъдещия век няма пряко и собствено название. За тях е възможно само някакво просто познание – по-високо от всяко слово, от всяка стихия, образ, цвят, очертание и всяко сложно име” (свети Исаак тук се позовава на Ареопагитиките)...Тези откровения стават вътре (в душата) – не се показват като нещо външно, а се усещат и преживяват вътре в себе си. Преуспелите започват да съзерцават и красотата на своята собствена душа – и тя е стократно по-сияйна от слънчевата светлина...и не знае подвижникът дали е още в този свят...Спуска се облакът на Божията слава...И човек вижда Бога, защото той е вече в Него и в него действа Божията сила.”[14]

Същественото различие между старозаветните и новозаветните Откровения се състои в това, че в Стария Завет благодатта действала върху човека като че “отвън”, тя не можела да бъде “усвоена” (да стане вътрешно достояние, преобразяваща самата природа енергия или сила) от старозаветните светии, тъй като до пришествието на Спасителя нашата природа все още не била възродена. В този смисъл Светият Дух все още не бил в света, понеже Иисус още не бе прославен (Иоан. 7:39). От деня на Петдесетница Утешителят пребъдва в Църквата и “стяжаването” (придобиването) на Божията благодат е достъпно. Христос освети в Себе Си нашето естество, поради което за познаването на Бога пред човека са открити нови възможности, в сравнение със старозаветните времена. Там бяха образите и символите на истината, а тук – Самата Истина.

Свети Григорий Синаит пише: “Истинското православие е истинно познание на видимите и невидимите неща: видимите са сетивните; невидимите са мислените, разумните, духовните, Божествените.

Пределът на Православието е да се познават чисто двата догмата на вярата – за Троицата и за Двоицата. Троицата неслитно и неразделно да се съзерцава и познава, Двоицата: двете естества в Христа – в едно Лице, т.е. да се изповядва и да се познава единият Син...”[15]

В друга глава той учи по-подробно за същото това: “Има осем главни предмета на съзерцанието: първият е Бог, невидим и безвиден, безначален и несъздаден, Причина на всичко съществуващо, Троично едно и пресъществено Божество; вторият – чинът на предстоящото (пред Бога) множество на умните сили; третият – съставянето на видимите неща (т.е. божествените идеи и Божията воля по отношение на всичко съществуващо); четвъртият – домостроителното снизхождане на Словото; петият – всеобщото Възкресение; шестият – страшното Второ Христово пришествие; седмият – вечната мъка; осмият – Царството Небесно. Първите четири са станали и извършени, а последните четири са бъдещи и още непроявили се, обаче ясно съзерцаеми и признавани от придобилите чрез благодатта пълна чистота на ума. Който пристъпва към това без светлината на благодатта, да знае, че няма съзерцание, а строи фантазии, мечтаейки и бидейки оплитан от мечтателния дух с фантазии.”[16] Словото на свети Григорий ясно свидетелства за това, че догматите на християнската вяра (за Светата Троица, за Ангелите, за битието на света, за Въплъщението и подвига на Христа, за Възкресението, за Второто Христово пришествие, за вечните мъки и за Небесното Царство), често изложени по прикрит начин в Свещеното Писание, биват познавани в пълнота единствено в опита на благодатния живот.

Светите отци предупреждават, че не трябва преждевременно (преди да сме готови) да търсим високите съзерцания. Ония, които са се поддали на изкушението да се домогват до духовните дарования преди да са очистили душата си от страстите, “придобиха за себе си гордостта и падението.”[17]

[14] Цит. по: Г. Флоровски. Източните отци V – VІІІ в.

[15] Св. Григорий Синаит. Глави за заповедите, догматите...Гл. 25, 26 // Добротолюбие. Т. 5

[17] Св. Исаак Сирин. Слово 55.

[18] Преп. Иоан, игум. на Синайската обител. Лествица. Слово 30, 20.

Пълният текст на адрес: